Изх. № 20-00-242
28.07. 2016 г.
чл. 50, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-242/17.06.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕАД е регистрирано по ЗДДС. Дружеството възнамерява да продаде свой лек автомобил на нерегистрирано по закона физическо лице. Автомобилът е закупен от лице, нерегистрирано по ЗДДС, поради което дружеството не е ползвало данъчен кредит за начисления му данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли доставката на автомобила да бъде обложена по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общият принцип относно доставките на леки автомобили по смисъла на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) е, че те са облагаеми без право на приспадане на данъчен кредит с изключение на случаите, в които законът изрично предвижда друго. Такова изключение относно характера на доставките е предвидено в разпоредбите на чл. 50 от ЗДДС. Ал. 2 на чл. 50 установява правилото, приложимо по отношение на доставките на леки автомобили, че когато не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание някое от ограниченията, предвидени в чл. 70, то последващата доставка на лекия автомобил е освободена. В конкретния случай, обаче, разпоредбата на чл. 50, ал. 2 е неприложима. Това е така, тъй като автомобилът е придобит от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, което не е имало право да начислява данък, съответно не го е начислило. Съобразно дефиницията на чл. 68, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на начисления при придобиването данък, която лицето има право да приспадне от задълженията си по ЗДДС. След като при придобиването на автомобила не е начислена сума за данък, то очевидно е, че за дружеството не може да възникне право на приспадане на тази сума, или право на приспадане на данъчен кредит. От това следва, че пречката за възникване на данъчния кредит не е някое от ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, както изисква разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от закона, което прави тази разпоредба неприложима.
Предвид изложеното последващата доставка на лекия автомобил следва да бъде обложена по реда на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "XXX" ЕАД е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Дружеството възнамерява да продаде свой лек автомобил на физическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Автомобилът е закупен от лице, нерегистрирано по ЗДДС, поради което дружеството не е ползвало данъчен кредит за начислен данък.
Въпрос: Следва ли доставката на автомобила да бъде обложена по реда на ЗДДС?
Общият принцип относно доставките на леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е, че тези доставки са облагаеми без право на приспадане на данъчен кредит, освен в случаите, в които законът изрично предвижда друго. Такова изключение относно характера на доставките е предвидено в разпоредбите на чл. 50 от ЗДДС.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗДДС, когато не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание някое от ограниченията, предвидени в чл. 70 от ЗДДС, последващата доставка на лекия автомобил е освободена.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗДДС е неприложима. Автомобилът е придобит от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, което не е имало право да начислява данък и съответно не е начислило данък.
Съгласно дефиницията на чл. 68, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на начисления при придобиването данък, която лицето има право да приспадне от задълженията си по ЗДДС. След като при придобиването на автомобила не е начислена сума за данък, за дружеството не може да възникне право на приспадане на тази сума, т.е. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
От това следва, че пречката за възникване на данъчен кредит не е някое от ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, както изисква разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от закона, поради което тази разпоредба е неприложима в разглеждания случай.
Извод: Последващата доставка на лекия автомобил следва да бъде облагаема по реда на ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
