ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и осигурителното законодателство
В Дирекция ОДОП .... е постъпило от Вас запитване вх. № 96-00-304/21.12.2020 г.
Отправените въпроси са относно прилагането на нормите на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
Посочвате, че Ваш служител е бил освободен от работа чрез прекратяване на трудовия договор на 23.04.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 12 от Кодекса на труда /КТ/.
Същият е обжалвал заповедта за уволнение. В периода на съдебния процес лицето е починало, неговите наследници са продължили делото.
Съдът се произнася с решение на 09.12.2020 г. като е обявява заповедта за уволнение за незаконосъобразна. Дружеството е осъдено да заплати полагащите се суми на наследниците.
Задавате въпросите:
1. Как следва да се начисли по ведомост присъдената сума, какви осигуровки и данъци се дължат?
2. Как ще се подаде персонален регистър за лицето за месеците, през които е останало без работа до деня, когато е починало?
3. Как да бъдат осчетоводени направените плащания за погасяване на разходите по делото и изплатената сума на наследниците.
Предвид на така описаното в запитването и действащите нормативни актове давам следното становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
В настоящия случай присъдената сума ще бъде изплатена на наследниците на служителя, за който е установена незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовия договор.
Същите ще получат сумите в качеството си на наследници на починалия служител.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение.
Следователно при изплащане на присъдената от съда сума, представляваща обезщетение от работодателя за времето, през което починалият служител е останал без работа поради това уволнение, данък не се удържа.
Освободени от облагане са и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела /чл. 13, ал.1, т. 10 от ЗДДФЛ/.
Изразяване на становище за необходимото счетоводното отражение на така направените плащания е извън компетентността на Национална агенция по приходите.
На официалната страница на НАП в системата въпроси и отговори е публикувано становище с № 24-38-12/24.03.2017 г. по въпрос за данъчното третиране на направените разходи, а именно признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО горепосочените разходи - за обезщетение, държавни такси, присъдени разноски, осигуровки?
Запитването в частта по осигурителното законодателство е изпратено за становище в ЦУ на НАП.
Посочено е, че Ваш служител е бил освободен от работа чрез прекратяване на трудовия договор на 23.04.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. Служителят е обжалвал заповедта за уволнение. В периода на съдебния процес лицето е починало, като неговите наследници са продължили делото. С решение от 09.12.2020 г. съдът е обявил заповедта за уволнение за незаконосъобразна и дружеството е осъдено да заплати полагащите се суми на наследниците.
Въпрос 1: Как следва да се начисли по ведомост присъдената сума, какви осигуровки и данъци се дължат?
Въпрос 2: Как ще се подаде персонален регистър за лицето за месеците, през които е останало без работа до деня, когато е починало?
Въпрос 3: Как да бъдат осчетоводени направените плащания за погасяване на разходите по делото и изплатената сума на наследниците?
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
В разглеждания случай присъдената сума ще бъде изплатена на наследниците на служителя, за който е установена незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Наследниците ще получат сумите в качеството си на наследници на починалия служител.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение. Поради това при изплащане на присъдената от съда сума, представляваща обезщетение от работодателя за времето, през което починалият служител е останал без работа поради незаконното уволнение, данък не се удържа.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ са освободени от облагане и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.
Изразяването на становище относно необходимото счетоводно отразяване на направените плащания е извън компетентността на Национална агенция за приходите.
На официалната страница на НАП, в системата "въпроси и отговори", е публикувано становище с № 24-38-12/24.03.2017 г. по въпрос за данъчното третиране на направените разходи, а именно: признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО горепосочените разходи - за обезщетение, държавни такси, присъдени разноски, осигуровки?
Запитването в частта по осигурителното законодателство е изпратено за становище в Централно управление на НАП.
Извод: Присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и присъдените разноски по съдебното дело, изплатени на наследниците на починалия служител, не подлежат на облагане с данък по ЗДДФЛ, тъй като представляват имущество, получено по наследство, и обезщетения за съдебни разноски. Счетоводното третиране не е в компетентността на НАП, а по осигурителната част предстои отделно становище от ЦУ на НАП.
