НАП: Определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци при неподаване на декларация и заличен едноличен търговец

В запитването се поставят въпроси относно облагането с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци на недвижим имот - автосервиз, част от имуществото на бившата ДФ "........ Авто", намиращ се в кв. 15А, парцел IX по плана на гр. ............

Изложена е следната фактическа обстановка:

С договор за продажба чрез конкурс от 08.09.1993 г. е извършена продажба на автосервиза на група от 20 служители, представлявани от ....

С нотариален акт № 101, том V, дело 1519 от 22.10.1993 г. купувачите продават на ЕТ "Агенция ........... - В. А." 1 295 000/1 850 000 идеални части от закупения недвижим имот.

Според информацията в писмото при проверка в Търговския регистър е установено, че към настоящия момент такъв търговец не съществува.

Със заповед № К-08-00-0292 от 22.12.1993 г. на министъра на финансите имотът е отписан от актовите книги за държавни имоти.

За имота не е подавана декларация по чл. 17 (отм.), нито по чл. 14 от ЗМДТ.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: При условие, че купувачът на активите не може да бъде намерен може ли да се извърши облагане с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) въз основа на официалните документи към настоящото запитване, като издадените актове бъдат връчени по реда на чл. 32 ДОПК?

Въпрос 2: Как следва да бъде изчислен делът, респективно данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО на ЕТ "Агенция ..... - В. А." и на физическите лица, които съгласно нотариален акт № 101 от 22.10.1993 г. имат собственост в приватизирания имот?

Въпрос 3: От значение ли е фактът, че ЕТ "Агенция ...... - В. А." не съществува, а е налице само физическото лице В. А.?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изразено следното становище:

1. Установяване на задължения за ДНИ и ТБО при липса на декларация

След като декларация по чл. 14 ЗМДТ не е подадена, единствената правна възможност за определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци е издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или ревизионен акт.

Тази възможност е изрично предвидена в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който визира и хипотезата, при която не е подадена декларация.

Доколкото от изложеното е видно, че за имота не е подавана декларация от 1993 г., относно установяването на задълженията е важно да се има предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 във връзка с чл. 108 от ДОПК, а именно, че когато срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да бъде образувано производство за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава четиринадесета от кодекса са окончателно установени.

Съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК се имат предвид случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по чл. 106, ал. 1 или чл. 107, ал. 3 ДОПК, или с декларация по чл. 105 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за издаването му е изтекъл.

Казано с други думи, ако срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да се образува производство за издаване на акт за установяване на задължения, тъй като с актовете по раздел I, глава четиринадесета е предвидена възможност за предварително установяване на задължения. При изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК и липса на правна възможност за издаване на ревизионен акт се игнорира предварителният характер на тези актове и съответно окончателното установяване на задълженията с ревизионен акт.

Извод: Задължения за ДНИ и ТБО при липса на декларация могат да се установяват само с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или с ревизионен акт, но не и след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за започване на ревизия.

2. Установяване на собствеността и доказателства

Преди предприемане на действия за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или ревизионен акт е необходимо да бъде извършена проверка в имотния регистър на Службата по вписвания относно настоящия собственик на имота.

В производството могат и следва да бъдат използвани като доказателства нотариален акт № 101 от 22.10.1993 г. и актът за държавна собственост.

Нотариалният акт е официален документ, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и по изискваните от закона ред и форма, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти, до доказване на противното.

Актът за държавна собственост също е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила.

В хода на производството органът по приходите може да изисква и събира и други доказателства, имащи отношение към данъчното облагане на имота.

Извод: Преди издаване на акт за установяване на задължения следва да се установи актуалният собственик чрез имотния регистър и да се използват нотариалният акт и актът за държавна собственост като официални доказателства, както и други относими доказателства.

3. Разпределение на задълженията между ЕТ и физическите лица

От приложения нотариален акт е видно, че купувач по договора за продажба е В. А. в качеството му на едноличен търговец. За вписването на лицето като търговец е представено решение на П.... окръжен съд.

Не са представени данни относно момента на заличаване на търговеца, за което следва да се направи справка в търговския регистър.

Задължения ще бъдат формирани на В. А. за дейността му като ЕТ или като физическо лице за 1295/1850 идеални части от целия имот, а за останалите 555/1850 идеални части - на всички 20 лица, продавачи по нотариалния акт, по равни части.

Доколкото едноличният търговец е правноорганизационна форма за участие на физическото лице в търговския оборот, заличаването му не влияе върху качеството на лицето като субект на данъчни задължения.

Задълженията, възникнали от дейността на физическите лица като търговци, остават в патримониума на съответното физическо лице.

Извод: Задълженията за 1295/1850 идеални части се установяват на В. А. (като ЕТ или като физическо лице), а за останалите 555/1850 идеални части - на 20-те физически лица по равни части; заличаването на ЕТ не освобождава физическото лице от данъчните задължения.

4. Данъчна основа при облагане на имота

При условие, че за периода, за който се извършва облагането, собственикът на недвижимия имот е действал като търговец, т.е. като предприятие по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, основата за облагане следва да бъде по-високата между данъчната оценка на имота по Приложение № 2 и отчетната му стойност.

В случай че В. А. не представи никакви документи, от които да е видно, че имотът е бил заведен счетоводно с определена стойност, водещият производството орган може да назначи експертиза на вещо лице - лицензиран оценител на недвижими имоти.

Извод: Данъчната основа за ДНИ и ТБО при собственик - предприятие по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност, като при липса на счетоводни данни може да се ползва експертна оценка от лицензиран оценител.

5. Връчване на актове и съобщения. Приложимост на чл. 32 ДОПК

Относно връчването на съобщения по реда на ДОПК се подчертава, че това действие е от изключителна важност за законосъобразното протичане на всички административни производства, тъй като законосъобразността на действията по осъществяване на връчването на актове и съобщения не е самостоятелна, а е част от хода на провежданото административно производство.

Поради това наличието на порок при реализиране на връчването би могло да доведе до съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издадения административен акт.

Способите за връчване са уредени в чл. 29 ДОПК.

Нормата на чл. 32 ДОПК представлява изключение от общите правила за връчване, доколкото урежда един особен ред за връчване, чиято цел е да могат да бъдат преодолени препятствията, които лицето създава, за да затрудни протичането на образуваното спрямо него административно производство.

Именно защото връчването по чл. 32 ДОПК чрез прилагане към досието регламентира един извънреден ред на връчване, същият следва да се прилага само когато не е налице възможност за връчване по общия ред.

Доколкото се касае за физическо лице, връчване по реда на чл. 32 ДОПК е допустимо само ако са налице доказателства, че лицето се укрива от контролните органи или препятства по друг начин възможността да му бъдат връчени актове и искания по производството.

Извод: Връчване по чл. 32 ДОПК е допустимо само като изключение, при невъзможност за връчване по общия ред и при наличие на доказателства, че физическото лице се укрива или препятства връчването; неправилното връчване може да доведе до отмяна на административния акт.