Изх. № 53-04-133/24.03. 2015 г.
ЗКПО - чл. 42, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-133/.....2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона закорпоративнотоподоходнооблагане(ЗКПО).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а е поставен следния въпрос:
Предвид приравняването на договорите за управление и контрол на трудови договори в § 1, т. 26, букви "з" и "и" от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следва ли да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на предприятието с неизплатените възнаграждения по договори за управление и контрол и с разходите за осигурителни вноски върху тях?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗКПО начислените разходи, представляващи доходи на местни физически лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. На основание чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (в редакцията за 2014 г.) този ред не се прилага за разходите, представляващи основно трудово възнаграждение.
Понятието "основно трудово възнаграждение" е установено в трудовото право, глава дванадесета от Кодекса на труда (КТ). От своя страна договорите за управление и контрол по своята същност представляват облигационни правоотношения.
Според разпоредбата на § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2014 г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9, са трудови правоотношения по смисъла на този закон.
В ЗКПО не е дадено определение за "основно трудово възнаграждение". По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, при тълкуването на чл. 42 от ЗКПОследва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятието "основно трудово възнаграждение". В общоприетия смисъл това понятие не включва възнагражденията по договори за управление и контрол, сключени на основание Търговския закон(в частност по чл. 141, ал. 7 от с.з.).
Предвид гореизложеното посочените възнаграждения не попадат в изключението от данъчна регулация по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Изключението се отнася само до възнаграждения, начислени по силата на Кодекса на труда.
Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗКПО непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
Аналогично се третират като данъчно непризнати и разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за възнаграждения по договори да управление и контрол, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година - чл. 42, ал. 5 от ЗКПО. Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а е поставен следният въпрос:
Въпрос: Предвид приравняването на договорите за управление и контрол на трудови договори в § 1, т. 26, букви "з" и "и" от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следва ли да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на предприятието с неизплатените възнаграждения по договори за управление и контрол и с разходите за осигурителни вноски върху тях?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка е изложено принципно становище.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗКПО начислените разходи, представляващи доходи на местни физически лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
На основание чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (в редакцията за 2014 г.) този ред не се прилага за разходите, представляващи основно трудово възнаграждение.
Понятието "основно трудово възнаграждение" е установено в трудовото право, в глава дванадесета от Кодекса на труда (КТ). Договорите за управление и контрол по своята същност представляват облигационни правоотношения.
Съгласно § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2014 г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9, са трудови правоотношения по смисъла на този закон.
В ЗКПО не е дадено определение за "основно трудово възнаграждение". По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятието "основно трудово възнаграждение". В общоприетия смисъл това понятие не включва възнагражденията по договори за управление и контрол, сключени на основание Търговския закон (в частност по чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Предвид изложеното възнагражденията по договори за управление и контрол не попадат в изключението от данъчна регулация по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Изключението се отнася само до възнаграждения, начислени по силата на Кодекса на труда.
Извод: Неизплатените към 31 декември възнаграждения по договори за управление и контрол подлежат на данъчна регулация по чл. 42, ал. 1 от ЗКПО и не се третират като "основно трудово възнаграждение" по смисъла на изключението в чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗКПО непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
Съгласно чл. 42, ал. 5 от ЗКПО аналогично се третират като данъчно непризнати и разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи за възнаграждения по договори за управление и контрол, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година. Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.
Извод: Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с неизплатени към 31 декември възнаграждения по договори за управление и контрол и невнесени към тази дата, също се третират като данъчно непризнати и се признават за данъчни цели в годината на тяхното внасяне, до размера на внесените осигурителни вноски.
