НАП: Определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване при основен и допълнителен трудов договор и отпуск за временна неработоспособност по ЗЗО

ОТНОСНО:Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лице, което работи по основен трудов договор с един работодател и допълнителен трудов договор със същия и/или друг работодател, когато ползва отпуск за временна неработоспособност

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-101/21.04.2022 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Лице работи по основен и допълнителен трудов договор с един работодател. За месец февруари 2022 г. по основното правоотношение има брутно трудово възнаграждение в размер на 2 000,00 лв., а по допълнителното - 1 500,00 лв. За същия месец лицето има издаден болничен лист като 3 дни от временната неработоспособност са с парично обезщетение от Националния осигурителен институт (НОИ). В запитването не уточнявате, но считам, че посоченото брутното трудово възнаграждение и по двете правоотношения включва възнаграждението както за отработените дни от лицето, така и за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Сочите още, че по основния трудов договор са начислени здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя (4,8 на сто) и за сметка на осигуреното лице (3,2 на сто) върху осигурителен доход, равняващ се на брутното трудово възнаграждение - 2 000 лв. За дните във временна неработоспособност, с обезщетение от НОИ, са начислени здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя (4,8 на сто) върху осигурителен доход 97,50 лв. Този доход е определен от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица пропорционално за дните във временна неработоспособност с обезщетение от НОИ (650 лв. : 20 раб.дни за месеца х 3 дни временна неработоспособност).

Поставени са следните въпроси:

1. Върху какъв осигурителен доход следва да се изчислят дължимите здравноосигурителни вноски по втория трудов договор предвид определеното брутно възнаграждение по този договор?

1.1 Върху осигурителен доход в размер на 902,50 лв., който се получава като разлика между максималния месечен размер на осигурителния доход (3 000,00 лв.), трудовото възнаграждение по основния трудов договор (2 000,00 лв.) и осигурителният доход за 3 дни във временна неработоспособност с парично обезщетение от НОИ (97,50 лв.). В този случай посочвате, че данните по декларация образец № 1 се разминават с данните в декларация образец № 6 и не се приемат от информационната система на Националната агенция за приходите (НАП).

1.2 Върху осигурителен доход в размер на 1 000,00 лв., който се получава като разлика между максималния размер на осигурителния доход (3 000,00 лв.) и брутното трудово възнаграждение по основния трудов договор (2 000 лв.). В този случай считате, че здравноосигурителната вноска ще се определи върху осигурителен доход 3 097,50 лв., който надвишава максималния осигурителен доход (3 000,00 лв.).

2. Ако правилният начин за изчисляване на дължимата здравноосигурителна вноска по втория трудов договор е съобразно описаното в т. 1.2, следва ли да се начислява здравно осигуряване за дните във временна неработоспособност с парично обезщетение от НОИ върху осигурителен доход 97,50 лв. и процент 4,8 за сметка на осигурителя?

3. Върху какъв осигурителен доход следва да се изчислят здравноосигурителните вноски по втория трудов договор, ако лицето работи по два трудови договора, но при различни работодатели?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Доходите, върху които се дължат здравноосигурителните вноски, сроковете и редът за внасянето им по групи лица, подлежащи на задължително здравно осигуряване, са уредени в чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО, включително за лицата, полагащи труд по трудово правоотношение, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се определят върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.

За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година (основание от чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО).

С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителните вноски, поредността на доходите е следната:

1. пенсии (без добавките към тях);

2. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО, се взима предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 - последователността на възникване на правоотношенията.

Когато лицето работи само по трудово правоотношение, по основен и допълнителен трудов договор с един или с различни работодатели, здравноосигурителни вноски по всяко едно от едновременно съществуващите трудови правоотношения се дължат по следния ред:

1. пенсия - ако лицето е пенсионер при определяне на осигурителния доход на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на държавния бюджет;

2. брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;

3. доход, получен за сметка на средствата за социалните разходи;

4. минимален осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;

5. осигурителен доход при неплатен отпуск.

Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.

В хипотезата, при която лицето работи по основен и допълнителен трудов договор с един работодател:

Според цитираните разпоредби и съгласно изложената фактическа обстановка, работодателят ще изчисли и внесе здравноосигурителни вноски по двете трудови правоотношения (основен и допълнителен трудов договор) по следния ред:

1. по основния трудов договор

- Върху брутното трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии по основния трудов договор - 2 000,00 лв.;

- Върху дохода, за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане с парично обезщетение от НОИ, който е определен пропорционално за дните във временна неработоспособност (3 дни) - 97,50 лв. здравноосигурителните вноски са за сметка на осигурителя (4,8 на сто).

2. по допълнителния трудов договор

- Върху брутното трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, в конкретния случай - 902,50 лв., получено както следва: (3 000,00 лв. - (2 000,00 лв. + 97,50 лв.)). Доходът е определен като разлика между максималния месечен осигурителен доход и доходите, върху които са внесени здравноосигурителни вноски от работодателя по основния трудов договор. Здравноосигурителните вноски са за сметка на осигурителя (4,8 на сто) и за сметка на осигуреното лице (3,2 на сто);

- Върху дохода, за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане с парично обезщетение от НОИ, който се определя пропорционално за дните във временна неработоспособност, няма да се изчисляват и внасят здравноосигурителни вноски, тъй като вече са изчислени вноски върху максималния месечен осигурителен доход, който за м. февруари 2022 г. е определен на 3 000,00 лв.

В хипотезата, при която лицето работи по основен и допълнителен трудов договор с различни работодатели:

В тази хипотеза имаме двама работодатели и съгласно чл. 4 от НЕВДПОВ, лицето следва да декларира пред работодателя/осигурителя по втория трудов договор дохода, върху който се дължат осигурителни вноски от работодателя/осигурителя по първия трудов договор.

С оглед цитираните разпоредби и данните от фактическата обстановка, здравноосигурителни вноски ще се изчислят и внесат по следния ред:

1. От работодателя/осигурителя по основния трудов договор:

- Върху брутното трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии - 2 000,00 лв. Здравноосигурителните вноски са за сметка на осигурителя (4,8 на сто) и за сметка на осигуреното лице (3,2 на сто);

- Върху дохода, за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане с парично обезщетение от НОИ, който е определен пропорционално за дните във временна неработоспособност (3 дни) - 97,50 лв. Здравноосигурителните вноски са за сметка на осигурителя (4,8 на сто).

2. От работодателя/осигурителя по допълнителния трудов договор:

- Върху брутното трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии - 902,50 лв. (3000,00 лв. - (2000,00 лв. + 97,50 лв.)). Доходът е определен като разлика между максималния месечен осигурителен доход и доходите, върху които са внесени здравноосигурителни вноски от работодателя по основния трудов договор. Здравноосигурителните вноски са за сметка на осигурителя (4,8 на сто) и за сметка на осигуреното лице (3,2 на сто);

- Върху дохода, за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане с парично обезщетение от НОИ, който се определя пропорционално за дните във временна неработоспособност (3 дни) - 97,50 лв. няма да се изчисляват и внасят здравноосигурителни вноски, тъй като вече са изчислени вноски върху максималния месечен осигурителен доход, който за м. февруари 2022 г. е определен на 3 000,00 лв.

От изложеното е видно, че няма разлика в размера и поредността на доходите, върху които следва да се внасят здравноосигурителни вноски за лице, което работи по две правоотношения (основен и допълнителен трудов договор) с един или повече работодатели, когато ползва отпуск за временна неработоспособност и доходът достига/надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход за съответния месец, определен със ЗБДОО за съответната година.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1); декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 от 2019 г.)).

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-13/2019 г. всяко от декларираните месечни задължения по ал. 2, т. 2 (за задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и вноски за фонд "ГВРС" с декларация образец № 6) за месеците след 31 декември 2013 г. трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд "ГВРС" от подадените декларация/и образец № 1.

Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.) в полето на т. 12 "Вид осигурен" се посочва в две позиции: код 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове и код 04 - за работещи по допълнителен трудов договор, в полето на т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО" - попълва се доходът съгласно чл. 6, ал. 2 и 12 от КСО, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО, а в полето на т. 17 "Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО" - попълва се осигурителният доход, определен по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за лицата във временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ.

В случаите, когато осигурителният доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски, е различен от този, върху който се дължат осигурителни вноски по реда на КСО, се подават две основни декларации образец № 1 с един и същ код за вид осигурен в т. 12 - едната само с данните за социално осигуряване, а другата само с данните за здравно осигуряване.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.