Изх. №23-29-31/29.06.2020 г.
ЗКПО - чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б", във вр. §1, т. 34 ДР;
КТ - чл. 293 и чл. 294;
ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за ваучери за храна, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В дружеството работят по трудов договор 5770 човека, на които се предоставят ваучери за храна ежемесечно, като социално придобивка в размер на 60,00 лв., в еднакъв размер за всички - без значение дали са в отпуск по майчинство, в болнични или работещи.
На общо събрание на представители на работници и служители и синдикална дейност, е постъпило предложение да се преустанови раздаване на ваучери за храна в размер на 60,00 лв. ежемесечно за служители, които в рамките на месеца нямат нито един отработен ден - поради ползван отпуск за временна неработоспособност, поради самоотлъчки, поради неплатен отпуск или поради отпуск за отглеждане на малко дете. Целта е да се намалят отсъствията на служителите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли законово право работодателят да преустанови предоставяне на ваучери за храна в размер 60,00 лв. на служителите (без отработени дни в месеца), а да предоставя ваучери за храна в същия размер, само на тези които имат отработен ден в месеца?
2. Ще се приеме ли новият начин на предоставяне на ваучери за храна за социален разход на предприятието?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО).
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Този критерий се съдържа в третото изречение на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писмо с изх.№24-34-90/29.09.2014 г., което е публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна (60,00 лв. месечно за служители, които имат отработен някакъв ден и нула лева (непредоставяне на ваучери за храна) за служители, без отработен ден от месеца), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Във връзка с гореизложеното, считам че когато редът за предоставяне на ваучерите е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите, и при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дружеството работят по трудов договор 5770 лица, на които ежемесечно се предоставят ваучери за храна като социална придобивка в размер на 60,00 лв., в еднакъв размер за всички, независимо дали са в отпуск по майчинство, в отпуск поради временна неработоспособност или работят.
На общо събрание на представители на работниците и служителите и синдикалната дейност е постъпило предложение да се преустанови раздаването на ваучери за храна в размер на 60,00 лв. месечно за служители, които в рамките на месеца нямат нито един отработен ден поради:
- ползван отпуск за временна неработоспособност,
- самоотлъчки,
- неплатен отпуск,
- отпуск за отглеждане на малко дете.
Целта е да се намалят отсъствията на служителите.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли законово право работодателят да преустанови предоставяне на ваучери за храна в размер 60,00 лв. на служителите (без отработени дни в месеца), а да предоставя ваучери за храна в същия размер, само на тези които имат отработен ден в месеца?
Въпрос 2: Ще се приеме ли новият начин на предоставяне на ваучери за храна за социален разход на предприятието?
По първи въпрос
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Критериите в тази разпоредба трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта "Данък върху разходите" от закона.
Съгласно §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
В същата дефиниция е заложен и критерий за това дали социалните придобивки са предоставени в натура. В третото изречение на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО е предвидено, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. придобивката би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл е и становището, изразено в писмо с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., публикувано в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят ваучери на лица в отпуск по болест, майчинство, неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, включително на лицата, които трайно отсъстват от работа във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна - 60,00 лв. месечно за служители, които имат отработен някакъв ден, и 0 лв. (непредоставяне на ваучери за храна) за служители без нито един отработен ден през месеца, следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Това изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: Работодателят може да обвърже предоставянето на ваучери за храна с отработените дни, но при прилагане на смесен подход (60,00 лв. за лица с поне един отработен ден и 0 лв. за лица без отработен ден) се нарушава изискването за общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите за ваучери за храна не се третират като социални разходи по ЗКПО, а придобивката има характер на възнаграждение по ЗДДФЛ.
По втори въпрос
Едно от условията даден разход да бъде определен като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
От тази формулировка следва, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Когато редът за предоставяне на ваучерите за храна е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите и са разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
Извод: Ако редът за предоставяне на ваучерите за храна е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите и са налице ясни критерии, разходите за ваучери могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура по ЗКПО.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
