Изх. № 12-00-394
Дата: 11.07.2018 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
Регламент №883/2004, 11(3)(а).
ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004)
Във връзка с Ваше писмо с вх. №................. г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), Ви уведомявам за следното:
Съгласно описаната от Вас фактическа обстановка, във връзка с дейността на Агенция .......... с Вас се е свързал потенциален инвеститор от
Ирландия, който желае да назначи работници (български граждани) на трудов договор с място на работа на територията на България. Инвеститорът е юридическо лице,
регистрирано съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз -
Ирландия. Същият е заявил, че не желае да регистрира юридическо лице,
представителство или клон на юридическото лице в България и няма да развива стопанска дейност на територията на страната. Желанието им е да наемат офис в България, в който да работят наетите български граждани в областта на IT технологиите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
- Кое е приложимото законодателство при уреждане на осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
- Приложим ли е в дадения случайРегламент (ЕО) №883/2004и чие законодателствосъгласно неговите разпоредби ще уреди възникналите трудови и осигурителни отношения?
- В случай, че приложимо ще бъде българското законодателство кои са приложимите нормативни разпоредби от него относно осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
- В случай че се прилага българското законодателство, уреждащо материята, свързана с осигурителните отношения, на какво законово основание чуждестранното юридическо лице ще придобие качеството осигурител и какъв е редът за това?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е на лице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посочените в запитването Ви лица, тъй като те ще полагат труд единствено на територията на България.
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (Ирландия). С оглед на това лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство става ясно коя е държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за лицата.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В конкретния случай, ако посочените в запитването Ви лица осъществяват трудова дейност за ирландския си работодател единствено на територията на България, за тях е приложимо българското законодателство за социална сигурност. В тази хипотеза те ще подлежат на задължително социално и здравно осигуряване в България по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
При условие че извършват дейност въз основа на трудов договор (като заети лица), те подлежат на социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове.
Като лица, работещи по трудово правоотношение, попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса и подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава-членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава-членка (основание чл. 21(1) от Регламент(ЕО)№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Тези работодатели могат да се договорят с лицето, за което е определено като приложимо българското законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването си (основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009). Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(АЛ. ГЕОРГИЕВ)
Становището се отнася до прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност във връзка с описана фактическа обстановка.
Описана е следната фактическа обстановка: във връзка с дейността на Агенция .......... с нея се е свързал потенциален инвеститор от Ирландия, който желае да назначи работници - български граждани - на трудов договор с място на работа на територията на България. Инвеститорът е юридическо лице, регистрирано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз - Ирландия. Същият е заявил, че не желае да регистрира юридическо лице, представителство или клон на юридическото лице в България и няма да развива стопанска дейност на територията на страната. Желанието му е да наеме офис в България, в който да работят наетите български граждани в областта на IT технологиите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Кое е приложимото законодателство при уреждане на осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
Въпрос: Приложим ли е в дадения случай Регламент (ЕО) №883/2004 и чие законодателство съгласно неговите разпоредби ще уреди възникналите трудови и осигурителни отношения?
Въпрос: В случай, че приложимо ще бъде българското законодателство, кои са приложимите нормативни разпоредби от него относно осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
Въпрос: В случай че се прилага българското законодателство, уреждащо материята, свързана с осигурителните отношения, на какво законово основание чуждестранното юридическо лице ще придобие качеството осигурител и какъв е редът за това?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба е изразено следното становище.
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата на дял II от регламента, гражданите на държава - членка трябва кумулативно да отговарят на следните изисквания:
- да са (или да са били) подчинени на законодателството на една или повече държави - членки;
- да е налице спрямо тях трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави - членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави - членки от посочените в запитването лица, тъй като те ще полагат труд единствено на територията на България. Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава - членка (Ирландия). С оглед на това лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях следва да се определи приложимото законодателство. В резултат от определянето на приложимото законодателство се установява в коя държава - членка се дължат задължителните осигурителни вноски за лицата.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава - членка, се прилага законодателството на тази държава - членка.
В конкретния случай, ако посочените в запитването лица осъществяват трудова дейност за ирландския си работодател единствено на територията на България, за тях е приложимо българското законодателство за социална сигурност. В тази хипотеза те ще подлежат на задължително социално и здравно осигуряване в България по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
При условие че извършват дейност въз основа на трудов договор (като заети лица), те подлежат на социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове. Като лица, работещи по трудово правоотношение, попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса и подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Извод: Регламент (ЕО) №883/2004 е приложим, като по правилото на чл. 11(3)(а) приложимо е българското законодателство за социална сигурност; българските граждани, наети по трудов договор от ирландския работодател и работещи само в България, подлежат на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и на задължително здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Посочено е, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава - членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава - членка. Това следва от чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава - членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Тези работодатели могат да се договорят с лицето, за което е определено като приложимо българското законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването си. Това е предвидено в чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009. Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, ако лицето, с което се е договорил, не изпълнява тези задължения.
Извод: Ирландският работодател, макар и нерегистриран в България, е длъжен да изпълнява всички задължения по българското осигурително законодателство, включително превеждане на вноски, регистрации и подаване на данни; за целта получава служебен номер по чл. 82, ал. 4 ДОПК. Възможно е по договореност осигуреното лице да изпълнява от свое име задълженията по плащане и деклариране, но работодателят остава отговорен при неизпълнение.
