Изх. №23-22-2142
12.01. 2015г.
чл. 17, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува стока от лице регистрирано за целите на ДДС в Полша. Стоката се намира на територията на Полша, от където ще бъде транспортирана до клиента на дружеството в Дубай.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва, да се отрази покупката на стоката в дневника за покупки и има ли задължение дружеството да издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС?
2. Налице ли е износ на стоката и с какви документи следва да разполага дружеството?
3. Какво е основанието за неначисляване на ДДС за продажбата на стоката и как следва да се отрази фактурата за продажба в дневника за продажби?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която несе изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
Съгласно чл.17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретният случай, мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател се определя съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността /конкретно Полша/, което се намира извън територията на страната. Тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от закона, тъй като се придобива право на собственост върху стоката на територията на друга държава членка и същата не се изпраща или транспортира от територията на държавата членка до територията на страната или територията на друга държава членка.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от закона, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
По втори и трети въпрос:
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството изпраща от територията на Полша до страна извън Европейския съюз, приложение ще намери разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, т.е мястото на изпълнение е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл.17, ал. 2 от ЗДДС. Доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби освен фактура дружеството, следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
От изложеното до тук, следва да се има предвид, че дружеството осъществява независима икономическа дейност /износ/ на територията на страна от ЕС /Полша/ и следва да се запознае със законодателството на тази държава, с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството закупува стока от лице, регистрирано за целите на ДДС в Полша. Стоката се намира на територията на Полша, откъдето ще бъде транспортирана до клиента на дружеството в Дубай.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се отрази покупката на стоката в дневника за покупки и има ли задължение дружеството да издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС?
Въпрос 2: Налице ли е износ на стоката и с какви документи следва да разполага дружеството?
Въпрос 3: Какво е основанието за неначисляване на ДДС за продажбата на стоката и как следва да се отрази фактурата за продажба в дневника за продажби?
По първи въпрос
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Мястото на изпълнение при доставка на стока зависи от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
В конкретния случай мястото на изпълнение на доставката, по която дружеството е получател, се определя по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС - това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността, а именно Полша, която е извън територията на страната.
Тази доставка не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не следва да се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, тъй като правото на собственост върху стоката се придобива на територията на друга държава членка и стоката не се изпраща или транспортира от територията на тази държава членка до територията на страната или до територията на друга държава членка.
Дружеството няма задължение да отразява в отчетните регистри по ЗДДС чуждите документи, които не са данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, но не е грешка, ако покупната фактура се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
Извод: Покупката не е ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, не се издава протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, а покупната фактура може, но не е задължително, да се отрази в колона 9 на дневника за покупки.
По втори и трети въпрос
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която дружеството изпраща от територията на Полша до страна извън Европейския съюз, се определя по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на страната.
В тази връзка основанието за неначисляване на данък за продажбата е чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Доставката следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажби.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като:
- договори
- транспортни документи
- приемо-предавателни протоколи
- търговска кореспонденция
- други относими документи
Посочва се, че дружеството осъществява независима икономическа дейност (износ) на територията на държава членка на ЕС (Полша) и следва да се запознае със законодателството на тази държава с оглед евентуално възникване на основание за регистрация за целите на ДДС там.
Извод: Последващата продажба е доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, за която не се начислява ДДС, отразява се в колона 23 на дневника за продажби и следва да бъде подкрепена с договори, транспортни и други търговски документи, доказващи мястото на изпълнение извън страната.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
