1_ИТ-00-78/09.09.2016
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 68 - чл. 72
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т.3
ЗДДС, чл. 117
Дружеството е производител на бельо в България и реализира продукцията си предимно в Европейския съюз. Същото получава фактури за направена реклама във връзка с реализацията от Гугъл, Фейсбук и други интернет доставчици. Освен това имате издадени фактури от фирми в Европейския съюз за комисионна от посредни-чески услуги.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса следва ли и в кои случаи съставените протоколи по чл.117 от ЗДДС да бъдат включвани и в дневниците за покупки?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно изложеното в запитването, управляваното от Вас дружеството е получател по доставки с предмет услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Видно от чл.21, ал.2 на ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Следователно, получените от Вашето дружество рекламни и комисионни услуги са с място на изпълнение на територията на страната във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получа-теля по доставката, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.
Според §1, т.11 от ДР на ЗДДС "лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
От посочените разпоредби е видно, че за да се определи получателя на услугата като лице платец на данъка, следва да са изпълнени едновременно следните условия:
1.получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС,
2.доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установе-но в страната,
3.услугата е с място на изпълнение на територията на страната,
4.услугата е предмет на облагаема доставка.
Ако за описаните в запитването Ви доставки са изпълнени визираните в чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС условия, дължимият за предоставените услуги данък следва да бъде начислен по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС.
На основание чл.117, ал.1, т.1 от закона се издава протокол, с който се начислява данъка по реда на чл.86 от ЗДДС с данъчна ставка 20%.
За упражняването на право на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви условия (чл. 72 от ЗДДС). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма, то лицето следва да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право. Предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода като същото се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.
При положение, че дружеството Ви е получател по извършените от чужде-странните лица рекламни и комисионни услуги и ще използва същите за извършване на облагаеми доставки, на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС ще възникне право на приспадане на данъчен кредит.
В този случай издаденият по чл.117 от ЗДДС протокол за начислен данък следва да се отрази в дневника за продажби на дружеството - колона 14 "ДО на получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС " и колона 15 "Начислен ДДС за доставки по колона 14", респ. в клетка 12 и 22 на СД по ЗДДС, както и в дневника за покупки - колона 10 "ДО на получени доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС" и колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит", респ. в клетка 31 и 41 на СД по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден документа.
Независимо от изложеното, следва да имате предвид, че с оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме за правилно проведеното данъчно третиране на посочените доставки на база събраните доказателства.
Дружеството е производител на бельо в България и реализира продукцията си предимно в Европейския съюз. Получава фактури за реклама, свързана с реализацията, от Google, Facebook и други интернет доставчици, както и фактури от фирми в Европейския съюз за комисионни от посреднически услуги.
Въпрос: Следва ли и в кои случаи съставените протоколи по чл. 117 от ЗДДС да бъдат включвани и в дневниците за покупки?
Дружеството е получател по доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От това следва, че получените от дружеството рекламни и комисионни услуги са с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС определя като данъчно задължено лице всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС "лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
От тези разпоредби следва, че за да се определи получателят на услугата като лице - платец на данъка, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:
- получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС;
- доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установено в страната;
- услугата е с място на изпълнение на територията на страната;
- услугата е предмет на облагаема доставка.
Ако за описаните доставки са изпълнени условията по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, дължимият за предоставените услуги данък се начислява по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона се издава протокол, с който се начислява данъкът по чл. 86 от ЗДДС с данъчна ставка 20%.
За упражняване на право на данъчен кредит трябва да са налице:
- основания по същество - чл. 68 - 69 от ЗДДС;
- формални условия - чл. 71 от ЗДДС;
- времеви условия - чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. По чл. 71, т. 2 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма, лицето трябва да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода, като се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.
Когато дружеството е получател по извършените от чуждестранните лица рекламни и комисионни услуги и ще използва тези услуги за извършване на облагаеми доставки, на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит.
В този случай издаденият по чл. 117 от ЗДДС протокол за начислен данък следва да се отрази:
- в дневника за продажби - в колона 14 "ДО на получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 ЗДДС" и колона 15 "Начислен ДДС за доставки по колона 14", съответно в клетка 12 и 22 на справка-декларацията по ЗДДС;
- в дневника за покупки - в колона 10 "ДО на получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 ЗДДС" и колона 11 "ДДС с право на пълен данъчен кредит", съответно в клетка 31 и 41 на справка-декларацията по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден документът.
Независимо от изложеното, с оглед принципите по чл. 4 от ДОПК за самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено ревизиращият орган преценява дали да приеме за правилно проведеното данъчно третиране на посочените доставки въз основа на събраните доказателства.
Извод: Когато за получените от дружеството рекламни и комисионни услуги от чуждестранни доставчици са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и услугите се използват за облагаеми доставки, протоколите по чл. 117 от ЗДДС се включват както в дневника за продажби, така и в дневника за покупки, при спазване на посочените изисквания за начисляване на данъка и упражняване на правото на данъчен кредит.
