Изх. № 53-00-186
26.08. 2016 г.
чл. 116, ал. 3 от ЗДДС
чл. 116, ал. 1
чл. 116, ал. 4 от ЗДДС
чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-186/29.07.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ООД е наемател по договор за наем на магазин, намиращ се в многофункционална сграда в София. Договорът е сключен през 2014 г. и е със срок на действие 5 години. Съгласно уговореното дружеството дължи възнаграждение за наем, възнаграждение за различни услуги, свързани с поддържане на общите части на сградата, както и разходи за дължимите за магазина електричество, вода и други консумативи.
С договора наемателят се е задължил да предостави на наемодателя депозит в общ размер на три месечни наемни вноски и тримесечно възнаграждение за услугите по поддръжка на сградата, заедно с дължимия върху тази стойност ДДС. Наемодателят може да използва тази сума за събиране на вземания срещу наемателя, произтичащи от договора или свързани с него, с изключение на неустойки и обезщетения, предвидени в самия договор.
Страните са се уговорили, че наемателят за своя сметка ще отправи запитване до НАП по въпроса за начисляването на ДДС върху сумата на депозита и в случай, че НАП изрази становище, че ДДС не следва да бъде начисляван, наемодателят ще анулира издадената фактура и ще издаде нова без начислен данък, като ще възстанови на наемателя платения ДДС.
На 03.09.2014 г. дружеството наемател е превело по банков път сумата от 54 933.58 лв., а на 04.09.2014 г. наемодателят е издал фактура №....../04.09.2014 г. с посочено основание "депозит по договор за наем", на стойност 54 933.58 лв., от които 45 777.98 лв. данъчна основа и 9 155.60 лв. ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли да бъде начисляван ДДС върху стойността на предоставения депозит?
- Какъв е редът за коригиране на издадената фактура?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Отговор на зададения въпрос се съдържа в становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-1/05.01.2009 г. и допълнение към него с изх. № 91-00-141/08.06.2012 г., достъпни на интернет страницата на агенцията. Видно от тях, за да се третира предоставен депозит по договор за наем като авансово плащане за доставка е необходимо кумулативното наличие на възможност доставчикът да се разпорежда с предоставената сума преди осъществяването на доставката, както и възможност да бъде ясно идентифицирана доставката, спрямо която депозитът ще има функцията на авансово плащане. В конкретния случай сумата е предоставена на доставчика по начин, по който той може да се разпорежда с нея, следователно е налице първият от посочените елементи. Не е налице, обаче, вторият елемент, доколкото към момента не може да бъде ясно идентифицирана доставка, която да бъде обвързана с предоставения депозит. Поради това считам, че към настоящия момент така предоставеният депозит не може да обуслови изискуемост на ДДС и данък не следва да бъде начисляван.
По втори въпрос:
Фактурата, в която е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, е погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС. Същата се анулира съгласно чл. 116, ал. 1 от закона и се издава нова. В случай, че фактурата е отразена в отчетните регистри на доставчика или на получателя, за анулирането се съставя и протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. На основание чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) отчитането на анулираните документи се извършва по реда на приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
"XXX" ООД е наемател по договор за наем на магазин в многофункционална сграда в София. Договорът е сключен през 2014 г. със срок 5 години. Съгласно договора дружеството дължи:
- възнаграждение за наем;
- възнаграждение за различни услуги, свързани с поддържане на общите части на сградата;
- разходи за електричество, вода и други консумативи, дължими за магазина.
Наемателят се е задължил да предостави на наемодателя депозит в общ размер на три месечни наемни вноски и тримесечно възнаграждение за услугите по поддръжка на сградата, заедно с дължимия върху тази стойност ДДС. Наемодателят може да използва тази сума за събиране на вземания срещу наемателя, произтичащи от договора или свързани с него, с изключение на неустойки и обезщетения, предвидени в договора.
Страните са уговорили, че наемателят за своя сметка ще отправи запитване до НАП относно начисляването на ДДС върху сумата на депозита и ако НАП изрази становище, че ДДС не следва да бъде начисляван, наемодателят ще анулира издадената фактура и ще издаде нова без начислен данък, като ще възстанови на наемателя платения ДДС.
На 03.09.2014 г. наемателят е превел по банков път сумата 54 933.58 лв. На 04.09.2014 г. наемодателят е издал фактура № ....../04.09.2014 г. с основание "депозит по договор за наем" на стойност 54 933.58 лв., от които 45 777.98 лв. данъчна основа и 9 155.60 лв. ДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да бъде начисляван ДДС върху стойността на предоставения депозит?
Въпрос 2: Какъв е редът за коригиране на издадената фактура?
По първи въпрос
Посочва се, че отговор на този въпрос се съдържа в становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 91-00-1/05.01.2009 г. и допълнение към него с изх. № 91-00-141/08.06.2012 г., публикувани на интернет страницата на НАП.
Съгласно тези становища, за да се третира предоставен депозит по договор за наем като авансово плащане за доставка, е необходимо кумулативно наличие на следните елементи:
- възможност доставчикът да се разпорежда с предоставената сума преди осъществяването на доставката;
- възможност да бъде ясно идентифицирана доставката, спрямо която депозитът ще има функцията на авансово плащане.
В конкретния случай сумата е предоставена на доставчика по начин, по който той може да се разпорежда с нея, поради което е налице първият елемент.
Не е налице вторият елемент, тъй като към момента не може да бъде ясно идентифицирана доставка, която да бъде обвързана с предоставения депозит.
Поради това се приема, че към настоящия момент така предоставеният депозит не може да обуслови изискуемост на ДДС и данък не следва да бъде начисляван.
Извод: Върху стойността на предоставения депозит по описания договор за наем към момента не следва да се начислява ДДС, тъй като депозитът не изпълнява функция на авансово плащане за конкретно идентифицирана доставка.
По втори въпрос
Фактурата, в която е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, представлява погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС такава фактура се анулира и се издава нова фактура.
Ако фактурата е отразена в отчетните регистри на доставчика или на получателя, за анулирането се съставя протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.
На основание чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) отчитането на анулираните документи се извършва по реда на приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС.
Извод: Погрешно съставената фактура с начислен ДДС върху депозита следва да се анулира по реда на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС, при необходимост с протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, и да се издаде нова фактура, като анулирането се отчита по реда на чл. 58, ал. 1 ППЗДДС и приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 ППЗДДС.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.
