Изх. №94-00-113
13.08.2024 г.
ЗДДФЛ - чл. 29, ал. 1, т. 1
Съгласно изложеното в запитването, Вие сте регистриран земеделски стопанин (земеделски производител). Изплатили сте рента (в брой) за получено право да обработвате чужда земеделска земя съгласно договор за аренда. Цитирате разпоредби от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). Съгласно чл. 2 от с. з., с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделската земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Сочите, че доколкото възнаграждението (изплатената рента) се явява плащане на наемна цена, свързано с възможността да се обработва чужда земеделска земя, която се предоставя на арендодателя не представлява доход за платеца - регистриран земеделски стопанин. Пояснавате, че в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД), доходът с код 301 "Доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност"е намален с изплатената рента в брой (доходът от продадената продукция е намален с изплатената рента).
Във връзка с изложеното поставте следния въпрос:
Как следва да се третира платената рента в брой от страна на платеца - регистриран земеделски стопанин(платената рента в брой представлява ли доходза платеца)?
Поради необходимост от допълнителна информация относно изясняване на конкретни факти и обстоятелства във връзка с поставения въпрос, в проведен телефонен разговори се уточни, че сте физичиско лице - земеделски стопанин, чиято дейност е производство на непреработени продукти от селско стопанство (с изключение на производство на декоративна растителност) и сте избрали да се облагате по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с 60 на сто (разходи за дейността) за доходи от дейността за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Изключение от това правило е регламентирано в нормата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, която дава право на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е. по ред, аналогичен на регламентирания в данъчния закон за едноличните търговци. От изложеното в писменото запитване и проведения телефонен разговор е видно, че Вие не сте избрал посочения ред на облагане (чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ), а облагаемият доход от дейността Ви се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Видно от нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата визирани в същата (физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с 60 на сто разходи за дейността.
Обръщам внимание, че когато доходите се облагат по посочения ред в чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, не са налице специални изисквания относно документирането на разходите, а физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, нямат задължение да ги доказват с документи или по какъвто и да е начин. Разходите са нормативно определени в закона и се приспадат от придобитите доходи, без оглед на действителния им размер, който са извършили физическите лица.
Що се отнася до изплатената от арендатора рента или доход от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, то същите се явяват доход за получателите (арендодателите).
Съгласно изложеното в запитването, лицето е регистриран земеделски стопанин (земеделски производител). Изплатило е рента в брой за получено право да обработва чужда земеделска земя по договор за аренда. Цитирани са разпоредби от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ).
Съгласно чл. 2 от ЗАЗ, с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделската земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
В запитването се сочи, че доколкото възнаграждението (изплатената рента) се явява плащане на наемна цена, свързано с възможността да се обработва чужда земеделска земя, която се предоставя на арендатора, то не представлява доход за платеца - регистриран земеделски стопанин. Посочва се, че в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ доходът с код 301 "Доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност" е намален с изплатената рента в брой, т.е. доходът от продадената продукция е намален с изплатената рента.
Въпрос: Как следва да се третира платената рента в брой от страна на платеца - регистриран земеделски стопанин (платената рента в брой представлява ли доход за платеца)?
В проведен телефонен разговор е уточнено, че лицето е физическо лице - земеделски стопанин, чиято дейност е производство на непреработени продукти от селско стопанство (с изключение на производство на декоративна растителност) и е избрало да се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид изложеното, въпроса и относимата нормативна уредба, е изразено следното принципно становище:
На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 60 на сто (разходи за дейността) за доходи от дейността за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
Изключение от този ред е уредено в чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, който дава право на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е. по ред, аналогичен на регламентирания в закона за едноличните търговци.
От изложеното в писменото запитване и проведения телефонен разговор е видно, че лицето не е избрало реда на облагане по чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, а облагаемият доход от дейността му се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с 60 на сто разходи за дейността.
Посочва се, че при облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ не са налице специални изисквания относно документирането на разходите, а физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, нямат задължение да ги доказват с документи или по какъвто и да е начин. Разходите са нормативно определени в закона и се приспадат от придобитите доходи, без оглед на действителния им размер, който са извършили физическите лица.
Относно изплатената от арендатора рента или доход от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя се посочва, че същите се явяват доход за получателите (арендодателите).
Извод: Платената рента в брой от страна на платеца - физическо лице, регистриран земеделски стопанин, облаган по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, не представлява доход за него, а представлява доход за получателите - арендодателите, като за платеца разходите се признават нормативно в размер 60 на сто от придобития доход, без да се отчитат действително платените суми за рента.
