Относно:Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-231 от 27.08.2020 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС, ще купува промишлени стоки от европейски доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си на регистрация. Последващата продажба на закупените стоки, която ще се извършва от българското дружество, ще е с клиент от Канарските острови, които са трета територия за целите на ДДС в Европейския съюз /ЕС/. Този клиент от Канарските острови ще продава закупените от българското дружество стоки чрез онлайн магазин на крайни получатели - физически лица от страни членки на ЕС. Стоките ще се превозват директно от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си, до крайните получатели - физически лица от страни на ЕС.
Поставени са следните въпроси:
1. Вътреобщностно придобиване ли е доставката на стоки от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си на регистрация за българското дружество?
2. Каква доставка е последващата продажба на клиента от Канарските острови, при условие, че стоките не напускат ЕС и се превозват директно от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си до крайни получатели - физически лица от страни на ЕС?
3. Трябва ли да се начислява ДДС в продажната фактура от българското дружество и да се включва във VIES декларацията за съответния месец или данъчната ставка за целите на ДДС е нула?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос:Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Тъй като доставчиците на българското дружество са лица, регистрирани за целите на ДДС в страните си по регистрация, за българското данъчно задължено лице ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от същия, а именно - територията на страната, при условие, че стоките се транспортират между държави членки.
Втори въпрос: По отношение на последващите доставки, извършвани от българското дружеството от териториите на държавите членки, от където се купуват стоките - предмет на доставката, считам, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определя по реда на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от материалния закон. И в двете хипотези мястото на изпълнение на последващите продажби ще е извън територията на страната.
На основание изложеното по - горе, следва да имате предвид, че във връзка с доставките, чието място на изпълнение е извън територията на страната, е необходимо да се запознаете със законодателството на съответните държави членки, от където започва транспортът или се прехвърля собствеността на продаваните от българското дружество стоки.
Трети въпрос:На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Основанието за неначисляване на данък в издаваните от българското данъчно задължено лице - доставчик документи е нормата на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от закона.
За тези продажби не следва да се подава VIES-декларация, по аргумент на противното на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, ще купува промишлени стоки от европейски доставчици, регистрирани за целите на ДДС в своите държави членки. Последващата продажба на закупените стоки, извършвана от българското дружество, ще бъде към клиент от Канарските острови, които за целите на ДДС в ЕС са трета територия. Клиентът от Канарските острови ще продава закупените от българското дружество стоки чрез онлайн магазин на крайни получатели - физически лица от държави членки на ЕС. Стоките ще се превозват директно от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в своите държави, до крайните получатели - физически лица от държави членки на ЕС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Вътреобщностно придобиване ли е доставката на стоки от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си на регистрация за българското дружество?
Въпрос 2: Каква доставка е последващата продажба на клиента от Канарските острови, при условие, че стоките не напускат ЕС и се превозват директно от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в страните си до крайни получатели - физически лица от страни на ЕС?
Въпрос 3: Трябва ли да се начислява ДДС в продажната фактура от българското дружество и да се включва във VIES декларацията за съответния месец или данъчната ставка за целите на ДДС е нула?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, е изразено принципно становище, както следва:
По първи въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Тъй като доставчиците на българското дружество са лица, регистрирани за целите на ДДС в своите държави членки, за българското данъчно задължено лице ще е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, с място на изпълнение, определено по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, а именно - територията на страната, при условие, че стоките се транспортират между държави членки.
Извод: Доставката на стоки от европейските доставчици, регистрирани за целите на ДДС в своите държави, представлява вътреобщностно придобиване за българското дружество с място на изпълнение на територията на страната, ако стоките се транспортират между държави членки.
По втори въпрос
Относно последващите доставки, извършвани от българското дружество от териториите на държавите членки, от които се купуват стоките - предмет на доставката, се приема, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определя по реда на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
И в двете хипотези мястото на изпълнение на последващите продажби ще бъде извън територията на страната.
На основание изложеното се посочва, че във връзка с доставките, чието място на изпълнение е извън територията на страната, е необходимо да се запознаете със законодателството на съответните държави членки, от които започва транспортът или се прехвърля собствеността на продаваните от българското дружество стоки.
Извод: Последващите продажби от българското дружество са доставки с място на изпълнение, определяно по чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС, като във всички случаи мястото на изпълнение е извън територията на страната.
По трети въпрос
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Основанието за неначисляване на данък в издаваните от българското данъчно задължено лице - доставчик документи е нормата на чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
За тези продажби не следва да се подава VIES-декларация, по аргумент на противното на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Посочва се, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
Извод: За последващите доставки с място на изпълнение извън територията на страната българското дружество не начислява ДДС на основание чл. 17, ал. 1 или ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и не подава VIES-декларация за тези продажби по аргумент от чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
