НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на продажба на билети чрез посредник, действащ от името и за сметка на нерегистрирано по ЗДДС лице

Вх.№ 94-00-132 / 30.12.2015 ОУИ София 78 Коментирай
Определя се режимът по ЗДДС при продажба на билети за семинар от Билетния център на НДК от името и за сметка на нерегистрирано по ЗДДС сдружение. НАП приема, че данък не се начислява върху цената на билетите, фактури издава сдружението без ДДС по чл.113, ал.9 ЗДДС, а Билетният център начислява ДДС само върху своето комисионно възнаграждение като посредническа услуга.

Изх. № 94-00-132/18.02.2016 г.

ЗДДС, чл.26, ал.2

чл.113, ал.1, ал.7 и ал.9

чл.114, ал.1, т.12

ППЗДДС, чл.79, ал.2, т.2

В дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-132/30.12.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В запитванeто е изложена следната фактическа обстановка:

СДРУЖЕНИЕ... (ЕИК ...) е юридическо лице с нестопанска цел, което не е регистрирано по ЗДДС. Сдружението ще проведе обучителен семинар на тема "..." с водещ д-р .... Семинарът ще се проведе в зала № 8 на НДК.

Сдружението има сключен договор с Билетния център на НДК, като центъра ще извършва продажба на билети за събитието от името и за сметка на СДРУЖЕНИЕ .... Билетният център на НДК е лице, което е регистрирано по ЗДДС, като за извършените услуги сдружението ще дължи комисиона от извършените продажби на билети в размер на 4 % без ДДС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Следва ли Билетния център на НДК при продажбата на билетите от името и за сметка на сдружението да начислява данък в размер на 20 % от стойността на всеки продаден билет предвид обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС ?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице,определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

С оглед на така даденото определение и постоянната практика на Съда на ЕС, за да представлява възнаграждение по доставка получена от доставчика сума, е необходимо да е налице пряка връзка между предоставената услуга и полученото за нея (насрещна престация). С други думи, за да е налице реципрочно изпълнение, полученото заплащане от доставчика на услугата трябва да съставлява стойност, дадена в замяна за услуга , доставена на получателя.

В случаите, когато лице действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:

  • между доверителя и третото лице и
  • между посредника (довереника) и доверителя;

В настоящият случай, сумата, която заплаща съответното трето лице - участник в семинаракъм Билетният център на НДК (в качеството му на посредник) не представлява възнаграждение за доставка, извършена от посредника. В тази връзка, тази сума е възнаграждение за доставка, извършена от СДРУЖЕНИЕ ... в качеството му на възложител. Важно е да се отбележи, че за всеки продаден билет за семинара от името и за сметка на сдружението, Билетният център на НДК не следва да издава данъчен документ респ. не следва да отразява реализираните доставките в дневника за продажби, както и в справка - декларацията към него.

По отношение на начисляването на данък в размер на 20 на сто за всеки закупен билет за семинара следва да се има предвид следното:

Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.

Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл.113, ал.9, изр. първо от ЗДДС, съгласно която данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а, ал.1 и 2, чл. 99 и чл.100, ал.2 от закона, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

Разпоредбата на чл.113, ал.7 от ЗДДС дава възможност доставчикът да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име, като в закона не е указан изричен текст, който да регламентира по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване.

Както е посочено в запитването, за провеждането на семинара Билетния център на НДК извършва продажба на билети от името и за сметка на възложителя (СДРУЖЕНИЕ ...). Но предвид императивният характер на нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС, както и с оглед обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС, за продажбата на билетите не следва да се начислява данък. За документирането на доставките, свързани с продажба на билети, сдружението е длъжно да издава фактури по чл.113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително).

Като нерегистрирано по ЗДДС лице, във фактурите не се попълват реквизитите по чл.114, ал.1, т.12 от закона - ставка на данъка, както и т.13 - размер на данъка. Като основание за неначисляване на данък във фактурите следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС, Това изискване е регламентирано и в разпоредбата на чл.79, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

Що се касае до възнаграждението, което получава Билетният център на НДК във връзка с организираните от него посреднически услуги по продажба на билети за семинара, приложение ще намерят разпоредбите на чл.26, ал.2 и 3 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе в изложението, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, но без данъка по закона.

В конкретният случай, данъчната основа на извършваните посреднически услуги от Билетния център на НДК ще бъде само стойността на възнаграждението, което сдружението дължи.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

  • "СДРУЖЕНИЕ ..." (ЕИК ...) е юридическо лице с нестопанска цел, което не е регистрирано по ЗДДС.
  • Сдружението ще проведе обучителен семинар на тема "..." с водещ д-р ....
  • Семинарът ще се проведе в зала № 8 на НДК.
  • Сдружението има сключен договор с Билетния център на НДК, като центърът ще извършва продажба на билети за събитието от името и за сметка на сдружението.
  • Билетният център на НДК е лице, регистрирано по ЗДДС.
  • За извършените услуги сдружението ще дължи на Билетния център комисиона от извършените продажби на билети в размер на 4 % без ДДС.

Въпрос: Следва ли Билетният център на НДК при продажбата на билетите от името и за сметка на сдружението да начислява данък в размер на 20 % от стойността на всеки продаден билет предвид обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС?

Правен анализ относно плащанията за билетите и ролята на посредника

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

С оглед на това определение и постоянната практика на Съда на ЕС, за да представлява дадена сума възнаграждение по доставка, е необходимо да е налице пряка връзка между предоставената услуга и получената за нея насрещна престация. За да е налице реципрочно изпълнение, полученото заплащане от доставчика на услугата трябва да съставлява стойност, дадена в замяна за услуга, доставена на получателя.

Когато лице действа от чуждо име и за чужда сметка, са налице две доставки:

  • доставка между доверителя и третото лице;
  • доставка между посредника (довереника) и доверителя.

В разглеждания случай сумата, която заплаща съответното трето лице - участник в семинара - към Билетния център на НДК в качеството му на посредник, не представлява възнаграждение за доставка, извършена от посредника. Тази сума е възнаграждение за доставка, извършена от "СДРУЖЕНИЕ ..." в качеството му на възложител.

Важно е, че за всеки продаден билет за семинара от името и за сметка на сдружението, Билетният център на НДК не следва да издава данъчен документ и съответно не следва да отразява реализираните доставки в дневника за продажби, както и в справка-декларацията към него.

Извод: Плащанията за билетите представляват възнаграждение за доставка, извършена от сдружението, а не от Билетния център; Билетният център не издава данъчни документи и не отразява тези продажби в своите дневници и справка-декларация.

Документиране и начисляване на данък върху продажбата на билетите

Относно начисляването на данък в размер на 20 % за всеки закупен билет за семинара следва да се има предвид следното:

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона.

Изключение от това правило е предвидено в чл.113, ал.9, изр. първо от ЗДДС, съгласно който данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а, ал.1 и 2, чл.99 и чл.100, ал.2 от закона, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

Съгласно чл.113, ал.7 от ЗДДС, доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име. В закона не е указан изричен текст, който да регламентира по какъв начин следва да се извърши това упълномощаване.

В запитването е посочено, че за провеждането на семинара Билетният център на НДК извършва продажба на билети от името и за сметка на възложителя - "СДРУЖЕНИЕ ...". С оглед императивния характер на нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС и обстоятелството, че сдружението не е регистрирано по ЗДДС, за продажбата на билетите не следва да се начислява данък.

За документирането на доставките, свързани с продажбата на билети, сдружението е длъжно да издава фактури по чл.113 от ЗДДС, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактура не е задължително.

Като нерегистрирано по ЗДДС лице, във фактурите сдружението не попълва реквизитите по чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС - ставка на данъка, както и по чл.114, ал.1, т.13 - размер на данъка. Като основание за неначисляване на данък във фактурите следва да бъде отразен чл.113, ал.9 от ЗДДС. Това изискване е регламентирано и в чл.79, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

Извод: За продажбата на билетите не се начислява ДДС, тъй като сдружението не е регистрирано по ЗДДС; сдружението издава фактури без посочване на ставка и размер на данъка, като основание за неначисляване се посочва чл.113, ал.9 от ЗДДС.

Данъчно третиране на възнаграждението (комисионата) на Билетния център

Относно възнаграждението, което получава Билетният център на НДК във връзка с посредническите услуги по продажба на билети за семинара, приложение намират разпоредбите на чл.26, ал.2 и ал.3 от ЗДДС.

Както е посочено по-горе, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, но без данъка по закона. В конкретния случай данъчната основа на извършваните посреднически услуги от Билетния център на НДК ще бъде само стойността на възнаграждението (комисионата), което сдружението дължи.

Извод: Данъчната основа за посредническите услуги на Билетния център е единствено размерът на дължимото от сдружението възнаграждение (4 % без ДДС от продажбите на билети), върху което Билетният център начислява ДДС по общия ред.

Характер на становището

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл.17, ал.3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

329
За подписите - не знам. Но при такава труд.договор на 8 и на 4 часа, от НОИ ми поискаха две отделни УП3 - за 8-часов работен ден...

Приспадане осигуровки СОЛ - възнаграждение личен труд

1019
Възнаграждението е платено на 10.11 ? Тогава срокът на Д6 с код 8 е била до 25.12.2025 То в случая няма друга Д6 Това с нищо н...

Социални осигуровки на СОЛ след изтичане на ТЕЛК

200
Благодаря Ви много!

В Приложението за издаване на пътни листа

179
Здравейте, в Приложението в сумарния ред на  Закупено по документи през месеца стои все още лв.
Още от форума