НАП: Осигуряване на пенсионер – собственик на ЕООД и изпълнител по граждански договор по КСО и ЗЗО

ОТНОСНО:Прилагане наосигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-68/11.05.2023 г. Допълнително по телефон е уточнено, че поставяте въпроси от името на Вашата майка. С писмо вх. № 94-00-68#1/23.05.2023 г. представяте и пълномощно.

Излагате следната фактическа обстановка:

Лице, на което е отпусната пенсия, желае да регистрира търговско дружество (ЕООД), с предмет на дейност: финансови и счетоводни услуги, т.е. счетоводна кантора.

Фирма, с която физическото лице е сключило "граждански" договор за счетоводни услуги, желае да продължи по този начин правоотношението си, без да става клиент на счетоводната кантора.

Собственикът на търговското дружество ще е самоосигуряващо се лице.

Поставяте следните въпроси:

1. Задължено ли е лицето като собственик на дружество и като лице, което работи по "граждански" договор, да се осигурява здравно след като му е отпусната пенсия?
2. Ако възниква такова задължение, то и в двата случая ли ще се осигурява здравно, веднъж през ЕООД като самоосигуряващо се лице и втори път заради гражданския договор? Няма ли да се получи двойно осигуряване за това лице през месеца?
3. В забележките на сметката за изплатени суми по гражданския договор е записано - "и не са осигурени на друго основание през съответния месец". Като "друго основание" се има предвид като самоосигуряващо се лице ли?
4. Следва ли лице, което е пенсионер и упражнява трудова дейност като собственик на ЕООД да подава декларации обр. № 1, или само декларация обр. № 6?
5. Ако лицето има сключен един граждански договор с възложител А и не се дължат здравни осигурителни вноски по този договор, но сключи втори граждански договор с друг възложител В и общата сума от двата възложителя не надхвърля минималната работна заплата, и лицето е пенсионер, то и по двата договора ли няма да дължи здравни вноски?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:

По отношение на държавното обществено осигуряване, редът за осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5); лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6).

От разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО следва, че за лицата, които работят без трудово правоотношение с месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), основание за осигуряване ще възникне, само ако лицата са осигурени на друго основание през съответния месец.

Съответно, лицата, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и полагат труд без трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт само ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО визира месечно възнаграждение, без да поставя условие от един или няколко възложители да бъде изплатено. Тоест, независимо от броя на възложителите, които изплащат възнаграждение за положен труд без трудово правоотношение, правопораждащо за възникване на задължение за осигуряване е месечният размер на полученото възнаграждение от лицето, като ирелевантен е фактът, от колко възложители е изплатено.

На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), лицето следва да декларира, когато упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и съдружници в търговски дружества, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).

Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (вкл. собственици или съдружници в търговски дружества) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са обхванати от разпоредбата на ал. 3, т. 5 и 6, както и самоосигуряващите се лица, изброени в т. 1, 2 и 4 от същата алинея. В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването им в зависимост от вида на получаваната пенсия.

Здравното осигуряване на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО за лицата, работещи без трудово правоотношение здравноосигурителната вноска се определя върху доход и се внася както следва:

а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл.40, ал. 5;

б) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.

За самоосигуряващите се лица - собственици и съдружници, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се или без трудови правоотношения, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. Поради това, самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) и лицата, които полагат труд без трудови правоотношения (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО) са длъжни да се осигуряват здравно по гореописания ред за времето, през което упражняват трудова дейност, независимо от обстоятелството, че са пенсионери.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.

Поредността на доходите за целите на здравното осигуряване, когато едно лице работи и получава доходи на различни основания с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, е същата както за целите на социалното осигуряване, регламентирана в чл. 6, ал. 11 от КСО, но при изчисляване на здравноосигурителните вноски, в поредността на доходите, пенсиите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд (без добавките към тях), са на първо място. Поредността в чл. 6, ал. 11 от КСО, е следната:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО, включително:

2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат здравноосигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

В случаите, когато самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО (в т.ч. собственици и съдружници в търговски дружества), полагат труд без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход - основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ.

Следователно, като лице, осигурявано здравно за сметка на държавния бюджет върху получаваната пенсия от държавното обществено осигуряване (т. 4), което едновременно с това извършва трудова дейност като собственик или съдружник в търговско дружество (т. 2), Вие следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година и да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (включително за доходите от без трудови правоотношения) за периодите, през които сте упражнявала дейността на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Ако като самоосигуряващо се лице декларирате облагаем доход, по-голям от дохода, върху който са внесени авансово здравноосигурителни вноски, то следва да довнесете вноски върху реализирания облагаем доход, но върху не повече от разликата между максималния размер на осигурителния доход и получаваната пенсия.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

• осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
• декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица подават в съответната компетентна ТД на НАП:

• декларация образец № 1 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;
• декларация образец № 6 - еднократно до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация, за:

а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;

б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

Видно от цитираните разпоредби, при изложената фактическа обстановка, когато пенсионер упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице и е избрал да не се осигурява социално, в нормативната уредба не е предвидено освобождаване от подаване на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", независимо че ще съдържа данни само за здравно осигуряване. Такова освобождаване би било налице, ако размерът на отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване е равен на максималния месечен осигурителен доход, тъй като в този случай следвайки поредността на доходите за здравно осигуряване, здравно осигурителни вноски няма да са дължими.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.