ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителното законодателство.
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-95/26.04.2024 г., относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството ще сключи граждански договор с физическо лице местно на Република Северна Македония. Лицето е член на съвета на директорите на дружеството и дейността по договора ще е свързана с финансовата отчетност на дружеството. Услугите ще се извършват дистанционно.
В допълнително проведен телефонен разговор е уточнено, че дейността по договора може да е свързана с упражняване на контрол върху финансовата отчетност от страна на лицето член на съвета на директорите, но може да се възлагат и услуги от друг характер, свързани с финансовата отчетност.
Задавате въпросите:
1. Какви са осигурителните задължения на дружеството към това лице, при положение че работата ще се извършва от територията на Република Северна Македония и кое би било приложимото право?
2. Трябва ли да се удържа данък по ЗДДФЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Относно първи въпрос:
Запитването Ви е изпратено за изразяване на становище от Дирекция ДОМ при ЦУ НАП София.
Относно втори въпрос:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. Важно е да се подчертае, че дори лицето да се определя като чуждестранно по смисъла на данъчния закон, същото ще е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и доходите за възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
В случаите, когато дейността е с контролен характер, трябва да имате предвид, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Ставката на данъка е 10 на сто. Платецът на дохода, когато е предприятие, е задължен да удържи и внася данъка. Данъкът се декларира с декларация по чл. 55 от закона до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода и се заплаща в същия срок.
Задължително платецът посочва изплатения доход в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, съгласно ЗДДФЛ е налице задължение за удържане на окончателен данък от страна на дружеството при изплащането на възнаграждение по посочения договор.
Когато възложената дейност не е свързана с упражняването на дейност по управление и контрол, а се извършват услуги с друг характер, следва да се има предвид, че ако те са в обхвата на доходите, изрично цитирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, ще се приложи редът за облагане с окончателен данък и следва да се спазват разпоредбите за удържане и деклариране, които са посочени по - горе.
Изплащани възнаграждения по граждански договор на чуждестранно лице, служител или член на управителен или контролен орган на местно юридическо лице, които са извън обхвата на чл. 37 от ЗДДФЛ, следва да се облагат по общия ред на закона.
Извънтрудовите възнаграждения се облагат по ред на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
При условие че лицето е акционер в дружеството с повече от 5 на сто от капитала, ще се приложи нормата на пар. 1, т. 26, б. "и" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ като правоотношенията ще са приравнени на трудови. Трудови са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 на същия закон.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор се прилагат с предимство пред националното законодателство.
Съгласно чл. 16 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Република Северна Македония директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борда на директорите на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Видно от цитирания текст на чл. 16 от СИДДО, Р България има право да облага този доход и следва да се приложат съответните цитирани по-горе норми на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството ще сключи граждански договор с физическо лице, местно на Република Северна Македония. Лицето е член на съвета на директорите на дружеството, като дейността по договора ще е свързана с финансовата отчетност на дружеството. Услугите ще се извършват дистанционно. В допълнително проведен телефонен разговор е уточнено, че дейността по договора може да е свързана с упражняване на контрол върху финансовата отчетност от страна на лицето - член на съвета на директорите, но може да се възлагат и услуги от друг характер, свързани с финансовата отчетност.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какви са осигурителните задължения на дружеството към това лице, при положение че работата ще се извършва от територията на Република Северна Македония и кое би било приложимото право?
Въпрос 2: Трябва ли да се удържа данък по ЗДДФЛ?
Относно първи въпрос
Запитването е изпратено за изразяване на становище от Дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП София.
Извод: По първия въпрос становище ще бъде изразено от Дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП.
Относно втори въпрос
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и доходите за възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Когато дейността е с контролен характер, следва да се има предвид, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Ставката на данъка е 10 на сто.
Платецът на дохода, когато е предприятие, е задължен да удържи и внесе данъка. Данъкът се декларира с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, и се заплаща в същия срок. Платецът задължително посочва изплатения доход в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, съгласно ЗДДФЛ е налице задължение за удържане на окончателен данък от страна на дружеството при изплащането на възнаграждение по посочения договор, когато дейността е с контролен характер и попада в хипотезата на доходи от управление и контрол.
Когато възложената дейност не е свързана с упражняването на дейност по управление и контрол, а се извършват услуги с друг характер, следва да се има предвид, че ако те са в обхвата на доходите, изрично цитирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, ще се приложи редът за облагане с окончателен данък и следва да се спазват разпоредбите за удържане и деклариране, посочени по-горе.
Изплащани възнаграждения по граждански договор на чуждестранно лице, служител или член на управителен или контролен орган на местно юридическо лице, които са извън обхвата на чл. 37 от ЗДДФЛ, следва да се облагат по общия ред на закона. Извънтрудовите възнаграждения се облагат по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
При условие че лицето е акционер в дружеството с повече от 5 на сто от капитала, ще се приложи нормата на § 1, т. 26, б. "и" от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, като правоотношенията ще са приравнени на трудови. Трудови са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор се прилагат с предимство пред националното законодателство.
Съгласно чл. 16 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Северна Македония директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борда на директорите на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
От текста на чл. 16 от СИДДО следва, че Република България има право да облага този доход и следва да се приложат съответните цитирани по-горе норми на ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: По втория въпрос дружеството дължи удържане и внасяне на окончателен данък по ЗДДФЛ върху възнаграждението на чуждестранното лице, когато доходът попада в обхвата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ (вкл. при доходи от управление и контрол), като се прилагат и разпоредбите на СИДДО с Република Северна Македония, които потвърждават правото на България да облага този доход.
