Изх. № 20-00-113
24.03.2015г.
ЗДДФЛ - чл. 5, чл. 37, ал. 1
ЗДДС - §1, т. 2 от ДР
В дирекция ХХХ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-113/11.03.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Клиент на дружеството, от чието име е отправено запитването, е местното юридическо лице ХХХХ с ЕИК ХХХХХ, регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС). Последното в качеството си на посредник във връзка с продажба на картина, собственост на физическо лице от Кралство Испания, е получило плащане по банков път от купувач - физическо лице от Мексико, включващо както стойността на картината, така и дължимата комисиона. Картината не е придобивана от българския търговец. Същият е превел на испанското лице стойността на картината, като е задържал съгласно сключения договор за посредничество дължимото комисионно възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Как се третира от гледна точка на ЗДДФЛ доходът от продажба на картина, изплатен от местно търговско дружество на чуждестранно физическо лице(ЧФЛ)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Изложените в запитването факти навеждат на извода, че по отношение на българския търговец е налице косвено (непряко) посредничество, при което той е действал като комисионер - от свое име (без да придобива собствеността върху картината - обект на продажбата), но за сметка на собственика - ЧФЛ. При наличието на тази хипотеза считаме, че местното дружество не се явява платец на доход на ЧФЛ, а по-скоро се касае за разчетни взаимоотношения. Въпреки това и поради обстоятелството, че не е приложен договорът за посредничество, сключен между българския търговец и физическото лице от Испания, допускаме, че българското предприятие е изплатило доход на ЧФЛ от Испания. За целите на отговора възприемаме, че се касае за ЧФЛ по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, за което полученият доход от продажба на картина не произтича от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България (например от упражняване на свободна професия художник в ателие на територията на страната). Така изплатено възнаграждение от българското предприятие на ЧФЛ, се явява доход от продажба на произведение на изкуството. По силата на препращащата разпоредба на §1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ, легалната дефиниция на понятието "произведение на изкуството" се съдържа в § 1, т. 20 от ДР на ЗДДС. В обхвата на изброените в буква "а" произведения на изкуството попадат картините, "направени изцяло от ръката на художник". Доходите от продажба на произведения на изкуството, начислени или изплатени от местно юридическо лице в полза на ЧФЛ не попадат в обхвата на доходите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на част трета от с.з. Следователно платецът на дохода не следва да удържа и внася данък върху дължимото на ЧФЛ възнаграждение.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: клиент на дружеството, от чието име е отправено запитването, е местното юридическо лице "ХХХХ" с ЕИК ХХХХХ, регистрирано по ЗДДС. В качеството си на посредник при продажба на картина, собственост на физическо лице от Кралство Испания, това дружество е получило по банков път плащане от купувач - физическо лице от Мексико. Плащането включва както стойността на картината, така и дължимата комисиона. Картината не е придобивана от българския търговец. Българското дружество е превело на испанското физическо лице стойността на картината и е задържало, съгласно договора за посредничество, дължимото комисионно възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как се третира от гледна точка на ЗДДФЛ доходът от продажба на картина, изплатен от местно търговско дружество на чуждестранно физическо лице (ЧФЛ)?
Изложените факти водят до извода, че по отношение на българския търговец е налице косвено (непряко) посредничество, при което той действа като комисионер - от свое име, без да придобива собствеността върху картината, но за сметка на собственика - чуждестранното физическо лице. При тази хипотеза местното дружество не се явява платец на доход на ЧФЛ, а по-скоро са налице разчетни взаимоотношения.
Въпреки това, поради липсата на приложен договор за посредничество между българския търговец и физическото лице от Испания, се допуска за целите на отговора, че българското предприятие е изплатило доход на чуждестранното физическо лице от Испания. Приема се, че се касае за чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ и че полученият доход от продажба на картината не произтича от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България (например от упражняване на свободна професия художник в ателие на територията на страната).
Така изплатеното от българското предприятие възнаграждение на чуждестранното физическо лице представлява доход от продажба на произведение на изкуството. Съгласно препращащата разпоредба на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДФЛ, легалната дефиниция на понятието "произведение на изкуството" се съдържа в § 1, т. 20 от ДР на ЗДДС. В обхвата на изброените в буква "а" произведения на изкуството попадат картините, "направени изцяло от ръката на художник".
Доходите от продажба на произведения на изкуството, начислени или изплатени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно физическо лице, не попадат в обхвата на доходите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане с окончателен данък по реда на част трета от закона. Следователно платецът на дохода не следва да удържа и внася данък върху дължимото на чуждестранното физическо лице възнаграждение.
Извод: Доходът от продажба на картината, изплатен от местното търговско дружество на чуждестранното физическо лице, представлява доход от продажба на произведение на изкуството, който не е сред доходите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ и за него местното дружество не удържа и не внася окончателен данък.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че при производство по ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Приложимостта на становището е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
