НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на попечителски и депозитарни услуги на банка към пенсионни и други инвестиционни фондове

Изх. № М-24-39-101

Дата: 28. 12. 2023 год.

ЗДДС, чл. 46.

ОТНОСНО:данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на попечителски и депозитарни услуги, предоставени от банка

В Централно управление на Национална агенция за приходите е заведено Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... Изложена е следната фактическа обстановка:

1. Банката е сключила договори за изпълнение на:

• Услугата на банка - попечител на фондове за допълнително пенсионно осигуряване по смисъла на чл. 123а от Кодекса за социално осигуряване(КСО);
• Услугата на банка - депозитар на колективни инвестиционни схеми по смисъла на чл. 35а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране(ЗДКИСДПКИ);
• Услугата на банка - депозитар на дружества със специална инвестиционна цел, съгласно чл. 19 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация(ЗДСИЦДС).

Изразено е мнение, че по характер депозитарните и попечителските услуги, предоставяни от банката са идентични, с тази разлика, че терминът "попечителски" банката използва единствено за услугите по договори с пенсионни фондове, поради заложеното понятие за банка попечител в КСО. Цитира се писмо изх. № 24-39-132#1 от 20.12.2018 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, в което е изразено становище, че " ...предвид изброените попечителски услуги, които банката - попечител извършва към дружеството, считам, че същите представляват освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС." Като аргумент се сочи наличието на попечителски договор съгласно чл. 123а от КСО.

1. В качеството си на лицензиран инвестиционен посредник по смисъла на Закона за пазарите за финансови инструменти(ЗПФИ) банката предлага на масови клиенти, като банки, застрахователи, инвестиционни посредници, корпоративни клиенти, микро компании, физически лица и пр., услуги по реда на ЗПФИ, които могат да се обособят в три групи:

• Услуги по сетълмент - приключване на сделки с финансови инструменти;
• Услуги по съхранение на финансови инструменти - за откриване и поддържане на сметки за съхранение на финансови инструменти;
• Услуги по плащане на дивиденти, лихви, главници на финансови инструменти.

Услугите по сетълмент се състоят в следното:

Клиентът изпраща на банката инструкции по сделките, сключени му от друг брокер. От своя страна банката изпраща инструкции по международен стандарт към "Централен депозитар" АД(ЦД). При покупка ЦД открива сметка на клиента за ценни книжа в регистъра на банката, след получаване на искане от същата, към сметката на банката в централния регистър на ценни книжа, воден по силата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа(ЗППЦК). Приключването на дадена сделка (с пари или без) се извършва чрез реален трансфер на книжата - прехвърляне на ценните книжа от сметката на продавача към сметката на купувача в регистъра на банката -депозитар в ЦД, сменяйки собствеността. В случай че по сделката се дължи плащане, се извършва и размяна на парите между банките -депозитари на клиентите на нетна база върху всички сделки за деня. Три пъти дневно, след приключване на всеки сетълмент цикъл в ЦД, в банката - депозитар се извършват огледални счетоводни операции за ценни книжа и пари по сметките на клиента, за което той дължи на банката такса за трансфер на ценните книжа. ЦД събира подобна такса от банката като банка- депозитар. В издадените фактури за откриване на сметки, изпращане на съобщения, трансфер на ценни книжа ЦД не начислява данък върху добавената стойност (ДДС).

При трансфери на ценни книжа без размяна на парични средства приключването на сделката се извършва с трансферирането на книжата между сметките на клиентите по време на регулярната обработка в ЦД на всеки час, в случай на пълно съответствие на подадените инструкции. Сделката е приключила след отчисляване/зачисляване на книжата между сметките на клиентите в регистрите на ЦД. За това клиентът дължи такса на банката.

Съществува възможност и за трансфер на ценни книжа без промяна в собствеността, например при смяна на депозитар, също е налице отчисляване и зачисляване на ценни книжа между две сметки на един клиент в различни банки или в ЦД. В този случай отново има отчисляване и зачисляване на книжа между 2 сметки на един клиент при различни банки - членове на ЦД или при самия него.

По отношение на услуги по съхранение на финансови инструменти съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗПФИ инвестиционният посредник съхранява финансовите инструменти на своите клиенти в депозитарна институция по клиентски сметки към сметката на инвестиционния посредник или по сметки, открити към сметката на трето лице.

Допълнително е уточнено, че услугата по съхранение на финансови инструменти, описана в т. II от запитването, която предоставя банката на масови клиенти, и услугата, която предоставя като банка-депозитар по чл. 19 от ЗДСИЦДС /в част съхранение на финансови инструменти/, е една и съща и не се отличава в зависимост от типа клиент, на когото се предлага.

Предвид гореизложеното са поставени следните въпроси:

1. Може ли да се приложи цитираното становище на НАП и да се третират услугите, извършвани от банката-попечител към пенсионни фондове, като освободени доставки по смисъла на чл. 46 от ЗДДС, предвид разпоредбата на чл. 122а от КСО, съгласно която услугите на банката-попечител са задължителни и са част от управлението на пенсионните фондове?
2. Попечителските и депозитарните услуги, извършени от банката към фондове, различни от пенсионните, следва ли да се третират по същия начин, както тези, предоставени към пенсионни фондове?
3. Могат ли услугите, които предоставя банката като инвестиционен посредник, посочени в т. 2 от фактическата обстановка, да се разглеждат като комплексна доставка, която е освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС с водещ елемент услугата по сетълмент?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:

1. Относими разпоредби от ЗДДС

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е:

...................................................

3. сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

.................................................

5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

6. управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато тези услуги и дейности представляват финансови услуги, и предоставянето на инвестиционни съвети по Закона за пазарите на финансови инструменти, както и управлението на дейността на Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.);

................................................

8. управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз, в сила от 01.01.2023 г.

На основание чл. 128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

Съгласно чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО)(съответно чл. 13, Б, б. "г", т. 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа - Шеста директива, отм.) държавите членки освобождават от облагане управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки. Понятието "специален инвестиционен фонд" не е дефинирано в тези две директиви.

Разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" отДиректива 2006/112/ЕО е транспонирана с разпоредбата начл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма, в аспекта на казуса, освободена от облагане е доставката на услуга по управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и пенсионни фондове.

В ЗДДС липсва дефиниция на понятието колективни инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове. Същите са дефинирани в ЗДКИСДПКИ.

1. Относима практика на Съда на Европейския съюз(СЕС)

С разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО е предвидено освобождаване от облагане на управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки. Освобождаванията, предвидени в чл. 135 от Директива 2006/112/ЕО, представляват самостоятелни понятия в правото на ЕС, които трябва да получат общо определение с цел да се избегнат различия в прилагането на системата на ДДС в различните държави членки, но общностният законодател може да повери на държавите членки задачата да определят определени термини за освобождаване. В конкретния случай с разпоредбата на чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕОна държавите членки се предоставя изключително правомощието да определят във вътрешното си право фондовете, които отговарят на определението за "специални инвестиционни фондове". Това правомощие не означава, че държавите членки могат да променят обхвата на освобождаването, определено на равнището на ЕС, посредством националното си законодателство. Това правомощие следва да се упражни при спазване на целта, преследвана от директивата, и на принципа на данъчен неутралитет на общата система на ДДС. В този аспект следва да се има предвид релевантната практика на СЕС:

В т. 43 от решение по дело С-363/05 СЕС подчертава, че "член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива (съответно чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО) предоставя на държавите членки правото да определят във вътрешното си право фондовете, които отговарят на понятието "специален инвестиционен фонд". Както следва от точка 22 от настоящото решение, това право трябва да бъде упражнявано, като се съблюдава преследваната от Шеста директива цел и принципът на фискална неутралност, които са вътрешно присъщи на общия режим на ДДС."

В т. 45 и 46 от посоченото решение Съдът сочи, че "целта на освобождаването на операции, свързани с управлението на специални инвестиционни фондове, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, е по-конкретно да се улеснят инвеститорите по отношение на инвестициите в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като се изключи стойността на ДДС. На практика тази разпоредба има за цел да гарантира фискалната неутралност на общия режим на ДДС при избора между преките инвестиции в ценни книжа и тези, които се извършват чрез предприятия за колективно инвестиране (решение по дело С-169/04, т. 62)." и припомня, че "принципът на фискалната неутралност, който е вътрешно присъщ на общия режим на ДДС, не допуска различно третиране на стопански оператори, извършващи еднакви дейности, по отношение на облагането с ДДС. Този принцип обаче не предполага еднакви дейности. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че посоченият принцип не допуска предоставянето на сходни услуги, които са конкурентни по своя характер, да се третира различно от гледна точка на ДДС."

В Директива 2006/112/ЕО не е дадено определение на понятието управление на специални инвестиционни фондове. Съгласно практиката на СЕС "с това освобождаване се визират сделките, обичайни за дейността на предприятията за колективно инвестиране." (Решение от 4 май 2006 г. по дело Abbey National, C‑169/04, т. 63). В решение по дело Deutsche Bank AG, С-44/11, т. 32, СЕС сочи, че "от член 1, параграф 2 от Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа(ПКИПЦК)следва, че това са предприятия, които имат единствено за цел колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа и/или в някои други ликвидни финансови активи, на капитал, привлечен чрез публично предлагане, функционират съобразно принципа на разпределението на рисковете и дяловите им единици подлежат, по искане на техните притежатели, на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от тези предприятия." В цитираното решение се сочи, че генералният адвокат отбелязва "в т. 14 и 15 от заключението си, че конкретно става въпрос за съвместните фондове, в които са обединени голям брой инвестиции, разпределени в различни ценни книжа, които могат да бъдат ефективно управлявани с оглед на оптимизиране на резултатите, и в които фондове индивидуалните инвестиции могат да бъдат сравнително малки. Посочените фондове управляват инвестициите си от свое име и за своя сметка, докато всеки клиент инвеститор притежава участие във фонда, но не и самите инвестиции във фонда." - (т. 33 от решение по дело Deutsche Bank AG, С-44/11).

СЕС е приел, че управлението на специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба се определя с оглед на естеството на извършените доставки на услуги, а не с оглед на доставчика или получателя на услугата (решение по дело C‑169/04, т. 66 и Решение по дело С-231/19, т. 43). Също Съдът е приел, че за да бъдат обаче квалифицирани като освободени сделки по смисъла на тази разпоредба услугите, предоставени от управител, трето лице, трябва, разгледани в тяхната съвкупност, да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове (вж. в този смисъл решение по дело C‑169/04, т. 70 и 71, решение по дело C‑275/11, т. 21 и решение по съединени дела С-58/20 и С-59/20, т. 62). Когато дадена услуга е замислена за целите на управлението на инвестиции от разнообразно естество и по-специално, че може да бъде използвана по един и същи начин при управлението на специални инвестиционни фондове и на други фондове, то тази услуга не може да се разглежда като специфична за управлението на специални инвестиционни фондове (виж Решение по дело С-231/19, т. 48).

Според СЕС, макар в общия случай всяка сделка да трябва за целите на ДДС да бъде считана за самостоятелна и независима, както това следва от чл. 1, параграф 2, втора алинея от Директива 206/112/ЕО, сделката, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не бива изкуствено да се раздробява, за да не се изкривява функционирането на системата на ДДС. Ето защо е налице единна доставка, когато два или повече елемента или действия, предоставени от данъчно задълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено (решение по дело C‑234/19, т. 23 и Решение по дело С-463/16, т. 22). Според СЕС когато и единият, и другият елемент са абсолютно необходими, за да се извърши цялостната услуга, няма как да се приеме, че единият трябва да се разглежда като основната, а другият- като съпътстващата услуга. Поради което следва да се приеме, че посочените елементи са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена икономическа доставка, която би било изкуствено да се раздробява (решение по дело С-44/11 - т. 27 и т. 28).

СЕС е постановил също, че е налице една-единствена доставка, по-специално когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка, а друг елемент - като съпътстваща доставка, която подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка (вж. Решение по дело С-464, т. 58). Дадена доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика (решениe по дело С-231/19, т. 29).

Според СЕС понятията, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват изключения от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. Ето защо, след като въпросната услуга може да бъде разглеждана за целите на ДДС само в нейната цялост, тя няма как да попада в приложното поле на чл. 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО (решениe по дело С-44/11, т. 42 и т. 43).

1. По конкретиката на запитването

3.1. По отношение на първи и втори въпроси

Поддържам изразеното становище в писмо изх. № 24-39-132#1 от 20.12.2018 г. на НАП, като считам за необходимо при данъчното третиране на извършваните от банката доставки, предмет на запитването, да се съобрази и относимата практика на СЕС, постановена след издаването на цитираното писмо и по-конкретно Решение по дело С-231/19 и Решение по съединени дела С-58/20 и С-59/20.

В тази връзка и при съобразяване на актуалната практика на СЕС по отношение на въпроса дали попечителските и депозитарните услуги, извършени от банката към фондове, различни от пенсионните, следва да се третират по същия начин, както тези предоставени към пенсионни фондове, като са изложени аргументи, че съобразно практиката на СЕС при определяне дали една услуга е облагаема или освободена, следва да се разглежда характерът на услугата, а не статутът на доставчика или получателя, е необходимо да се има предвид следното:

Съобразявайки трайната практика на СЕС, съгласно която термините, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на стриктно тълкуване, е необходимо да се изследва каква е целта, която се преследва с предвиденото от законодателя освобождаване. В тази връзка, както е посочено в цитираната в т. 2 практика, целта на освобождаването на операции, свързани с управлението на специални инвестиционни фондове, предвидено в чл. 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, е по-конкретно да се улеснят инвеститорите по отношение на инвестициите в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като се изключи стойността на ДДС. Разпоредбата има за цел да гарантира фискалната неутралност на общия режим на ДДС при избора между преките инвестиции в ценни книжа и тези, които се извършват чрез предприятия за колективно инвестиране. При преценка дали депозитарните услуги, които банката предоставя към фондове, различни от пенсионните, са освободени от облагане с ДДС по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, следва да се определи дали се касае за фондове, които отговарят на понятието "специален инвестиционен фонд" по смисъла на чл. 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива (съответно чл. 135, параграф 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО) и които могат да бъдат освободени предвид целта на тази разпоредба и принципа на фискална неутралност (С-363/05, т. 53).

Във връзка с предвиденото от цитираната норма освобождаване, същата предоставя на държавите-членки право на преценка при определянето на фондовете, намиращи се на тяхна територия, които отговарят на понятието "специален инвестиционен фонд". Във всички случаи, упражнявайки това право, държавите-членки трябва да съблюдават преследваната с тази разпоредба цел, а именно улесняване на инвеститорите във връзка с инвестициите в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране, като гарантират принципа на фискална неутралност при облагането с ДДС на управлението на специални инвестиционни фондове, които се намират в конкурентни отношения с други специални инвестиционни фондове, като тези, които попадат в приложното поле на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа(ПКИПЦК)-(Директивата за ПКИПЦК, Решение по дело С-363/05, т. 54). Съгласно чл. 1, параграф 1 и 2 от Директивата за ПКИПЦК същата се прилага за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, установени на териториите на държавите членки, като за целите на директивата и при условията на чл. 3 от същата ПКИПЦК означава предприятие, чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в чл. 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете.

В националното законодателство Директивата за ПКИПЦК етранспонирана в ЗДКИСДПКИ.

В този смисъл, на освобождаване ще подлежат услугите по управление на фондове, чиято дейност отговаря на целите, заложени в ЗДКИСДПКИ. Управлението на активите на пенсионните фондове включва както вземане на инвестиционни решения, така и тяхното осъществяване, свързано с даване на конкретни нареждания към банката-попечител/банка-депозитар, въз основа на сключен с банката, в изпълнение на императивно законово изискване, договор. Тъй като за осъществяването на част от услугите, включени в управлението на фонда, специалният закон задължава да бъдат възложени от управляващото дружество на трето лице - банка-попечител/банка-депозитар, това обуславя характера на доставките, извършвани от банката като освободени доставки, по реда на чл. 46 от ЗДДС, което е възприето в писмо № 24-39-132#1/20.12.2018 г. на зам. изпълнителния директор на НАП.

Понятието "управление на инвестиционни фондове", посочено в чл. 13б, буква г), точка 6 от Шестата директива, обхваща услугите, предоставяни от управител - трета страна във връзка с административното управление на фондовете, ако, разглеждани в широк аспект, те образуват обособен цялостен елемент и са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. От друга страна, услугите, отговарящи на функциите на депозитар, като тези, изложени в чл. 7, параграфи 1 и 3, и чл. 14, параграфи 1 и 3, от Директива 85/611/ЕИО, не попадат в обхвата на това понятие (Решение по дело С-169/04, т. 74). Въпреки това тези услуги биха могли да попаднат в обхвата на освобождаването на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, ако същите могат да бъдат определени като специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове.

В тази връзка следва да се има предвид обаче, че както посочва СЕС в решение по съединени дела С-58/20 и С-59/20, т. 56, 57 и 58, макар съдът да не е изключил от приложното поле на освобождаването, предвидено в чл. 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО услугите, предоставени от трето лице на управляващото фонда дружество, приема, че тези услуги не могат да се ползват от освобождаване, когато същите не са специфични и съществени за управлението на специални инвестиционни фондове, тъй като са замислени за целите на управлението на инвестиции от разнообразно естество и могат да бъдат използвани по един и същ начин при управлението на специални инвестиционни фондове и на други фондове.

Предвид горното, в случай че услугите, които предоставяте като банка-попечител, съответно банка-депозитар в изпълнение на условията/задълженията, регламентирани в КСО и ЗДКИСДПКИ, се предоставят и за целите на управлението и на други фондове, различни от специални инвестиционни фондове, то тези услуги не биха могли да се считат за специфични за целите на управлението на специалните инвестиционни фондове, респективно не биха попаднали в обхвата на освобождаването, тъй като не са тясно свързани с управлението на специални инвестиционни фондове и не се предоставят единствено за целите на управлението на такива фондове.

Следва да се има предвид, че по отношение на определянето на пенсионни фондове като специални инвестиционни фондове за целите на освобождаването по чл. 135, параграф 1, б. ж) от Директивата 2006/112/ЕО са налице неприключени преюдициални производства пред СЕС.

3.2. По отношение на трети въпрос

При преценката дали услугите, които предоставя банката като инвестиционен посредник, посочени в т. 2 от фактическата обстановка, могат да се разглеждат като комплексна доставка, която е освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС с водещ елемент услугата по сетълмент, е необходимо да се има предвид следното:

- два или повече елемента или действия, предоставени от данъчно задълженото лице на потребителя, в случая на средния потребител, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, която би било изкуствено да се раздробява (Решение по дело С-44/11, т. 21);

• получателите на услугата търсят именно комбинацията от посочените елементи, поради което е приемливо да се счита, че те са толкова тясно свързани, че обективно образуват отделна, неделима икономически доставка, т.е. от гледна точка значимостта за потребителя на разглежданата доставка на услуга произтича именно от комбинираното използване на разглежданите елементи;
• елементите на комплексната доставка не само са неделими, но и трябва да се поставят на една и съща плоскост. И единият, и другият елемент, са абсолютно необходими, за да се извърши цялостната услуга, поради което няма как да се приеме, че единият трябва да се разглежда като основната, а другият - като съпътстващата услуга.

В случай че съобразно изложеното, доставките които предоставя банката като инвестиционен посредник, посочени в т. 2 от фактическата обстановка, се извършват като комплексна услуга, което означава, че елементите са неделими и тясно свързани и образуват една-единствена икономическа доставка, която би било изкуствено да се раздробява, следва да се приеме, че е налице една-единствена доставка, независимо от обстоятелството, че за елементите са уговорени отделни цени. Съгласно постоянната практика на СЕС термините, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по чл. 135, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват изключения от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчно задължено лице. Доколкото предоставяната от банката комплексна услуга представлява неделима икономическа доставка, то тя е различна от съставляващите я услуги и в този смисъл, когато в състава ѝ влизат услуги, които самостоятелно не попадат в обхвата на освободените доставки, то няма как самата комплексна доставка да попада в приложното поле на чл. 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО (Решение по дело С-44/11, т. 43)". В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:

Като доставки със самостоятелно данъчно третиране, посочените доставки на услуги по сетълмент (приключване на сделки с финансови инструменти) и услуги по плащане на дивиденти, лихви, главници на финансови инструменти са освободени доставки на основание чл. 46 от ЗДДС, по следните съображения:

По отношението на понятието "сетълмент", установено с §1, т. 16 от Допълнителните разпоредби наЗакона за публичното предлагане на ценни книжа(ДР на ЗППЦК), считам, че могат да бъдат приложени изводите, до които е достигнал Върховният административен съдв свои решения с номера съответно 7310/16.06.2016 г. и 5834/24.04.2012 г. по отношение на характера на услугите по сетълмент по смисъла на чл. 123, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи(ЗПУПС) от гледна точка на ЗДДС. Налице е припокриване между съдържанието на чл. 123, ал. 1 от ЗПУПС с това на § 1, т. 16 от ДР на ЗППЦК, предвид обстоятелството, че и двата вида сделки не могат да бъдат извършени без окончателното прехвърляне на паричните средства, съответно ценните книжа, по сметките за сетълмент на страните по сделката. Следователно изводът, до който достига съдът, е приложим и по отношение на сетълмента при сделките с ценни книжа. От това следва, че услугите по сетълмент на сделки с финансови инструменти, посочени в запитването, също са финансови, следователно освободени от облагане с ДДС на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.

По отношение на посочените в запитването услуги по плащане на дивиденти, лихви, главници на финансови инструменти считам, че същите попадат в приложното поле на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

По отношение на услугата на съхранение на финансови инструменти считам, че същата е изключена от обхвата на освобождаването предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене.

Предвид обстоятелството, че услугата по съхранение на финансови инструменти се предоставя от банката както на масови клиенти, така и по реда на чл. 19 от ЗДСИЦДС(в част съхранение на финансови инструменти) като банка - депозитар, като не се отличава в зависимост от типа клиент, на когото се предлага, се налага изводът, че същата не може да се определи като специфична и съществена за управлението на специалните инвестиционни фондове, поради което не може да попадне и в обхвата на освобождаването по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (съответно чл. 135, параграф 1, буква "ж") от Директива 2006/112/ЕО).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/