НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходите на чуждестранни физически лица, упражняващи стопанска дейност в България

1_ 20-02-48/07.06.2022 г.

ЗДДФЛ, чл. 4, ал.1, чл. 5,чл. 8, ал.2, чл. 75

ЗСч, чл. 2

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2

ЗЗО, чл. 33, ал.1, т.4а, чл. 40, ал. 1, т. 2

НООСЛБГРЧМЛ, ч л. 1, ал. 2

ОТНОСНО:Приложението на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше запитване от 23.05.2022 г., съдържащо въпроси по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство за лице - гражданин на Украйна, получило временна закрила в Р България, както следва:

1. Може ли лице, получило временна закрила в РБългария, да се регистрира като частен предприемач?

2. Ако може да се регистрира като частен предприемач, какви данъци е задължено да плаща за предприемаческата си дейност?

3. Може ли такова лице в бъдеще да получи жителство в Р България?

4. Трябва ли такова лице, регистрирано като предприемач да води счетоводна отчетност?

5. Има ли възможност чуждестранното лице - предприемач да получи здравно осигуряване?

Предвид изложената непълна фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигури-телното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП, респ. На дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е предоставянето на становище относно поставените въпроси свързани с възможността за регистрация на чуждестранно лице за извършване на предприемаческа дейност на територията на страната и получаването на жителство.

Независимо от изложеното, Ви даваме насоки за данъчното третиране на доходите/приходите, реализирани от основните стопански субекти, развиващи дейност в Република България:

По прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица:

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България - чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България;

2 пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;

3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно това лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Критериите в чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ не следва да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на конкретното физическо лице.

В чл. 5 от ЗДДФЛ е регламентирано, че чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България.

В случаите когато трудът ще се полага на територията на България, реализираните от чуждестранните физически лица доходи също ще са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.

Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила.

Между правителството на Република България и правителството на Украйна е ратифицирана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, обнародвана в ДВ, бр. 111 от 26.11.1997 г.

Ако предприемаческата дейност се осъществява под формата на:

-физическо лице, включително едноличен търговец (ЕТ), извършващо патентна дейност - за доходите от патентните дейности, физическото лице (вкл. ЕТ) се облага с годишен патентен данък в размери, определени от съответния общински съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Патентните дейности са посочени в Закона за местните данъци и такси и сред тях са: търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта; търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали; металообработващи услуги; ремонт на електро- и водопроводни инсталации; поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти, Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и др.) и други.

- физическо лице, извършващо стопанска дейност, което не е търговец по смисъла на Търговския закон -облагането на доходите им става по реда на Закона за данък върху доходите на физическите лица. Облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия, се определя като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността. Данъчната ставка е 10%.

Тук се включват и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия и упражняване на занаят. Като лица, упражняващи свободна професия се считат експерт-счетоводителите; консултантите; лицензираните оценители; представи-телите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти и др.

- едноличен търговец -облагането и определянето на годишната данъчна основа се извършва по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице, видно от Търговския закон. С регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице, а единствено е разширена неговата правоспособност.

По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане:

Търговското дружество е една от най-разпространените правни форми за осъществяване на търговска дейност в Република България. Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, като в предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице. Могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в Търговския закон. Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, като всяко лице може да участвува в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.

Търговските дружества, учредени по реда на Търговския закон са местни юридически лица. Те се облагат с данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане за печалбите и доходите им от всички източници в Република България и в чужбина.

Видно от фактическата обстановка е поставен въпрос дали следва да се води счетоводна отчетност за дейността по предприемачество.

Както посочихме по-горе, Националната агенция за приходите притежава определени компетенции единствено в областта на данъчното и осигурителното законодателство. Счетоводното законодателство е извън компетентността на НАП.

С настоящето Ви представяме единствено насочваща информация за приложното поле на Закона за счетоводството(ЗСч) от която евентуално бихте могли да изведете извод дали предприемаческата Ви дейност ще се подчини на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Закона за счетоводството урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в предприятията, счетоводните документи и счетоводната информация, инвентаризацията на активите и пасивите и съхраняването на счетоводната информация, приложимата счетоводна база за финансово отчитане, съдържанието и съставянето на финансовите отчети и др.

Видно от чл. 2 на ЗСч, за целите на закона предприятия са:

1. търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;

2. местните юридически лица, които не са търговци;

3. бюджетните предприятия;

4. консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;

5. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2021 г.) фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;

6. търговските представителства;

7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

В този смисъл, ако осъществявате предприемаческата си дейност под форма, която за целите на счетоводния закон е дефинирана като предприятие, следва да спазвате разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, в т.ч. да водите счетоводство и да документирате и отчитате стопанските операции съобразно изискванията на закона.

В случая, ако предприемаческата Ви дейност ще се осъществява под формата на търговец по смисъла на ТЗ (напр. търговско дружество или едноличен търговец), тогава предприемачеството Ви ще попадне в обхвата на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

По прилагането на Кодекса за социално осигуряване:

От 01.04.2003 г. е в силаДоговор между Република България и Украйна за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001 г. (в. ДВ, бр. 107 от 2001 г.), който регулира обществените отношенията в областта на социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете договарящи страни.

С чл. 4 от договора се утвърждава принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави (Украйна и България). Съгласно чл. 6, ал. 1 спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване, доколкото в член 7 на този договор не се предвижда друго. При прилагане разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от договора по заявление на лицето, извършващо самостоятелна дейност, или на работодателя, компетентна институция на договарящата страна, чието законодателство се прилага, издава удостоверение, което потвърждава, че по отношение на заетото лице продължава да се прилага законодателството на тази договаряща страна (чл. 4 от Споразумение между НОИ и Министерство на труда и социалната политика на Украйна за прилагане на Договора между Република България и Украйна за социална сигурност). Компетентна институция по прилагане на договора е Националният осигурителен институт, който изразява становище относно приложимото законодателство и периода, за който е определено то. Затова при възникнала необходимост от определяне на приложимо законодателство за лица, попадащи в обхвата на този договор, същите следва да се обърнат към НОИ.

В случай, че за Вас бъде определено за приложимо българското осигурително законодателство, е необходимо да имате предвид следното:

Упражняването на трудовата дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4, и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност.

Лицата, които извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, както и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност попадат в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.

Изброените в чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО тези лица са самоосигуряващи се лица.

Осигурителните вноски са изцяло за сметка на самоосигуряващите се лица и се дължат авансововърху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Същите се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Освен текущо самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса. Със ЗБДОО за 2022 г. определения минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от 01 април 2022 г. е 710 лв, а на максималния месечен осигурителен доход от 01 април 2022 г. е 3400 лв.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба осигуряването на лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Видно от утвърдения образец на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (декларация ОКд - 5), самоосигуряващите се лица сами декларират датата, от която започват да упражняват дейността. Нещо повече, същите декларират и прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата си дейност, за която са регистрирани с декларацията.

По отношение на вноски за фонд "Допълнително задължително пенсионно осигуряване"(ДЗПО) в универсален пенсионен фонд, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителната вноска за този фонд се внася върху дохода, за който се дължи осигурителна вноска за държавно обществено осигуряване.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).

Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата, декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.

Освен декларация образец № 1, самоосигуряващите се лица са задължени да подават и декларация образец № 6. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2, б. а от Наредбата самоосигуряващите се лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Декларациите обр.№ 1 и № 6 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Само декларациите на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно Приложение № 9 по тази наредба, подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.

По прилагането на Закона за здравно осигуряване:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.

Лица, които не са български граждани са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4а от ЗЗО (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са и лицата спредоставена временна закрила.

За тези лица, видно от разпоредбата на чл.40, ал.10 от ЗЗО (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.), с постановление на Министерски съвет, се определя:

1. доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски;

2. срокът, за който се внасят здравноосигурителни вноски;

3. датата, от която възниква задължението за здравно осигуряване;

4. датата, от която възникват правата на здравноосигурените лица;

5. редът за внасяне на здравноосигурителните вноски;

6. източникът на финансиране.

Съгласно чл. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ПМС №69 от 5 май 2022 г. (обн. ДВ, бр. 35, от 10 май 2022 г.) задължението за здравно осигуряване възниква:

• за лицата с временна закрила - от датата на предоставянето на временна закрила;
• за лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО - от датата на пристигането им в Република България.

Лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 от ЗЗО са лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила.

Редът за внасяне на здравноосигурителната вноска е уреден в чл. 1, т. 3, б. "а", "б" и "г" от постановлението.

- за лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 години за жените и на и над 65 години за мъжете - е за сметка на държавния бюджет за срока на временната закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;

- за лицата с временна закрила на възраст на и над 18 години и на възраст под 63 години за жените и под 65 години за мъжете - е за сметка на държавния бюджет за срок 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила, освен ако не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване - след изтичане на този срок.

Съгласно § 2 от Постановление № 69 от 5 май 2022 г. за чужденците с временна закрила от Украйна съгласно Решение № 144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България (изменено с Решение № 180 на Министерския съвет от 2022 г.) и за лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от Закона за здравното осигуряване, които са пристигнали в Република България до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 32 от 2022 г.), задължението за здравно осигуряване възниква от датата на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 32 от 2022 г.) - 26.04.2022 г.

Независимо от изложеното, следва да имате предвид, че доколкото този отговор има информативен характер и разглежда общо вариантите на избор за предприемачество, при конкретен направен такъв от Ваша страна ще Ви бъдат разяснени с подробности всички права и задължения.