НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на пенсии и обезщетения за пенсиониране от задължително и допълнително осигуряване в чужбина

Вх.№ 200046 ОУИ София 89 Коментирай
Определя се режимът за облагане и деклариране на българска и португалска пенсия на лице с местно данъчно задължение по ЗДДФЛ. НАП приема, че пенсиите от задължително осигуряване в България или чужбина са необлагаеми и не се декларират в ГДД по чл. 50. Доходи от допълнително доброволно осигуряване/застраховка "Живот" са необлагаеми при условията на чл. 13, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ.

Изх. № 20-00-46#1/14.02.2024 г.

ЗДДФЛ - чл. 50

ЗДДФЛ -чл. 13, ал. 1, т. 7

Съгласно изложеното в запитването, Вие сте с двойно гражданство - българско и португалско. Получавате пенсия за възраст/осигурителен стаж в България от януари 2020 година и от Португалия от януари 2023 година. Върху пенсията от Португалия плащате определения и дължим данък за страната (tax IRS, който директно се удържа от пенсията). През 2023 година по-голямата част от времето (над 183 дни) сте живяла в България, като доходите Ви включват пенсията от България и от Португалия.

Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

1. Трябва ли да подавате в България декларация за придобитите доходите през 2023 година?

2. Трябва ли да декларирате получената пенсия от Португалия за възраст/осигурителен стаж, след като върху пенсията Ви се удържа съответния данък за страната?

3. Предвид това, че възнамерявате в бъдеще постоянно да живеете в България, какво следва да направите, за да обезпечите правилното данъчно облагане на доходите си(двете пенсии)в страната?

Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:

Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година зависи от обстоятелството дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ.

Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България.

Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от с. з. местно физическо лице без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнените интереси се намира в България.

На основание чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от същия закон, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от с. з.).

Предвид гореизложеното, гражданството не е критерий по силата на който едно физическо лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).

Приемайки, че към настоящия момент, за данъчни цели, Вие сте местно физическо лице (предвид изложеното в запитването), то на основание чл. 6 от ЗДДФЛ сте носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите на физическите лица, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ са изброените в чл. 13, ал. 1 от същия закон и като необлагаеми доходи в т. 6 от същата разпоредба са посочени тезиот задължително осигуряване в България или в чужбина.

Пенсиите са вид материални обезпечения. По своя характер те са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване и представляват именно доход от задължително осигуряване. Те са необлагаеми доходи и не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001).

Следователно, ако получаваната от Вас пенсия е в резултат на задължително осигуряване, осъществявано от Вас, то тя като необлагаем доход не подлежи на облагане и деклариране по ЗДДФЛ (чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).

Отделно от горното следва да имате предвид, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица.

Даден доход би могъл да се определи, че е от категорията на получени суми от допълнително доброволно осигуряване или застраховка за пенсия, ако отговаря на определенията, дадени в закона.

Съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", придобити на датата на обратното получаване на внесените суми за застраховка живот/получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия.

Въведена е легална дефиниция на понятието "допълнително доброволно осигуряване" в § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ и това е: осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване(КСО), както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, на друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или на друга държава-членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

Важно е фондът да е институция, която извършва дейност, пряко свързана с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

В § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ е уточнено, че "Застраховки "Живот" за целите на чл. 19, чл. 24, ал. 2, т. 12 и чл. 28, ал. 2, т. 1 са сключваните от:

а) застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането (КЗ), или от застрахователи със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:

аа) застраховка "Живот", която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а" от раздел I на приложение № 1 от КЗ;

бб) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква "б" и т. 3, буква "б" от раздел I на приложение № 1 от КЗ;

б) застрахователи със седалище в държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, застраховки, аналогични на застраховките по буква "а".

Не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12 (чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ).

Следователно, ако доходите попадат в определението за "допълнително доброволно осигуряване" или "застраховка живот" (застраховка с изплащане на пенсия или рента) и за същите не е ползвано данъчно облекчение, не се дължи окончателен данък по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложената нормативна уредба, могат да се направят следните изводи:

Полученото обезщетение за пенсиониране по договор за застраховка не подлежи на облагане в Р България, ако отговаря на определенията по параграф 1, т. 12 или т. 14 от ДР на ЗДДФЛ, цитирани по-горе и за направените вноски не е ползвано данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ за доходите в Р България.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 50а от ЗДДФЛ местно физическо лице може да декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13. За целта същото следва да попълни (при условие че желае) Приложение № 13 (образец 2013), Част ІІІ "Други необлагаеми доходи, придобити през годината" на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. С код 908 се декларират "Доходи от задължително осигуряване в България или в чужбина, освободени от облагане съгласно чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ", а с код 902 се декларират "Доходи от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходи от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходи от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ".

Обръщам внимание, че предвид липсата на подробни данни във Вашето запитване, не може да бъде направен извод дали сте местно или чуждестранно лице, което е от особено значение за определяне на данъчните Ви задължения по смисъла на ЗДДФЛ, респ. СИДДО.

По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.В конкретния случай е налице подписана Спогодба между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите-СИДДО.

Предвид разпределението на компетентности Ви уведомяваме, че ако имате въпроси относно тълкуване на конкретни разпоредби на СИДДО, следва да адресирате запитването си до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52, като въпросите следва да бъдат подкрепени с необходимите писмени документи.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Съгласно изложеното в запитването, лицето е с двойно гражданство - българско и португалско. Получава пенсия за възраст/осигурителен стаж в България от януари 2020 г. и пенсия от Португалия от януари 2023 г. Върху пенсията от Португалия се плаща определеният и дължим данък за страната (tax IRS, който директно се удържа от пенсията). През 2023 г. по-голямата част от времето (над 183 дни) лицето е живяло в България, като доходите му включват пенсията от България и от Португалия.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Трябва ли да подавате в България декларация за придобитите доходите през 2023 година?

Въпрос 2: Трябва ли да декларирате получената пенсия от Португалия за възраст/осигурителен стаж, след като върху пенсията Ви се удържа съответния данък за страната?

Въпрос 3: Предвид това, че възнамерявате в бъдеще постоянно да живеете в България, какво следва да направите, за да обезпечите правилното данъчно облагане на доходите си (двете пенсии) в страната?

Предвид изложеното и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.

Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година, зависи от това дали получателите на дохода са чуждестранни физически лица или местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година по критериите, заложени в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  • 1. което има постоянен адрес в България, или
  • 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  • 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  • 4. чийто център на жизнените интереси се намира в България.

На основание чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. От горното следва, че гражданството не е критерий, по силата на който едно физическо лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

Приемайки, че към настоящия момент, за данъчни цели, лицето е местно физическо лице (предвид изложеното в запитването), то на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Доходите на физическите лица, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ, са изброени в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. Като необлагаеми доходи в чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ са посочени доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина.

Пенсиите са вид материални обезпечения. По своя характер те са парични плащания по дългосрочното обществено осигуряване и представляват доход от задължително осигуряване. Те са необлагаеми доходи и не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001).

Следователно, ако получаваната пенсия е в резултат на задължително осигуряване, осъществявано от лицето, то тя, като необлагаем доход, не подлежи на облагане и деклариране по ЗДДФЛ, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Отделно от горното, на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ не са облагаеми:

  • доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия;
  • доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори;
  • доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица.

Даден доход може да се определи като доход от допълнително доброволно осигуряване или застраховка за пенсия, ако отговаря на определенията, дадени в закона.

Съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки "Живот", придобити на датата на:

  • обратното получаване на внесените суми за застраховка "Живот";
  • получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия.

В § 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ е въведена легална дефиниция на понятието "допълнително доброволно осигуряване": това е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на друга държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност, пряко свързана с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица. Важно е фондът да е институция, която извършва дейност, пряко свързана с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

В § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ е уточнено, че "застраховки "Живот" за целите на чл. 19, чл. 24, ал. 2, т. 12 и чл. 28, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ са сключваните от:

  • а) застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането (КЗ), или от застрахователи със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:
    • аа) застраховка "Живот", която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а" от раздел I на приложение № 1 от КЗ;
    • бб) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква "б" и т. 3, буква "б" от раздел I на приложение № 1 от КЗ;
  • б) застрахователи със седалище в държава - членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, застраховки, аналогични на застраховките по буква "а".

Съгласно чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите по ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 или чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ.

Следователно, ако доходите попадат в определението за "допълнително доброволно осигуряване" или "застраховка живот" (застраховка с изплащане на пенсия или рента) и за същите не е ползвано данъчно облекчение, не се дължи окончателен данък по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложената нормативна уредба се прави следният извод относно обезщетенията за пенсиониране по договор за застраховка: полученото обезщетение за пенсиониране по договор за застраховка не подлежи на облагане в Република България, ако отговаря на определенията по § 1, т. 12 или т. 14 от ДР на ЗДДФЛ и за направените вноски не е ползвано данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.

Извод: При положение че лицето е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, то е носител на задължението за данъци за всички придобити доходи от източници в България и в чужбина, но пенсиите от задължително осигуряване (в България или в чужбина) са необлагаеми доходи по чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ и не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; обезщетенията за пенсиониране по договор за застраховка не подлежат на облагане, ако отговарят на § 1, т. 12 или т. 14 от ДР на ЗДДФЛ и за вноските не е ползвано данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Справки задължения НАП

130
За тези "появили се" суми: вижте какво е декларирано с Д6-13 за 2024. Имало ли е осигуровки за довнасяне? Погледнете и справкат...

Приложение: Разпределение на дивиденти

912
Внимание: Имате отбелязано плащане в брой, но общата брутна сума на разпределените дивиденти (заедно с данъка) е над 999.99 лв. ...

Справка по чл. 73, ал. 6

1614
Не, за едно дете се възстановяват като се намали данъчната основа с 6000 лв., т.е. въстановен асума до 600 лв. един път.

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

116
здравейте, подават ли се данни за внесените суми съгласно чл. 134 от ТЗ едноличния собственик на ЕООД, РЕГИСТРИРНО ПО ДДС Прилож...
Още от форума