ОТНОСНО: Данъчни и осигурителни задължения на чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) - адвокат
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-225#2/19.12.2022 г.
Посочвате, че искате допълнително разяснение по вече поставен казус от Вас и изразено становище с изх № 94-00-225#1/15.12.2022 г.
Задавате въпросите:
1. При условие че имате клиенти юридически и физически лица с адрес в България и формирате източник на доход от страната, как и кога ще декларирате тези доходи и по какъв начин ще се прилага Спогодбата за двойно данъчно облагане между България и Италия?
2. Правилно ли сте разбрали, че формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност" следва да Ви се издаде от Италия, а не от Р България?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, и доколкото не сте посочили конкретни видове услуги, които ще предоставяте, изразявам следното принципно становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, доходите от възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по чл. 8 от ЗДДФЛ, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
Дефиниция на понятието "възнаграждения за технически услуги" се съдържа в т. 9 от §1 на ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съгласно която "възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице".
Във връзка с цитираното определение е необходимо да се установи доколко адвокатските услуги попадат сред услугите, определени като технически по смисъла на ЗКПО.
Според разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва: устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Видно от гореизложеното, част от адвокатските услуги представляват предоставяне на писмени и устни консултации и становища по въпроси на правото и следователно в тази си част същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, при условие че доходът не е реализиран чрез определена база в страната.
Възнагражденията за технически услуги с източник в България, начислени/ изплатени в полза на ЧФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната, попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ, който се удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Данъкът е в размер на 10 на сто и се начислява върху брутната сума на дохода.
Лицата, обложени с окончателен данък, не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а. от с.з. (чл. 52, ал.1 , т .5 от ЗДДФЛ).
При условие че платецът на дохода е физическо несамоосигуряващо лице и не е задължен да удържа окончателен данък, Вие сте задължено лице за данъка и следва да го декларирате с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода и да го внесете в същия срок.
По изрично искане от ЧФЛ, подадено в ТД на НАП по място на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от ЧФЛ данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
Следва да се отбележи, че в чл. 75 от ЗДДФЛ е уредено изрично приоритетното прилагане на данъчна спогодба (СИДДО) или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, когато в същите се съдържат разпоредби, различни от тези на ЗДДФЛ.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО с Италия), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 66 от 13 август 1991 г., в сила от 10.06.1991 г.
В общия случай доходите от упражняване на дейност като адвокат попадат в обхвата на чл. 12 от СИДДО с Италия - "Самостоятелни професии", съгласно която доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от свободна професия или друга дейност с независим характер, се облагат само в тази държава, освен когато това местно лице обичайно разполага в другата договаряща държава с определена база, за да упражнява дейността си. Ако разполага с такава определена база, доходите се облагат в другата държава, но само в размер, който може да бъде отнесен към тази определена база. Изразът "свободна професия" включва по-специално независими дейности с научен, литературен, артистичен, образователен и педагогически характер, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители, единствено когато същите са реализирани от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава.
Правилата за прилагане на облекченията по СИДДО и освобождаване от облагане в страната са уредени в чл. 135 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Относно тълкуване на конкретни текстове от СИДДО с Италия, следва да имате предвид, че въпросите трябва да бъдат поставени по конкретни текстове и подкрепени с необходимите писмени документи.
Компетентна относно прилагане на СИДДО е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - София, бул. "Княз Дондуков" № 52.
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", се издава от институцията, която е определена в съответната държава членка. Той се издава само след поискване от лицето до съответната компетентна институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (основание чл. 19(2) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Следователно, ако за Вас е приложимо италианското осигурително законодателство, удостоверение А1 следва да бъде издадено от италианската компетентна институция.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването се иска допълнително разяснение по вече разгледан казус и изразено становище с изх. № 94-00-225#1/15.12.2022 г. Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: "При условие че имате клиенти юридически и физически лица с адрес в България и формирате източник на доход от страната, как и кога ще декларирате тези доходи и по какъв начин ще се прилага Спогодбата за двойно данъчно облагане между България и Италия?"
Въпрос 2: "Правилно ли сте разбрали, че формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност" следва да Ви се издаде от Италия, а не от Р България?"
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, и доколкото не са посочени конкретни видове услуги, които ще се предоставят, е изложено принципно становище.
По прилагане на данъчното законодателство
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, доходите от възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по чл. 8 от ЗДДФЛ, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
Дефиниция на понятието "възнаграждения за технически услуги" се съдържа в т. 9 от § 1 на ДР на ЗКПО, съгласно която "възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице".
Във връзка с това определение е необходимо да се установи доколко адвокатските услуги попадат сред услугите, определени като технически по смисъла на ЗКПО.
Според чл. 24 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва: устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
От изложеното следва, че част от адвокатските услуги представляват предоставяне на писмени и устни консултации и становища по въпроси на правото и в тази си част същите се третират като услуги от консултантско естество. Поради това тези доходи подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, при условие че доходът не е реализиран чрез определена база в страната.
Възнагражденията за технически услуги с източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, когато не са реализирани чрез определена база в страната, попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ. Този данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Данъкът е в размер на 10 на сто и се начислява върху брутната сума на дохода.
Лицата, обложени с окончателен данък, не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а от ЗДДФЛ (чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ).
Когато платецът на дохода е физическо несамоосигуряващо се лице и не е задължен да удържа окончателен данък, задължено лице за данъка е получателят на дохода. В този случай чуждестранното физическо лице следва да декларира данъка с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, и да го внесе в същия срок.
По изрично искане от чуждестранното физическо лице, подадено в ТД на НАП по място на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от чуждестранното физическо лице данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
В чл. 75 от ЗДДФЛ е уредено приоритетното прилагане на данъчна спогодба (СИДДО) или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, когато в тях се съдържат разпоредби, различни от тези на ЗДДФЛ.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО с Италия), обнародвана в "Държавен вестник" бр. 66 от 13 август 1991 г., в сила от 10.06.1991 г.
В общия случай доходите от упражняване на дейност като адвокат попадат в обхвата на чл. 12 от СИДДО с Италия - "Самостоятелни професии", съгласно който доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от свободна професия или друга дейност с независим характер, се облагат само в тази държава, освен когато това местно лице обичайно разполага в другата договаряща държава с определена база, за да упражнява дейността си. Ако разполага с такава определена база, доходите се облагат в другата държава, но само в размер, който може да бъде отнесен към тази определена база.
Изразът "свободна професия" включва по-специално независими дейности с научен, литературен, артистичен, образователен и педагогически характер, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители, единствено когато същите са реализирани от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава.
Правилата за прилагане на облекченията по СИДДО и освобождаване от облагане в страната са уредени в чл. 135 и сл. от ДОПК.
Относно тълкуване на конкретни текстове от СИДДО с Италия е посочено, че въпросите трябва да бъдат поставени по конкретни текстове и подкрепени с необходимите писмени документи. Компетентна относно прилагане на СИДДО е Дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП - София, бул. "Княз Дондуков" № 52.
Извод: Доходите от адвокатска дейност, доколкото представляват консултантски услуги и са с източник в България, подлежат на облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ, освен ако са реализирани чрез определена база в страната или ако се приложат разпоредбите на СИДДО с Италия по реда на ДОПК. Декларирането и внасянето на данъка зависи от това дали платецът е предприятие или физическо несамоосигуряващо се лице, а при наличие на условия за прилагане на СИДДО се следват специалните правила и компетентността на Дирекция "СИДДО".
По прилагане на осигурителното законодателство
Формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", се издава от институцията, която е определена в съответната държава членка. Той се издава само след поискване от лицето до съответната компетентна институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основание чл. 19(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Следователно, ако за лицето е приложимо италианското осигурително законодателство, удостоверение А1 следва да бъде издадено от италианската компетентна институция.
Извод: При приложимо италианско осигурително законодателство формуляр А1 се издава от компетентната институция в Италия, а не от български орган.
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при съвпадение на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
