Изх. № 20-00-405
19.08.2022г.
ЗДДС - чл. 66а
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Представляваното от Вас дружество стопанисва спортна база, състояща се от три открити басейна с различни размери и предназначение. От м. юни до м. септември дружеството предоставя достъп до басейните на граждани срещу заплащане на входна такса. Басейните се ползват както за спортни дейности - плуване, скокове във вода, така и за развлекателни - плажуване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Какво е съдържанието на понятието "спортни съоръжения", използвано в разпоредбата на §15д от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗДДС)?
- Може ли дружеството да облага осъществяваните доставки с намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС?
- Предвид липсата в §15д от ПЗР на ЗДДС на изискване относно ползването на спортните съоръжения, необходимо ли е диференциране на вида на ползването от всеки от клиентите за прилагането на намалената ставка?
По така изложената фактическа обстановка, зададения въпрос и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
Зададените от Вас въпроси са подробно обсъдени в писмо с изх. № 20-00-162/19.10.2020 г. относно приложение на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от девет процента за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 7 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.08.2020 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съгласно изложеното в писмото понятието "спортни съоръжения" включва в себе си както недвижими имоти/постройки, така и изградените/монтирани/поставени/оборудвани към/във/със тях или на открито уреди, прибори, инсталации и подобни, които улесняват и подпомагат упражняването на спорт, както като системна тренировъчна и състезателна дейност от спортисти, така и като физически упражнения, игри и укрепваща здравето физическа активност на лицата.
Най-общо спортните съоръжения следва да отговарят на следните характеристики:
• Представляват/свързани са с недвижим имот, върху който са изградени/ монтирани/маркирани/поставени/обозначени и оборудвани;
• Предназначението им е да способстват упражняването на спорт и физически упражнения/активности.
Не са "спортни съоръжения" съоръженията, чието предназначение има чисто развлекателен характер.
Спортните съоръжения могат да бъдат с постоянен или временен характер, като басейните са от първата от тези категории. За да прилагат намалената данъчна ставка, данъчно задължените лица, стопанисващи спортните съоръжения, трябва да ги предоставят за ползване на трети лица за упражняването на спорт и физическо възпитание. Като пример на използването на басейните за тези цели в т. 3.2.2. от писмото неизчерпателно са изброени дейностите плуване, водна топка, водна аеробика и скокове във вода. В същата част са обсъдени различните видове възможни дейности, за които басейнът може да се използва и съответните приложими ставки. Така например, доставка на услуга по използване на плаж с изграден басейн през активния сезон за плажуване в общия случай следва да се третира като една-единствена комплексна доставка, облагаема с данъчна ставка 20 на сто, тъй като от гледна точка на средностатистическия потребител основната същност на услугата е отдих и/или развлечение. Когато обаче извън плажния сезон или в рамките на същия, но в определени часови зони, се предоставя възможност на спортисти или на други клиенти да тренират плуване/да плуват, доставката на услугата по предоставяне правото на ползване на съоръжението е облагаема с данъчна ставка 9 на сто.
Възможно е обаче относно съоръжения с двойно предназначение да е налице сходно по обем ползване по едно и също време както от лица, практикуващи спорт или съответната друга физическа активност (в аспекта на примера плуване), така и от лица, използващи същото за отдих и забавление. Не следва да се изключва в такива случаи и възможността по отношение на такова съоръжение да се приложи съответната на всяко ползване данъчно облагане (ставка). В тези случаи в тежест на стопанисващия съоръжението доставчик е да осигури подходяща организация на ползването, даваща възможност за осъществяване на контрол за коректното данъчно третиране на доставката, като например поставяне на клиентите на различни по цвят гривни, обособяване сектори или обекти за различните видове използване на съоръжението или други подходящи мерки. При подобно смесено ползване на едно и също спортно съоръжение за целите на данъчния контрол следва да се осигури надеждна одитна следа. В тежест на данъчно задълженото лице, стопанисващо обекта, е да осигури достатъчно ясно разграничаване на двата вида доставки и отчетност за това. В случай че такава липсва, данъчното третиране следва да бъде с приложение на стандартната данъчна ставка от двадесет на сто.
Предвид изложеното, дружеството може да прилага намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС при осъществяване на условията, посочени в писмото на заместник изпълнителния директор на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Представено е писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството стопанисва спортна база, състояща се от три открити басейна с различни размери и предназначение. От месец юни до месец септември дружеството предоставя достъп до басейните на граждани срещу заплащане на входна такса. Басейните се ползват както за спортни дейности - плуване, скокове във вода, така и за развлекателни - плажуване.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Какво е съдържанието на понятието "спортни съоръжения", използвано в разпоредбата на §15д от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗДДС)?
Въпрос: Може ли дружеството да облага осъществяваните доставки с намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС?
Въпрос: Предвид липсата в §15д от ПЗР на ЗДДС на изискване относно ползването на спортните съоръжения, необходимо ли е диференциране на вида на ползването от всеки от клиентите за прилагането на намалената ставка?
По изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Поради тясната връзка между зададените въпроси се приема за целесъобразно да се изрази едно общо становище по тях.
Посочва се, че поставените въпроси са подробно обсъдени в писмо с изх. № 20-00-162/19.10.2020 г. относно приложение на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от девет процента за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 7 от ЗДДС, в сила от 01.08.2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на НАП и достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съгласно изложеното в това писмо понятието "спортни съоръжения" включва както недвижими имоти/постройки, така и изградените/монтирани/поставени/оборудвани към/във/със тях или на открито уреди, прибори, инсталации и подобни, които улесняват и подпомагат упражняването на спорт, както като системна тренировъчна и състезателна дейност от спортисти, така и като физически упражнения, игри и укрепваща здравето физическа активност на лицата.
Най-общо спортните съоръжения следва да отговарят на следните характеристики:
- представляват или са свързани с недвижим имот, върху който са изградени, монтирани, маркирани, поставени, обозначени и оборудвани;
- предназначението им е да способстват упражняването на спорт и физически упражнения/активности.
Изрично се посочва, че не са "спортни съоръжения" съоръженията, чието предназначение има чисто развлекателен характер.
Спортните съоръжения могат да бъдат с постоянен или временен характер, като басейните са от първата категория.
За да прилагат намалената данъчна ставка, данъчно задължените лица, стопанисващи спортните съоръжения, трябва да ги предоставят за ползване на трети лица за упражняването на спорт и физическо възпитание. Като пример за използването на басейните за тези цели в т. 3.2.2. от цитираното писмо неизчерпателно са изброени дейностите плуване, водна топка, водна аеробика и скокове във вода.
В същата част на писмото са обсъдени различните видове възможни дейности, за които басейнът може да се използва, и съответните приложими ставки. Посочено е, че например доставка на услуга по използване на плаж с изграден басейн през активния сезон за плажуване в общия случай следва да се третира като една-единствена комплексна доставка, облагаема с данъчна ставка 20 на сто, тъй като от гледна точка на средностатистическия потребител основната същност на услугата е отдих и/или развлечение.
Когато обаче извън плажния сезон или в рамките на същия, но в определени часови зони, се предоставя възможност на спортисти или на други клиенти да тренират плуване или да плуват, доставката на услугата по предоставяне правото на ползване на съоръжението е облагаема с данъчна ставка 9 на сто.
Посочва се, че е възможно по отношение на съоръжения с двойно предназначение да е налице сходно по обем ползване по едно и също време както от лица, практикуващи спорт или съответната друга физическа активност (в аспекта на примера - плуване), така и от лица, използващи същото за отдих и забавление. В такива случаи не следва да се изключва възможността по отношение на такова съоръжение да се приложи съответната на всяко ползване данъчна ставка.
В тези случаи в тежест на стопанисващия съоръжението доставчик е да осигури подходяща организация на ползването, която да позволява контрол за коректното данъчно третиране на доставката. Като пример се посочват: поставяне на клиентите на различни по цвят гривни, обособяване на сектори или обекти за различните видове използване на съоръжението или други подходящи мерки.
При подобно смесено ползване на едно и също спортно съоръжение за целите на данъчния контрол следва да се осигури надеждна одитна следа. В тежест на данъчно задълженото лице, стопанисващо обекта, е да осигури достатъчно ясно разграничаване на двата вида доставки и отчетност за това. В случай че такава липсва, данъчното третиране следва да бъде с приложение на стандартната данъчна ставка от двадесет на сто.
Предвид изложеното се приема, че дружеството може да прилага намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС при осъществяване на условията, посочени в писмото на заместник изпълнителния директор на НАП.
Извод: Понятието "спортни съоръжения" по §15д от ПЗР на ЗДДС обхваща съоръжения, свързани с недвижим имот и предназначени да подпомагат упражняването на спорт и физическа активност, но не и съоръжения с чисто развлекателен характер; басейните са спортни съоръжения, когато се използват за спорт и физическо възпитание, като в тези случаи може да се прилага намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС, при условие че е осигурено ясно разграничаване и отчетност на различните видове ползване, а при липса на такава организация се прилага стандартната ставка от 20 на сто.
Посочва се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
