НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на доходи на местно физическо лице от източник в САЩ и прилагане на СИДДО между България и САЩ

Изх. № М-26-Л-98

Дата: 19.07.2021 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 5;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 1;

ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 33;

ЗДДФЛ, чл. 35;

ЗДДФЛ, чл. 38;

ЗДДФЛ; чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 50а;

ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3.

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

Във Ваше писмено запитване, заведено с вх. № М-26-Л-98 от 13.04.2021 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Лице, български гражданин, пребивава в САЩ в периода 1997-2012 г. От 2001 до 2012 г. работи по договор в САЩ в американска компания. Същото лице е придобило имот там, и за целия период на пребиваването си е третирано като местно лице на САЩ.

През 2012 г. лицето се е върнало в България, но продължава да работи за американската компания до 2017 г., и в периода 2012-2017 е третирано като местно лице на САЩ.

След прекратяване на договора му с американската компания през 2017 г. и до момента лицето търгува с акции на американски борси от свое име и за своя сметка, като доходите му са облагани изцяло в САЩ. Лицето е получавало доходи от търговия с финансови инструменти и доходи от наем на придобития имот.

През 2020 г. лицето продава притежавания от него имот в САЩ.

Поставени са следните въпроси:

1. Следва ли лицето да бъде третирано като местно лице на България, при положение че не притежава собственост в страната, няма сключен брак, няма деца, и всички получени през 2020 г. доходи са с източник САЩ, и може ли да се приеме че центърът на жизнените му интереси е САЩ?

2. Ако се приеме, че лицето е местно лице на България за данъчни цели, с оглед на разпоредбата на чл. 1, ал. 4, буква б и чл. 22, ал. 4, буква а от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, в сила от 15 декември 2008 година (СИДДО между България и САЩ), приложима ли е СИДДО между България и САЩ, и лицето има ли право на данъчен кредит за платените в САЩ данъци, чрез деклариране на доходите си с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, и попълване на Приложение № 9 от същата?

3. Доходът от продажбата на недвижимия имот в САЩ попада ли в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, тъй като между датата на придобиване и датата на продажбата са изминали три години?

4. По отношение на доходите получени от търговия с финансови инструменти, налице ли е основание да се приеме, че лицето извършва дейност по занятие, и съответно ако е/не е налице такова основание, с попълването на кое приложение от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се определи дължимия от лицето данък?

5. Дължат ли се осигурителни вноски върху получените доходи?

6. Ако се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 4, буква б от СИДДО между България и САЩ, от кога следва да се броят 10 години, при положение че лицето физически не пребивава в САЩ от 2012 г., но с оглед фактическата обстановка, според Вас центърът на жизнените му интереси е бил в САЩ до 2020 г., и се вземе предвид, че за периода 1997-2020 г. лицето е облагало доходите си в САЩ като местно лице?

7. Формират ли получените доходи от търговия с финансови инструменти оборот за задължителна регистрация по ЗДДС?

В допълнителните уточнения по електронната поща сте изяснили, че поставените въпроси касаят физическото лице ... и не са свързани с конкретно висящо производство.

В допълнение сте посочили че американските счетоводители на лицето са подали за 2020 г. форма 1040-NR към IRS и третират лицето като чуждестранно, а не местно за данъчни цели и че част от доходите на лицето се облагат в САЩ, а именно:

- доходи от наем като поради факта, че доходът от наем е по-малък от признатите разходи, всъщност резултатът е загуба;

- доходи от продажбата на недвижимия имот, които според Вас са обложени с щатски и с федерални данъци;

- доходи от дивиденти, обложени с 10%, и доходи от получени лихви, обложени с 5%;

На специален ред в данъчната декларация е посочено, че доходите от търговията с акции следва да бъдат обложени в България, като е цитирано и основанието - чл. 13 ал. 8 от СИДДО между България и САЩ., и сумата подлежаща на облагане, която е формирана като Capital gains/loss и приходи от фючърси.

В допълнение сте поставили въпроси относно това дали доходите от наем на имота в САЩ и получени от лицето дивиденти и лихви подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и в кое приложение, както и дали следва да се прилага СИДДО и да се ползва данъчен кредит за платените в САЩ данъци върху дивидентите и лихвите.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.

Уведомявам Ви, че становището по поставените от Вас въпроси е принципно, като е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на данъчно задълженото лице, при което ще се реализират данъчни ефекти, които да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу. Освен това запитването Ви има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП.

По първи въпрос:

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения, тъй като на основание чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Видно от цитираната разпоредба, критериите, въз основа на които физическото лице се определя като местно, са изброени алтернативно, т.е. достатъчно е то да попада в една от посочените по-горе хипотези, за да се счита за местно по смисъла на българското законодателство. Изключение е регламентирано единствено за случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Доколкото не е посочено друго, в конкретния случай предвид описаната фактическа обстановка може да се допусне, че лицето ще се дефинира като местно лице, което означава, че ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, както за доходи от източници в страната, така и от чужбина. Въз основа на изложените в запитването факти и обстоятелства има основания дори да се приеме, че лицето е станало българско местно лице за данъчни цели още от момента на завръщането му в България през 2012 г.

По втори въпрос:

Чл. 1, ал. 4, буква "б" от СИДДО между България и САЩ предвижда специална защитна клауза, която дава възможност на САЩ да облага своите бивши граждани или дългосрочно пребиваващи местни лица за период от десет години след загубата на този статут в съответствие със законите на САЩ и независимо от останалите разпоредби на СИДДО. Ако се приеме, че лицето е станало българско местно лице за данъчни цели, както по смисъла на българското вътрешно законодателство, така и по смисъла на чл. 4 от СИДДО, то вероятно би попаднало точно в тази хипотеза. В този случай за отстраняване на двойното данъчно облагане се прилагат правилата на чл. 22, ал. 4 от СИДДО, където са предвидени три последователни стъпки:

а) България ще вземе предвид за целите на изчисляване на кредита, който се предоставя по алинея 1 на този член, само сумата на данъка, ако има такъв, който САЩ могат да наложат според разпоредбите на спогодбата върху доход, получен от местно лице на България, което не е нито гражданин, нито бивш гражданин, нито дългосрочно пребиваващо местно лице на САЩ;

б) за целите на изчисляване на данъка на САЩ върху дохода, посочен в буква а), САЩ ще признаят кредит от американския данък за българския данък след кредита, посочен в тази буква; така признатият кредит няма да намали частта от данъка на САЩ, която подлежи на приспадане от българския данък в съответствие с тази буква; и

в) само за целите на признаване от САЩ на кредита, предвиден по буква б), счита се, че доходът, описан в буква а), възниква в България само доколкото това е необходимо, за да позволи на САЩ да предоставят кредита, предвиден в буква б).

Следва да имате предвид, че тези правила се прилагат по отношение на доходите от дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, изброени в чл. 22, ал. 1, буква "б" от СИДДО и за които е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "данъчен кредит". По отношение на останалите категории доходи, които съответствие с разпоредбите на СИДДО могат да се облагат с данък в САЩ, България ще предостави метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".

По отношение на България лицето може да ползва предвидения метод за избягване на двойното данъчно облагане за платените в САЩ данъци чрез подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и попълването на Приложение 9 към нея.

В тази връзка подчертавам, че физическото лице има право на данъчен кредит само за американския данък, който САЩ е оправомощена да удържи съгласно разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 от Спогодбата, и до размера на българския данък върху тези доходи. За всяко допълнително облагане, което може да възникне в САЩ на основание чл. 1, ал. 4 от СИДДО, данъчен кредит не може да бъде предоставен в България.

По трети въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, приложима към местните физически лица, не са облагаеми, включително и когато са реализирани от чужбина:

1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:

а) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.

На основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 50а от ЗДДФЛ необлагаемите доходи не подлежат на задължително деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По четвърти въпрос:

Един от основните принципи, заложен в чл. 16, ал. 1 на ЗДДФЛ, е определянето на облагаемия доход и на данъчната основа за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Чрез цитираната разпоредба, законодателят е предвидил възможността едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, като успоредно с това е създал различни правила за облагането им, според източника. Доходите от прехвърляне на права или имущество са обособени като отделен вид доход в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

В общия случай облагаемият доход и годишната данъчна основа за тези доходи се определят по реда на раздел V от глава пета на ЗДДФЛ. Изключение от прилагането на този специален ред на облагане са случаите, в които тези доходи се реализират от физическите лица в качеството им на търговци. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. когато дейността на физическото лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, дори когато лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

Търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ е всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. За да се определят сделките като търговски е необходимо извършването им да е по занятие, а не да има случаен характер, да бъде системно с цел извличане на печалба, в свой частен интерес, т.е. възможни критерии са начинът на организиране на дейността, обемът на доходите, броят на сделките.

Доходите от стопанска дейност като търговец подлежат на деклариране в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По пети въпрос:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 на разпоредбата осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а, от КСО се определят лицата които подлежат на задължително осигуряване по смисъла на същия кодекс.

Видно от изложената фактическа обстановка в случай, че лицето попада в обхвата на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 или 2 следва да се осигурява по предвидения с кодекса ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Лицата, които се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по смисъла на кодекса се определят с чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ това са лицата, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

Лицата по чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал. 2 от кодекса. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните им вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.В кодекса самоосигуряващите се лица се дефинират с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 "самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка". Когато на тази категория лица е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

По отношение на здравното осигуряване, е необходима да се има предвид, че кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а редът за осигуряване на лицата е регламентиран с чл. 40 от закона. В този смисъл, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от закона лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

По шести въпрос:

Чл. 1, ал. 4 от СИДДО ясно регламентира, че периодът от десет години започва да тече от момента на загуба на статута на американски гражданин или дългосрочно пребиваващо местно лице на САЩ. Това са основните критерии, които САЩ използва, за да определи едно физическо лице като местно лице за данъчни цели. Без значение в случая е обстоятелството, че лицето е пребивавало в друга държава, ако статутът му на местно лице за данъчни цели на САЩ е бил запазен в този период. Повече информация за практическите аспекти по прилагането на тази разпоредба би следвало да бъде предоставена от американските данъчни власти.

По седми въпрос:

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В този смисъл, изречение второ на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието "дейност, извършвана редовно или по занятие". "Редовно или по занятие" предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.

Видно от посочения законов текст, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат и физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.

Съгласно постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение по дело C-77/01 EDM, т. 47 "макар член 4 от Шеста директива да определя много широк обхват на ДДС, тази разпоредба се отнася само за дейностите, имащи стопански характер. По силата на член 4, параграф 1 от Шестата директива за данъчнозадължено лице се смята лице, което извършва независима стопанска дейност. Понятието "икономическа дейност" се определя в параграф 2 от въпросния член като включваща всички дейности на производител, търговец или лице, доставящо услуги и по-специално дейността, включваща използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Терминът "използване" се отнася, съгласно принципа на неутралност на общата данъчна система на ДДС, за всички тези дейности, каквато и да е юридическата им форма. По този повод от юриспруденцията става ясно, че само плащанията, които представляват възмездие за сделка или икономическа дейност влизат в обхвата на ДДС и че това не се отнася до обикновеното притежание на имущество. Освен това от член 2, точка 1 от Шестата директива е видно, че едно данъчнозадължено лице трябва да "действа в това си качество", за да бъде една сделка обложена с ДДС (решение на СЕС по дело С-77/01, т. 47, 48, 49 и 50, решение по дело С-186/89 Van Tiem (1990) ECR І-4363, т. 17, решение по дело С-306/94 Regie dauphinoise (1996) ECR І-3695, т. 15, решение по дело С-333/91,Sofitman (1993) ECR І-3513, т. 13, решение по дела Regie dauphinoise, т. 17 и Floridienne and Berginvest, т. 26)."

Предвид изложената съдебна практика на СЕС и конкретната фактическа обстановка, ако физическото лице системно и с цел придобиване на доход извършва сделки, свързани с търговия с акции, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността му, за целите на ЗДДС има характеристиките на "независима икономическа дейност", и лицето от своя страна е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

На основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС освободена доставка е:

- сделката, включително договарянето, свързана с акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене, като това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

Предвид изложеното, при условие, че извършваните от Вас доставки на услуги, свързани с търговия с акции могат да се определят като попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, същите биха имали характер на освободени доставки.

От съществено значение за данъчното третиране на доставките и в частност за възникване на задължението за регистрация по ЗДДС е определянето на мястото на изпълнение на доставките на извършваните услуги, свързани със сделки с акции. В тази връзка следва да се има предвид, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС и се подчиняват на данъчното третиране на законодателството на държавата по мястото на изпълнението им.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В облагаемия оборот, според чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

Следва да се има предвид, че при формиране на оборота за задължителна регистрация се включват само доставките с място на изпълнение на територията на страната.

В ЗДДС липсва легално определение на понятието "основна дейност". В т. ІІ на писмо изх. № 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП, относно съдържанието на понятието "основна дейност" за целите на чл. 96 от ЗДДС, са дадени насоки за определяне на обстоятелството, дали доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС (финансови и застрахователни услуги) са свързани с основната дейност. Същото е публикувано на страницата на НАП - www.nap.bg. При определяне на "основна дейност" за целите на чл. 96 от ЗДДС се включват и извършваните от данъчно задълженото лице освободени доставки по смисъла на същия закон, които са с място на изпълнение извън територията на страната.

Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали извършваните от лицето доставки на услуги формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС и които биха формирали облагаем оборот по реда на ЗДДС или същите представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, които биха формирали облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС при условие, че са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с основната дейност.

По отношение на допълнителните въпроси:

Облагането на доходите на местните физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е уредено в чл. 31 от ЗДДФЛ, а облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Придобитите от местни физически лица през данъчната година доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

- придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;

- притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ местните физически лица декларират, както придобити през данъчната година доходи от наем, включително и от чужбина, така и притежаваното имущество в чужбина, което се посочва информативно в Част ІІ на Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Следва да имате предвид, че съгласно чл. 6, ал. 1 от СИДДО между България и САЩ доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава (България) от недвижимо имущество, включително доходи от наем на такова имущество, намиращо се в другата договаряща държава (САЩ), могат да се облагат с данък в тази друга държава (САЩ). По отношение на тези доходи България ще приложи метод за избягване на двойното данъчно облагане, предвиден в чл. 22, ал. 1, буква "а" на СИДДО и ще освободи тези доходи от облагане с данък.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент в съответствие с чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки се облага окончателен данък на основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.

За придобитите от местни физически лица доходи от дивиденти и лихви по банкови сметки от източник в чужбина, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на основание чл. 67, ал. 4 от същия закон.

По отношение на придобити доходи от лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се формира на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и представлява брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година. Облагането е с данък върху общата годишна данъчна основа, а декларирането е в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

С подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ може да бъде ползван и предвиденият в чл. 22, ал. 1, буква "б" метод за избягване на двойното данъчно облагане.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/