Изх. № М-24-36-41
Дата: 09.08.2019 год.
ЗКПО, чл. 204, ал. 1 т. 2;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 10, ал. 2;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 34.
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 2.
ОТНОСНО: данъчното третиране на направени от работодателя разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно в полза на наети лица, чиито смени започват или приключват в часове, в които няма градски транспорт
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №М-24-36-41/10.10.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В "Щ....... " ЕООД работят 200 души, голяма част от които са на двусменен режим. Първата смяна започва в 5.30 часа, а втора приключва в 22.30 часа. Поради липсата на обществен превоз в тези часове, работещите на смени са затруднени в придвижването си от и до работното място. През м. юли 2018 г. е сключен договор с превозвач, по силата на който изпълнителят се задължава да превозва работниците и служителите на възложителя с автобуси по договорени маршрути срещу възнаграждение. Транспортът е осигурен за служителите до работното място, започващи работа в 5.30 часа и от работното място, за тези чието работно време приключва в 22.30 часа. За всички останали служители превоз до работното място не се осигурява от работодателя, поради наличието на градски транспорт, позволяващ придвижване от и до работното място от всички точки в град .......
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли да се третира като данъчно освободен разход съгласно Кодекса на труда (КТ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) организирането на превоз с автобуси/бусове за част от служителите, чиито смени започват или приключват в часове, в които няма градски транспорт?
2. Какви документи следва да бъдат осигурени от дружеството, за да бъде документално обоснован разходът за превоз на служители, съгласно чл. 10 от ЗКПО?
3. Налице ли е право на данъчен кредит по издадените от превозвача фактури предвид действащата редакция на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 2 от същия закон и други разпоредби, отнасящи се до поставения въпрос?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По първи въпрос:
В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал. 1 т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура. Въпросът се отнася до прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), от местоживеенето до местоработата и обратно.
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социални-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.
Както е описано в запитването дружеството извършва разходи за транспортно обслужване и всяко наето лице би могло да се възползва от нея, когато работният му график започва и приключва в часове, в които няма обществен транспорт. Поради това, в конкретния случай не е нарушено изискването по § 1, т. 34 ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тъй като тези придобивки са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работния график.
Във връзка с гореизложеното е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от с.з.
По втори въпрос:
Законът за корпоративното подоходно облагане въвежда изисквания за документална обоснованост на разходите. Документалната обоснованост следва да е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, където е определено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗС), отразяващ вярно стопанската операция. Когато липсва документална обоснованост на разходите, с техния размер се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В описания случай се касае за транспортна услуга, оказана от друго предприятие, предвид което считам, че когато документът (фактурата), отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост по смисъла на ЗСч, то и документираният по този начин разход се признава за данъчни цели.
По трети въпрос:
Предпоставките, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 от закона, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоки или услуги, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В случай, че получените доставки на стоки или услуги са предназначени за извършване на облагаеми доставки, по отношение на начисления данък за същите възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ограничението на ал. 1, т. 2 от същия член не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.
В следствие на изложеното за дружеството е налице правото на приспадане на данъчен кредит за транспортно обслужване на наети от него лица, когато работният им график започва и приключва в часове, в които няма обществен транспорт, доколкото същото попада в обхвата на изключенията, регламентирани с разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС.
Въпрос 1: Може ли да се третира като данъчно освободен разход съгласно Кодекса на труда (КТ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) организирането на превоз с автобуси/бусове за част от служителите, чиито смени започват или приключват в часове, в които няма градски транспорт?
Въпрос 2: Какви документи следва да бъдат осигурени от дружеството, за да бъде документално обоснован разходът за превоз на служители, съгласно чл. 10 от ЗКПО?
Въпрос 3: Налице ли е право на данъчен кредит по издадените от превозвача фактури предвид действащата редакция на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 70, ал. 3, т. 2 от същия закон и други разпоредби, отнасящи се до поставения въпрос?
По първи въпрос
Следва да се прецени приложимостта на разпоредбите на част четвърта от ЗКПО относно облагането с данък върху разходите.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.
Въпросът е свързан с прилагането на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, според който не се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), от местоживеенето до местоработата и обратно.
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и тези лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работниците и служителите.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Социалните придобивки могат да се предоставят диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.
В описаната фактическа обстановка дружеството извършва разходи за транспортно обслужване и всяко наето лице би могло да се възползва от него, когато работният му график започва или приключва в часове, в които няма обществен транспорт. Поради това не е нарушено изискването на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тъй като тези придобивки са достъпни за всички работници и служители, които имат необходимост от тях съобразно работния график.
В тази връзка е приложимо предвиденото в чл. 210, ал. 1 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Извод: Организираният от работодателя транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно за наети лица, чиито смени започват или приключват в часове без обществен транспорт, представлява социален разход, предоставен в натура, който е общодостъпен по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и не подлежи на облагане с данък върху разходите на основание чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
По втори въпрос
ЗКПО въвежда изисквания за документална обоснованост на разходите.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч), който отразява вярно стопанската операция.
Когато липсва документална обоснованост на разходите, с техния размер се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В разглеждания случай се касае за транспортна услуга, извършена от друго предприятие. Когато документът (фактурата) отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост по смисъла на ЗСч, документираният по този начин разход се признава за данъчни цели.
Извод: За да бъде признат разходът за транспорт за данъчни цели, е необходимо той да е документиран с първичен счетоводен документ (фактура), съответстващ на изискванията на чл. 7 от ЗСч и отразяващ вярно стопанската операция по смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО; при липса на такава документална обоснованост финансовият резултат се увеличава по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
По трети въпрос
Предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоки или услуги, когато същите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Когато получените доставки на стоки или услуги са предназначени за извършване на облагаеми доставки, по отношение на начисления данък за тях възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ограничението на ал. 1, т. 2 не се прилага за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.
С оглед на това за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за транспортно обслужване на наетите от него лица, когато работният им график започва и приключва в часове, в които няма обществен транспорт, доколкото това транспортно обслужване попада в обхвата на изключенията по чл. 70, ал. 3 от ЗДДС.
Извод: За дружеството съществува право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за транспортно обслужване на наетите лица, чиито смени започват или приключват в часове без обществен транспорт, тъй като услугата представлява транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предоставяно безвъзмездно за целите на икономическата дейност на работодателя и попада в изключението на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
