Изх. № 08-Б-15
Дата: 09.01.2019 год.
ЗМДТ, чл. 61
ОТНОСНО:определяне на компетентната община за заплащане на данък върху
превозните средства от държавните горски стопанства
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. № 08-Б-15 от 19.09.2018 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ с ЕИК 201627506 и седалище и адрес на управление - гр. ............., има двустепенна структура, състояща се от централно управление и териториални поделения - държавни горски стопанства /ДГС/ и държавни ловни стопанства /ДЛС/, чл. 163 от Закона за горите/ЗГ/. Едно от териториалните поделения на Югозападното държавно предприятие е Териториално поделение "Държавно горско стопанство К" /ДГС К/ с ЕИК ..... и седалище - община К, ..............
Въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи и на основание чл. 54 ЗМДТ, както и съгласно данъчна декларация, заведена с вх. № .... от 11.07.2017 г., община Б е установила, че данъчнозадълженото лице ДГС К... има задължение за данък върху превозните средства в размер на 43.04 лв. за лек автомобил с рег. №...., марка "Лада", модел 2121. Със съобщение с изх. №СЗК4148/11.07.2018 г. община Б е уведомила ДГС К... за наличието на задължения и изискала същите да бъдат заплатени на община Б.
На 23.07.2018 г. в общинска администрация - Б е постъпило писмо с вх. №70-00-626, с което уведомяват общината, че Териториално поделение ДГС К... заплаща данъци и такси по сметката на община К... и във връзка с това прилагат удостоверение за платен данък върху превозните средства с изх. №... от 17.07.2018 г., от което е видно, че нямат задължения към тази дата.
В отговор на полученото писмо община Б изпраща ново писмо до директора на ДГС К..., в което се позовава на разпоредбите на чл. 62, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Търговския закон/ТЗ/, според които ЮЗДП е публично предприятие - търговец, а седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението му. В разглеждания случай седалището и адресът на управление на ЮЗДП е община Б, ................ Съгласно чл. 54, ал. 4 ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства. В писмото е обяснено още, че тъй като в ЗМДТ няма друга разпоредба, която да урежда този въпрос, в случаите, в които собственикът - предприятие има клонове, поделения и др., разположени в други населени места, различни от седалището и превозни средства, които се използват от клоновете и са регистрирани в "Пътна полиция" по седалището на клоновете, декларациите по чл. 54, ал. 3 ЗМДТ за облагане с данък следва да се подават в общината по седалището на предприятието - юридическо лице, а не по седалището на клоновете.
С ново писмо от 08.08.2018 г. директорът на ДГС - К... възразява срещу така изразеното становище, като излага аргументи, че същото противоречи на чл. 174, ал. 1, т. 7 от Закона за горите /ЗГ/, в който е регламентирано, че териториалните поделения на държавните предприятия се разчитат самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местните данъци. В писмото се твърди, че ДГС К... притежава самостоятелност, дадена му по силата на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗГ, а не по силата на ТЗ. Седалището и адреса на управление на Териториално поделение ДГС К е община К..., .............., поради което местни данъци и такси се заплащат в община К..... Не на последно място се твърди, че всички териториални поделения на ЮЗДП заплащат местни данъци в общината по тяхното седалище.
С оглед на изложеното сте поставили следния въпрос:Коя община е компетентна да обработи предоставените данни от регистъра за пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ и съответно коя е компетентната община, пред която следва да бъде подадена декларацията по
чл. 54, ал. 4 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство?
В отговор на поставения въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 отЗакона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
В ЗМДТ безусловно е разписано правилото относно компетентната община, пред която следва да бъде подадена декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ или която следва да обработи данните, идващи от регистъра на пътните превозни средства на МВР, и да извърши облагането на превозно средство - това е общината по седалището на юридическото лице - собственик, независимо от обстоятелството, че същото притежава поделения, клонове или други обособени структури със седалища в други общини -
чл. 54, ал. 4 и чл. 61 ЗМДТ. В чл. 61 е казано, че данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
ЮЗДП е държавно предприятие, включено в списъка на държавните предприятия по приложение 1 към чл. 163 ЗГ. Предприятията по чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
По силата на чл. 174, ал. 1 ЗГ териториалните поделения на държавните предприятия: сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия; водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона засчетоводството; имат банкови сметки и свой печат; водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела; са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда; разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси, т.е. законът определено им придава известна обособеност и самостоятелност, близка до тази на юридическото лице. По отношение заплащането на местни данъци и такси изрично е предвидено, че те се разчитат самостоятелно с общинските бюджети /т.7/.
Разпоредбата определено не внася яснота по отношение на местната компетентност за заплащане на данъци. Тя би могла да се схваща в смисъл, че териториалните поделения предвиждат и заплащат от своите бюджети дължимите за имотите и превозните средства данъци в общината по седалището на предприятието - юридическо лице или поради високата им степен на обособеност, същата има за цел да промени местната компетентност за заплащане на данъци в общината по седалището на поделенията.
На първо място разпоредбата се отнася общо до местните данъци, включително данъците върху недвижимите имоти и превозните средства. Компетентността по заплащането на данъците върху недвижимите имоти винаги се определя от местонахождението на имота и не може да бъде дерогирана от никакви други връзки и разпоредби. Поради тази причина считам, че законодателят не е имал за цел да променя установената вече с данъчния закон компетентност за заплащане на местни данъци. Нормата на чл. 174, ал. 1 ЗГ би следвало да се тълкува в смисъл, че поделенията предвиждат в своите бюджети и сами заплащат данъците за имотите и превозните средства, които се водят в техните баланси. В съответствие с чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства би следвало да се заплаща в общината по седалището на юридическото лице, в случая - в община Благоевград.
В подкрепа на изложеното становище са налице и други аргументи от правен характер. Съгласно чл. 10 от Закона за нормативните актове обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. В алинея 2 на същата разпоредба е предвидено, че обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. В тази връзка считам, че материята относно определяне и заплащане на данъка върху превозните средства е уредена в ЗМДТ, а именно в глава втора, раздел IV "Данък върху превозните средства".
Изразеното становище се поддържа и от Министерство на финансите /писмо изх. № ЕП-1977 от 05.12.2018 г./.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
В Централно управление на НАП е постъпило писмо, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП) с ЕИК 201627506 и седалище и адрес на управление - гр. ............., има двустепенна структура, състояща се от централно управление и териториални поделения - държавни горски стопанства (ДГС) и държавни ловни стопанства (ДЛС), съгласно чл. 163 от Закона за горите (ЗГ).
Едно от териториалните поделения на ЮЗДП е Териториално поделение "Държавно горско стопанство К" (ДГС К) с ЕИК ..... и седалище - община К, ..............
Въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, и на основание чл. 54 ЗМДТ, както и съгласно данъчна декларация с вх. № .... от 11.07.2017 г., община Б е установила, че данъчнозадълженото лице ДГС К има задължение за данък върху превозните средства в размер на 43,04 лв. за лек автомобил с рег. № ...., марка "Лада", модел 2121.
Със съобщение с изх. № СЗК4148/11.07.2018 г. община Б уведомява ДГС К за наличието на задължения и изисква същите да бъдат заплатени на община Б.
На 23.07.2018 г. в общинска администрация - Б постъпва писмо с вх. № 70-00-626, с което се уведомява, че Териториално поделение ДГС К заплаща данъци и такси по сметката на община К и във връзка с това се прилага удостоверение за платен данък върху превозните средства с изх. № ... от 17.07.2018 г., от което е видно, че към тази дата няма задължения.
В отговор община Б изпраща ново писмо до директора на ДГС К, в което се позовава на чл. 62, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), според които ЮЗДП е публично предприятие - търговец, а седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението му. В разглеждания случай седалището и адресът на управление на ЮЗДП е община Б, .................
Съгласно чл. 54, ал. 4 ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства. В писмото е посочено, че тъй като в ЗМДТ няма друга разпоредба, която да урежда този въпрос, в случаите, в които собственикът - предприятие има клонове, поделения и др., разположени в други населени места, различни от седалището, и превозни средства, които се използват от клоновете и са регистрирани в "Пътна полиция" по седалището на клоновете, декларациите по чл. 54, ал. 3 ЗМДТ за облагане с данък следва да се подават в общината по седалището на предприятието - юридическо лице, а не по седалището на клоновете.
С ново писмо от 08.08.2018 г. директорът на ДГС К възразява срещу това становище, като излага аргументи, че то противоречи на чл. 174, ал. 1, т. 7 от Закона за горите, в който е регламентирано, че териториалните поделения на държавните предприятия се разчитат самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местните данъци. В писмото се твърди, че ДГС К притежава самостоятелност, дадена му по силата на чл. 174, ал. 3 ЗГ, а не по силата на ТЗ. Седалището и адресът на управление на Териториално поделение ДГС К е община К, .............., поради което местни данъци и такси се заплащат в община К. Посочва се също, че всички териториални поделения на ЮЗДП заплащат местни данъци в общината по тяхното седалище.
Въпрос: Коя община е компетентна да обработи предоставените данни от регистъра за пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ и съответно коя е компетентната община, пред която следва да бъде подадена декларацията по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство?
В отговор на поставения въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:
В ЗМДТ безусловно е разписано правилото относно компетентната община, пред която следва да бъде подадена декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ или която следва да обработи данните, идващи от регистъра на пътните превозни средства на МВР, и да извърши облагането на превозно средство - това е общината по седалището на юридическото лице - собственик, независимо от обстоятелството, че същото притежава поделения, клонове или други обособени структури със седалища в други общини - чл. 54, ал. 4 и чл. 61 ЗМДТ.
Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
ЮЗДП е държавно предприятие, включено в списъка на държавните предприятия по приложение 1 към чл. 163 ЗГ. Предприятията по чл. 163 ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
По силата на чл. 174, ал. 1 ЗГ териториалните поделения на държавните предприятия:
- сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;
- водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството;
- имат банкови сметки и свой печат;
- водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;
- са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;
- разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси.
Законът им придава известна обособеност и самостоятелност, близка до тази на юридическо лице. По отношение заплащането на местни данъци и такси изрично е предвидено, че те се разчитат самостоятелно с общинските бюджети (т. 7). Тази разпоредба обаче не внася яснота относно местната компетентност за заплащане на данъци. Тя би могла да се схваща така, че териториалните поделения предвиждат и заплащат от своите бюджети дължимите за имотите и превозните средства данъци в общината по седалището на предприятието - юридическо лице, или, поради високата им степен на обособеност, да има за цел да промени местната компетентност за заплащане на данъци в общината по седалището на поделенията.
На първо място, разпоредбата се отнася общо до местните данъци, включително данъците върху недвижимите имоти и превозните средства. Компетентността по заплащането на данъците върху недвижимите имоти винаги се определя от местонахождението на имота и не може да бъде дерогирана от никакви други връзки и разпоредби. Поради тази причина се приема, че законодателят не е имал за цел да променя установената вече с данъчния закон компетентност за заплащане на местни данъци.
Нормата на чл. 174, ал. 1 ЗГ следва да се тълкува в смисъл, че поделенията предвиждат в своите бюджети и сами заплащат данъците за имотите и превозните средства, които се водят в техните баланси.
В съответствие с чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства следва да се заплаща в общината по седалището на юридическото лице, в случая - в община Благоевград.
В подкрепа на това становище се привеждат и други правни аргументи. Съгласно чл. 10 от Закона за нормативните актове обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. В тази връзка се приема, че материята относно определяне и заплащане на данъка върху превозните средства е уредена в ЗМДТ, в глава втора, раздел IV "Данък върху превозните средства", и не следва да се изменя или допълва чрез разпоредби на друг закон от същата степен.
Извод: Компетентната община да обработи данните от регистъра на пътните превозни средства на МВР и общината, пред която се подава декларацията по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ и в чийто бюджет се внася данъкът върху превозните средства, е общината по седалището на юридическото лице - собственик, независимо от наличието на териториални поделения; в разглеждания случай това е община Благоевград.
