Изх. №М-94-В-781 #1
Дата: 12.07.2021 г.
ЗДДФЛ: чл. 4, чл. 5, чл. 7, чл. 8
ДОПК: чл. 129, ал. 1
ОТНОСНО: Ваше писмено запитване с вх. №М-94-В-781/18.06.2021 г., касаещо данъчното облагане на доходи от трудов договор, сключен с български работодател, за труд, положен в Ирландия
Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка българско дружество - работодател е назначило служител въз основа на срочен трудов договор (за 1 година). Служителят е с българско гражданство, има ЕГН и лична карта. Той упражнява трудовата си дейност от Ирландия, като в трудовия му договор изрично е включена клауза, според която приложимо е българското законодателство, в съответствие с чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда. В тази връзка, заплатата му, както и всички дължими осигуровки и данъци се заплащат в България. Лицето има издаден социален номер в Ирландия, тъй като преди това е работил за ирландски работодател.
В допълнителен телефонен разговор бе уточнено следното: служителят пребивава в Ирландия повече от 183 дни в дванадесет месечен период, като не разполага с официален документ за местно лице на Ирландия или такъв, удостоверяващ периода на пребиваване. В Ирландия лицето притежава автомобил и е наело къща. В България - притежава недвижимо имущество. Същото няма деца и/или съпруга.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на следните въпроси:
1. Необходимо ли е служителят да предостави на ирландските власти някакъв документ, и ако да, какъв с оглед избягване на двойно данъчно облагане?
2. При положение, че служителят пребивава повече от 180 дни в Ирландия, докато работи по трудов договор с български работодател, придобива ли качество на данъчно задължено лице пред ирландските власти? Ако да, какво следва да предприеме?
С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Редът за облагане на доходите на физическите лица според Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) зависи от обстоятелството дали конкретното лице се счита за местно или за чуждестранно.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
Следа да се отбележи, че НАП не е институцията, която следва да даде разяснения на въпроси относно вида доказателства, които трябва да се представят пред чужда данъчна администрация за ползване на определени права, или относно правилата за определяне на данъчния статут на едно лице съгласно законодателството на чужда държава, била тя и държава членка на ЕС. Моля да имате предвид, че тези въпроси следва да се отнесат към ирландската данъчна администрация. В допълнение, в запитването не са представени достатъчно данни, въз основа на които да може категорично да се заключи на коя държава е местно лице физическото лице. Такъв анализ изисква събиране на детайлна информация относно мястото на пребиваване на лицето преди сключване на трудовия договор с българския работодател, продължителността на пребиваване в чужбина, намеренията за трайно установяване на лицето зад граница, източниците на доходи и особено личните връзки на лицето - все обстоятелства, които са свързани с личното поведение на лицето. От тази гледна точка изразеното по-долу становище е принципно и се основава единствено на описаните в запитването факти.
Съобразно предоставената информация служителят разполага с постоянен адрес на територията на България, но упражнява труд на територията на Ирландия, където и е наело жилище, закупило е автомобил, пребивава преобладаваща част от времето и от където може да се предположи, че управлява собствеността си в България. Фактът, че лицето притежава определено имущество на територията на България сам по себе си не може да обоснове хипотезата, че центърът на жизнените му интереси се намира в България. Въз основа на горното може да се предположи, че личните и икономически интереси, т.е. центърът на жизнените интереси на лицето, не се намират в България (налице е хипотезата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ). В случай че това е действителното фактическо положение, служителят не може да бъде определен като местно лице на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и спрямо същото следва да бъде приложен режимът на облагане по отношение на чуждестранните лица.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от източник в Република България са изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, като доходите от трудови правоотношения са от източник в България единствено, когато трудът е положен на територията на България. В този смисъл, доходът, предмет на настоящото разяснение, не попада в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ. Следователно, полученото трудово възнаграждение не подлежи на данъчно облагане в България. Предвид последното,Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Ирландия не следва да намери приложение, тъй като на практика за лицето не възниква двойно данъчно облагане.
В тази връзка следва да имате предвид, че възстановяване на суми, които задължените лица считат за недължимо платени суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, може да бъде извършено въз основа на писмено искане и при условията на чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. За да се стигне до възстановяване, е необходимо да са налице две условия - да е осъществено реално плащане на данъчни задължения в България и да се установи, че същите не са дължими, като за тази цел може да се възложи извършването на ревизия или проверка. В тази връзка, подчертавам, че настоящото становище има принципен характер и се основава единствено на изложената от Вас фактическа обстановка. В случай че в хода на последващо контролно производство се установят различни обстоятелства, от значение за определянето на това на коя държава е местно лице назначеният от българското дружество служител, това може да промени данъчното третиране на съответните доходи.
Българско дружество - работодател е назначило служител по срочен трудов договор за 1 година. Служителят е български гражданин, има ЕГН и лична карта. Трудът се полага от територията на Ирландия. В трудовия договор е включена клауза, че приложимо е българското законодателство по чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда. Заплатата, както и всички дължими осигуровки и данъци се изплащат в България. Лицето има издаден социален номер в Ирландия, тъй като преди това е работило за ирландски работодател.
В допълнителен телефонен разговор е уточнено, че служителят пребивава в Ирландия повече от 183 дни в дванадесетмесечен период, без да разполага с официален документ за местно лице на Ирландия или документ, удостоверяващ периода на пребиваване. В Ирландия лицето притежава автомобил и е наело къща. В България притежава недвижимо имущество. Няма деца и/или съпруга.
Въз основа на изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е служителят да предостави на ирландските власти някакъв документ, и ако да, какъв, с оглед избягване на двойно данъчно облагане?
Въпрос 2: При положение, че служителят пребивава повече от 180 дни в Ирландия, докато работи по трудов договор с български работодател, придобива ли качество на данъчно задължено лице пред ирландските власти? Ако да, какво следва да предприеме?
Редът за облагане на доходите на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) зависи от това дали лицето е местно или чуждестранно.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
При наличие на една от тези хипотези лицето се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
НАП не е институцията, която да дава разяснения относно:
- вида доказателства, които трябва да се представят пред чужда данъчна администрация за ползване на определени права;
- правилата за определяне на данъчния статут на лице съгласно законодателството на чужда държава, включително държава членка на ЕС.
Тези въпроси следва да се отнесат към ирландската данъчна администрация.
В запитването не са представени достатъчно данни, за да се направи категоричен извод за държавата, на която лицето е местно. Такъв анализ изисква детайлна информация относно:
- мястото на пребиваване преди сключване на трудовия договор с българския работодател;
- продължителността на пребиваване в чужбина;
- намеренията за трайно установяване в чужбина;
- източниците на доходи;
- личните връзки на лицето.
Тези обстоятелства са свързани с личното поведение на лицето. Поради това становището е принципно и се основава единствено на описаните във запитването факти.
Според предоставената информация служителят има постоянен адрес в България, но упражнява труд в Ирландия, където е наел жилище, закупил е автомобил, пребивава преобладаваща част от времето и откъдето може да се предположи, че управлява собствеността си в България. Самото притежаване на имущество в България не е достатъчно, за да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е в България.
Въз основа на това може да се предположи, че личните и икономическите интереси, т.е. центърът на жизнените интереси на лицето, не се намират в България и е налице хипотезата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ. Ако това действително отговаря на фактическата обстановка, служителят не може да бъде определен като местно лице на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и спрямо него следва да се прилага режимът за облагане на чуждестранни лица.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от източник в България са изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ. Доходите от трудови правоотношения са от източник в България само когато трудът е положен на територията на България.
В разглеждания случай трудът се полага в Ирландия, поради което доходът не попада в обхвата на чл. 8 от ЗДДФЛ. Полученото трудово възнаграждение не подлежи на данъчно облагане в България.
Поради липса на двойно данъчно облагане Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Ирландия не намира приложение.
Относно възстановяването на недължимо платени данъци и задължителни осигурителни вноски се прилага чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Възстановяване може да се извърши въз основа на писмено искане до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
За да се стигне до възстановяване, трябва да са налице едновременно:
- реално плащане на данъчни задължения в България;
- установяване, че тези задължения не са дължими.
За тази цел може да бъде възложена ревизия или проверка.
Настоящото становище има принципен характер и се основава единствено на изложената фактическа обстановка. Ако в хода на последващо контролно производство се установят различни обстоятелства, от значение за определяне на държавата, на която служителят е местно лице, това може да промени данъчното третиране на съответните доходи.
Извод: НАП не може да определи какви документи следва да се представят пред ирландската данъчна администрация и какъв е данъчният статут на лицето по ирландското законодателство - тези въпроси са от компетентността на ирландските органи. При предположението, че центърът на жизнените интереси на служителя не е в България и той е чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ, доходът от труд, положен в Ирландия по трудов договор с български работодател, не е от източник в България и не подлежи на облагане в България, поради което СИДДО с Ирландия не се прилага. При наличие на недължимо платени данъци в България е възможно възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, при условията и в сроковете, посочени в тази разпоредба.
