Изх. № М-24-37-16
Дата: 21. 12. 2022 год.
ЗДДС, чл. 20, буква "б";
ЗДДС, чл. 22, ал. 1;
ЗДДС, чл. 22, ал. 3;
ЗДДС, чл. 111, буква "а", ал. 2;
ЗДДС, чл. 152;
ЗДДС, чл. 156, ал. 1, т. 1, буква "а";
ЗДДС, чл. 156, ал. 1, т. 2, буква "а";
ЗДДС, чл. 156, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 158, ал. 8;
ЗДДС, чл. 159, ал. 4;
ЗДДС, чл. 159, ал. 9;
ППЗДДС, чл. 112, ал. 6;
ППЗДДС, чл. 121, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 121, ал. 2;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 27.
ОТНОСНО:данъчно третиране поЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на услуги по транспорт на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, с място на изпълнение на територията на други държави членки
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ................/........... г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва услуги по транспорт на стоки (превоз на автомобили) от Германия до България, от Австрия до България, от Чехия до България и от Словакия до България, с възложители данъчно незадължени лица, български и чуждестранни. Всички фактури за 2021 г. са издавани като в същите на основание чл. 22, ал. 1 от ЗДДС за извършваните доставки от дружеството не е начислен данък върху добавената стойност. Нетният общ европейски оборот за 2021 г. на извършваните от дружеството доставки, по които получатели са данъчно незадължени лица, е надвишил прага от 10 000 евро, съгласно промените от 01.07.2021 г. За отделните държави нетният оборот е до 10 000 евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следните въпроси:
1. До достигане прага от 10 000 евро, правилно ли са издавани фактурите, в които на основание чл. 22, ал. 1 от ЗДДС за извършваните от дружеството доставки не е начислен данък върху добавената стойност?
2. При превишен праг от 10 000 евро за една календарна година, в какъв срок от достигане прага е необходимо да се подаде заявление за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза? Дружеството може ли да упражни правото си на избор за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза, или следва да се регистрира във всяка държава членка при достигане прага от 10 000 евро за съответната държава членка?
3. При определяне мястото на изпълнение доставките на услуги по транспорт на стоки с получатели - данъчно незадължени лица, които са различни от далекосъбщителни, услуги по радио и телевизия, услуги извършвани по електронен път, за тях прагът от 10 000 евро прилага ли се?
4. Ако прагът от 10 000 евро не важи за услуги по транспорт на стоки, то тогава какъв праг трябва да се достигне в държавите членки, от които започва транспорта, за да има задължение да се регистрира дружеството за целите на данъка върху добавената стойност в тези държави или е необходимо да има регистрация преди да направи оборот още преди извършване на първата доставка?
5. Ако фирмата избере да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, извършените доставки на услугипо транспорт на стоки, предоставени на български данъчно незадължени лица и с мястото на изпълнение в държавите членки, където започва транспортът, как е правилно да бъдат отразявани - чрез включване в дневника на продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от същия закон с 20% данък върху добавената стойност или ще се отразят в справка-декларацията по чл. 159 от закона като данъчна основа и данък върху добавената стойност, дължим към държава членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка?
6. Извършените услуги по транспорт на стоки към данъчно незадължени лица от Европейския съюз ще се включат ли в тримесечната справка-декларация за прилагане на режим в Съюза със съответните ставки на данъка върху добавената стойност, приложими в държавите членки, където е мястото на изпълнение на тези доставки?
7. Как ще се регистрира оборотът в касовия апарат на дружеството, ако продажбите се отчитат в брой - в кой департамент? Сумата, която дружеството получава от лицето трябва ли да съдържа в себе си сумата на дължимия за доставката данък върху добавената стойност и да се маркира в департамент без начислен данък върху добавената стойност?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
1. Мястото на изпълнение на доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз
Видно от изложеното в запитването, дружеството е доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение на тези услуги се определя по правилата на чл. 22, ал. 1 и 3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент (ЕС) № 282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което дружеството, доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
В настоящия случай, в запитването е посочено, че получатели на услугите са данъчно незадължени лица, поради което мястото на изпълнение на услугите ще се определи по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва. В тази връзка би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която започва транспортът, съответно в която е и мястото на изпълнение на тези доставки. В тази връзка дружеството трябва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.
Следва да се има предвид, че за определяне мястото на изпълнение на доставка, чийто предмет са услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, когато получател е данъчно незадължено лице, е без значение къде е установено това лице.
2. Прилагане на разпоредбата относно прага за определяне на мястото на изпълнение на някои доставки
В чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг от 10 000 евро за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио - и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път.
За извършваните от дружеството услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз с получатели данъчно незадължени лица прагът по чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., не се прилага.
3. Документиране на доставки на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз
Общият принцип за документиране на доставките е, че същите се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките (чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), транспониран в чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС). Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната, съответно по реда на законодателството на държавите членки, в които е мястото на изпълнение на доставките се документират доставките с място на изпълнение в тези държави членки.
Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС, която транспонира чл. 219а, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО, който е неотносим към запитването Ви, предвид обстоятелството, че получателите на услугата Ви са данъчно незадължени лица.
Предвид изложеното, в случаите, в които при документирането на доставки се прилага общият ред на ЗДДС, за посочените в запитването доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, при които данъкът върху добавената стойност за доставката не е изискуем от получателите, документирането на доставките следва да се извърши по правилата на законодателството на съответната държава членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка - държавата членка, където транспортът започва, а не по правилата на българското законодателство, регламентирано в ЗДДС и ППЗДДС.
Независимо от горното, съгласно чл. 121, ал. 1 и 2 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да водят документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
4. Прилагане на специален режим в Съюза
4.1. Общи положения
Съгласно чл. 152 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., специалните режими по глава осемнадесета са режим "извън Съюза", "режим в Съюза" и "режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии".
За доставки на услуги, дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държава членка, доставчикът може да избере да се регистрира за прилагане на някой от специалните режими в Съюза или извън Съюза в страната или в друга държава членка (152, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).
Видно от горното, регистрацията за специалните режими касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС.
4.2.Регистрация за прилагане на специален режим в Съюза
Съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., режим в Съюза може да се прилага за доставки на услуги или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, извършвани от:
- (доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, при доставки на услуги на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз или извън него;
- данъчно задължени лица при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС;
- данъчно задължени лица, които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 1 и 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, б. "а" и т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
- (изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) извършва доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект ;
- лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната и
- по отношение на него не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15 на нормата (ограничение за регистрация по режим в Съюза поради системно неспазване на задължението от лицето).
Предвид горепосочените разпоредби режим в Съюза е приложим за всички доставки на услуги, (които включват далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, но не се изчерпват със същите), извършвани от данъчно задължени лица, които са установени на територията на Европейския съюз, с място на изпълнение на територията на държава членка, в която лицето не е установено включително по постоянен обект, и по които получатели са данъчно незадължени лица. В конкретиката на запитването режим в Съюза е приложим и за доставките на услуги по транспорт на стоки, извършени при указаните в нормата условия.
Видно от текста на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., регистрацията за прилагането на режим в Съюза е право на данъчно задълженото лице, а не задължение.
В случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в Република България и на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС в сила от 01.07.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството, държавата членка по идентификация е Република България. В тази връзка и предвид изложеното, при условие, че дружеството извършва доставки на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, и при условие, че за него не е в сила ограничение за регистрация поради системно неспазване на задълженията по режимите (режим в Съюза, режим извън Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии), за същото е налице право да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза в Република България на основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. В случай че дружеството се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, за същото няма да е налице задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в държавите членки, където е мястото на изпълнение на извършваните от него доставки, за които се прилага режимът, и в които същото не е установено, доколкото то ще декларира тези доставки в справка-декларацията за прилагане на специалния режим.
Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., правото по ал. 1 на същата разпоредба се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация - приложение № 18 към чл. 95, ал. 3 от ППЗДДС. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис. В тази връзка, доколкото регистрацията за прилагане на режим в Съюза е по избор на лицето, няма срок за подаване на заявлението за регистрация.
На основание чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за дата на регистрацията за прилагане на режим в Съюза се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба, в сила от 01.07.2021 г., съгласно която за дата на регистрация за прилагане на режим в Съюза се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по чл. 156, ал. 1, т. 1 от същия закон е извършена преди първия ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.
4.3. Документиране и отчитане на доставките при прилагане на специалните режими
Съгласно чл. 158, ал. 7 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за документирането на доставките на услуги, които попадат в обхвата на специалния режим в Съюза, се прилага законодателството на държавата членка по идентификация. В този смисъл, ако дружеството се е регистрирало за прилагане на специален режим в Съюза за извършваните от него доставки на услуги, за които прилага този режим, същото следва да документира тези доставки като прилага правилата на ЗДДС и ППЗДДС. Когато дружеството е регистрирано за прилагане на специален режим в Съюза, данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка на доставките, за които се прилага специален режим в Съюза се определят по реда на ЗДДС (чл. 158, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.). Данъчната ставка е приложимата ставка в държавата членка по потребление (в случая държавата членка по потребление по смисъла на чл. 152, ал. 7, т. 3, б. "а" от ЗДДС - държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката на услуга), т.е. където е мястото на изпълнение на доставката, за която се прилага специалният режим в Съюза (чл. 158, ал. 6 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).
Съгласно чл. 158, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., лице, регистрирано за прилагане на режим в Съюза, е длъжно да начисли изискуемия данък върху добавената стойност за извършена доставка в обхвата на съответния режим, като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специален режим за съответния данъчен период в държавата членка по идентификация;
2. посочи информацията за доставката в електронния регистър, който води съгласно законодателството на държавата членка по идентификация. В тази връзка, ако дружеството се е регистрирало за прилагане на специален режим в Съюза за извършваните от него доставки на услуги, за които прилага този режим, същото е длъжно да начисли изискуемия за тях данък върху добавената стойност като включи размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларацията за прилагане на специалния режим за съответния данъчен период и да посочи информацията за доставката в електронния регистър по чл. 159г от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.
Съгласно чл. 158, ал. 8 от ЗДДС, нова - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., за доставки, за които се прилага специалния режим в Съюза, извършени от регистрирано по глава осемнадесета на закона лице, данъкът е дължим за държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
Съгласно чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. Когато последният ден на месеца е неприсъствен ден, чл. 22, ал. 7 от ДОПК не се прилага. Съгласно ал. 7 на чл. 159 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в справка-декларацията по ал. 4 като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
Регистрирано лице на основание чл. 156 от ЗДДС, което има един или повече постоянни обекти на територията на други държави членки, посочва също идентификационните номера за целите на данъка върху добавената стойност или национални данъчни номера, издадени от държавите членки, където се намира всеки от обектите, и информацията по ал. 7 за извършени от тези постоянни обекти през съответния данъчен период доставки на услуги, за които данъкът върху добавената стойност по приложимите ставки е станал изискуем, и са с място на изпълнение на територията на държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект (чл. 159, ал. 9 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.).
Предвид цитираните разпоредби, ако дружеството се регистрира в страната за прилагането на специален режим в Съюза на основание чл. 156 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., следва да отчитат/посочват всички извършени доставки на услуги, за които са прилага режимът.
Приложими разпоредби по отношение на отчитането и декларирането в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС от 01.07.2021 г. до 26.07.2022 г.:
Регистрирано за прилагане на режим в Съюза лице за доставките, за които прилага този режим, не съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона (чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС - нова, ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07. 2021 г.).
Лицата, регистрирани за прилагане на режим в Съюза, не отразяват в дневника за продажбите данъчните документи и отчетите по чл. 159г от ЗДДС, издадени във връзка с извършените доставки на услуги, за които прилагат режимите с място на изпълнение извън територията на страната (чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС - нова, ДВ, бр. 27 от 2021 г., в сила от 01.07.2021 г.). В конкретния случай, ако дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, извършените от него услуги по транспорт на стоки, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, не следва да се отразяват в справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от същия закон, въз основа на който се съставя.
Приложими разпоредби по отношение на отчитането и декларирането в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС от 26.07.2022 г.:
Регистрирано по чл. 156 от ЗДДС лице за доставките, за които прилага тези режими, съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби се описва общата сума на данъчните основи. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на съответния данъчен период (чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС, изм. - ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).
Лице, регистрирано на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, ако е регистрирано за прилагане на специалния режим по чл. 156 от закона, отразява данните от отчета за продажбите по чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС на един ред в дневника за продажбите, като попълва колони 1 - 5 и 23 на приложение № 10. В тези случаи издадените данъчни документи за доставките не се отразяват в дневника за продажбите за периода (чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС, изм. - ДВ, бр. 59 от 2022 г., в сила от 26.07.2022 г.).
В конкретния случай, ако дружеството се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, за извършените от него услуги по транспорт на стоки, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, същото следва да съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от закона, включително когато е издало фактура или известие към фактура за тях, като в отчета за извършените продажби описва общата сума на данъчните основи на тези доставки. Издадените данъчни документи за тези доставки не се отразяват в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за периода.
Ако дружеството не се регистрира по реда на чл. 156 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за прилагане на специален режим в Съюза и избере да се регистрира във всяка държава членка, където е мястото на изпълнение на доставките на услугите, за които прилага режима, издадените документи във връзка с тези доставки по съответното законодателство следва да намерят отражение в дневника за продажби, като се посочи данъчната основа на доставките в клетка 23 на дневника за продажбите "ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
5. Приложение на разпоредбите на Наредба Н-18/2006 г.
За да се приложат разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на дадена продажба, първо търговският обект, от който се извършва продажбата, трябва да е на територията на Република България, след което да се вземат предвид и начините на плащане от страна на клиентите.
Видно от самия въпрос по отношение регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискално устройство, същият касае случаите, при които плащането се извършва в брой. От изложената фактическа обстановка обаче не става ясно къде се извършва плащането, поради което в телефонен разговор беше уточнено, че плащанията за извършените услуги по транспорт на стоки се извършва в брой в търговски обект на дружеството, намиращ се в България.
При извършване на продажба/доставка на стока или услуга, плащането по която се извършва в брой, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален бон при плащане, извършено в брой. Т.е. в случая при приемане на плащанията, извършвани във връзка с предоставяните транспортни услуги (превоз на автомобили) за дружеството е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка.
Предвид горното, по отношение на регистрирането и отчитането чрез ФУ на извършените от дружеството продажби на услуги по транспорт на стоки, приложение намира разпоредбата на чл. 27 от Наредба №Н-18/2006 г. Същата задължава лицата, за които е налице задължение за издаване на фискален/системен бон, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.
В посочените групи се има предвид дължимост на данък върху добавената стойност или недължимост на данъка за определена доставка/продажба към българския бюджет, а не дължимост/недължимост на данъка към бюджета на която и да е държава. Поради това, когато лицето извършва услуги по транспорт на стоки и не се начислява данък върху добавената стойност към българския бюджет, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група "А" с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група "А". За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица за доставките на транспортни услуги с място на изпълнение в други държави членки (с дължим данък върху добавената стойност към бюджета на друга държава членка), да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование "ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ ЗА ЕС", като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. Следва да се обърне внимание, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки (чл. 26, ал. 3 от наредбата).
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки на услуги по транспорт на стоки, по които получатели са данъчно незадължени лица, с място на изпълнение на територията на други държави членки
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва услуги по транспорт на стоки (превоз на автомобили) от Германия до България, от Австрия до България, от Чехия до България и от Словакия до България, с възложители данъчно незадължени лица, български и чуждестранни.
Всички фактури за 2021 г. са издавани така, че на основание чл. 22, ал. 1 от ЗДДС за извършваните доставки от дружеството не е начислен данък върху добавената стойност.
Нетният общ европейски оборот за 2021 г. на извършваните от дружеството доставки, по които получатели са данъчно незадължени лица, е надвишил прага от 10 000 евро, съгласно промените от 01.07.2021 г. За отделните държави нетният оборот е до 10 000 евро.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: До достигане прага от 10 000 евро, правилно ли са издавани фактурите, в които на основание чл. 22, ал. 1 от ЗДДС за извършваните от дружеството доставки не е начислен данък върху добавената стойност?
Въпрос 2: При превишен праг от 10 000 евро за една календарна година, в какъв срок от достигане прага е необходимо да се подаде заявление за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза? Дружеството може ли да упражни правото си на избор за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза, или следва да се регистрира във всяка държава членка при достигане прага от 10 000 евро за съответната държава членка?
Въпрос 3: При определяне мястото на изпълнение доставките на услуги по транспорт на стоки с получатели - данъчно незадължени лица, които са различни от далекосъобщителни, услуги по радио и телевизия, услуги, извършвани по електронен път, за тях прагът от 10 000 евро прилага ли се?
Въпрос 4: Ако прагът от 10 000 евро не важи за услуги по транспорт на стоки, то тогава какъв праг трябва да се достигне в държавите членки, от които започва транспортът, за да има задължение да се регистрира дружеството за целите на данъка върху добавената стойност в тези държави или е необходимо да има регистрация преди да направи оборот още преди извършване на първата доставка?
Въпрос 5: Ако фирмата избере да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза, извършените доставки на услуги по транспорт на стоки, предоставени на български данъчно незадължени лица и с мястото на изпълнение в държавите членки, където започва транспортът, как е правилно да бъдат отразявани - чрез включване в дневника на продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от същия закон с 20% данък върху добавената стойност или ще се отразят в справка-декларацията по чл. 159 от закона като данъчна основа и данък върху добавената стойност, дължим към държава членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка?
Въпрос 6: Извършените услуги по транспорт на стоки към данъчно незадължени лица от Европейския съюз ще се включат ли в тримесечната справка-декларация за прилагане на режим в Съюза със съответните ставки на данъка върху добавената стойност, приложими в държавите членки, където е мястото на изпълнение на тези доставки?
Въпрос 7: Как ще се регистрира оборотът в касовия апарат на дружеството, ако продажбите се отчитат в брой - в кой департамент? Сумата, която дружеството получава от лицето, трябва ли да съдържа в себе си сумата на дължимия за доставката данък върху добавената стойност и да се маркира в департамент без начислен данък върху добавената стойност?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище:
1. Място на изпълнение на доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз
Дружеството е доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение на тези услуги се определя по правилата на чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент (ЕС) № 282/2011). Регламентът е задължателен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което дружеството, като доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
В запитването е посочено, че получатели на услугите са данъчно незадължени лица. Поради това мястото на изпълнение на услугите се определя по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.
В тази връзка би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответната държава членка, в която започва транспортът и в която е мястото на изпълнение на тези доставки. Дружеството следва да се запознае със законодателството на държавите членки, в които възниква задължението му за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност.
За определяне мястото на изпълнение на доставка, чийто предмет са услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, когато получател е данъчно незадължено лице, е без значение къде е установено това лице.
Извод: При услуги по транспорт на стоки в рамките на ЕС, предоставени на данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение е държавата членка, където започва транспортът, и там възниква евентуално задължение за ДДС регистрация, независимо къде е установен получателят.
2. Прилагане на разпоредбата относно прага за определяне на мястото на изпълнение на някои доставки
В чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е предвиден праг от 10 000 евро за определяне мястото на изпълнение при:
- доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, и
- доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път.
За извършваните от дружеството услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз с получатели данъчно незадължени лица прагът по чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., не се прилага.
Извод: Прагът от 10 000 евро по чл. 20б от ЗДДС не се прилага за услугите по транспорт на стоки, извършвани от дружеството за данъчно незадължени лица.
3. Документиране на доставки на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз
Общият принцип за документиране на доставките е, че те се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това следва от чл. 219а, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), транспониран в чл. 111а, ал. 1 от ЗДДС.
Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната, а по реда на законодателството на съответните държави членки се документират доставките с място на изпълнение в тези държави.
Извод: Доставките по транспорт на стоки се документират по законодателството на държавата членка, в която е мястото на изпълнение - по ЗДДС, ако мястото е в България, и по законодателството на съответната друга държава членка, ако мястото е там.
