ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-193/10.05.2022 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП София.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представляватe, е регистрирано по ЗДДС лице и има за предмет на дейност продажба на автомобили втора употреба. Автомобилите се закупуват от Италия, като фактурата, получена от италианска фирма, е без начислен данък върху добавената стойност (ДДС) с основание - марж. Освен фактурата за самия автомобил се получава и фактура за услуги от италианската фирма (такси за отписване на автомобила) без начислен ДДС. Автомобилите се транспортират от друга българска фирма, която издава фактура за оказаната транспортна услуга с начислен ДДС.
Посочвате, че при последваща продажба на автомобилите от дружеството се прилага специалният ред на облагане на маржа на цената, съгласно чл. 143 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли фактурите за покупка на автомобилите от италианската фирма да се отразяват в дневниците за покупки като такива без право на данъчен кредит?
2. За фактурите за получените услуги следва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, който да се включи в дневниците за покупки и продажби?
3. Фактурата за транспорта от българската фирма следва ли да се включи в дневника за покупки с право на данъчен кредит?
4. При определяне на основата на маржа при продажба на автомобила в покупната цена на същия включват ли се транспортните разходи и услугата от италианската фирма? В случай че се включват, само сумите на данъчните основи ли се включват или заедно с начисления ДДС?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание изречение първо от чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното по същия закон лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от с.з.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ е фактурата, известието към фактурата и протоколът.
Видно от изложеното, получените от Вас фактури от италианската фирма не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от материалния закон, поради което за същите не възниква задължение да бъдат отразени в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от закона - дневник за покупките.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Предвид гореизложеното, за получената от българското дружество услуга от италианско данъчно задължено лице за отписване на автомобилите, данъкът е изискуем от получателя на услугата. Във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, българското дружество като получател на услугата следва да издаде протокол, с който да си самоначисли данъка. Протоколът следва да намери отражение в отчетните регистри - дневник за продажбите и дневник за покупките.
По трети въпрос:
На основание чл. 147, ал. 1 от ЗДДС дилърът на стоки втора употреба има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършването на доставките по глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" от с.з.
За получените услуги по транспорт на стоките, за които се прилага специалният ред на облагането на маржа на цената, дилърът има право на данъчен кредит.
Фактурите за получените транспортни услуги следва да намерят отражение в дневника за покупки за съответния данъчен период, през който е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит или в някой от следващите 12 месечни периода.
По четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката на стоки по глава седемнадесета от същия е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, в т.ч. субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки, и:
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Видно от гореизложеното, платените разходи във връзка с отписването на автомобилите и направените транспортни разходи не се включват в покупната цена и не участват при формиране на данъчната основа, определена по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството, което представлявате, е регистрирано по ЗДДС и осъществява продажба на автомобили втора употреба. Автомобилите се закупуват от Италия. Италианската фирма издава фактура за автомобила без начислен ДДС, с основание "марж". Освен това се издава отделна фактура за услуги (такси за отписване на автомобила) също без начислен ДДС. Автомобилите се транспортират от друга българска фирма, която издава фактура за транспортната услуга с начислен ДДС. При последваща продажба на автомобилите дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143 от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли фактурите за покупка на автомобилите от италианската фирма да се отразяват в дневниците за покупки като такива без право на данъчен кредит?
Въпрос 2: За фактурите за получените услуги следва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, който да се включи в дневниците за покупки и продажби?
Въпрос 3: Фактурата за транспорта от българската фирма следва ли да се включи в дневника за покупки с право на данъчен кредит?
Въпрос 4: При определяне на основата на маржа при продажба на автомобила в покупната цена на същия включват ли се транспортните разходи и услугата от италианската фирма? В случай че се включват, само сумите на данъчните основи ли се включват или заедно с начисления ДДС?
По първи въпрос
На основание изречение първо на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното по закона лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактурата и протоколът.
Получените от дружеството фактури от италианската фирма за покупка на автомобилите не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС. Поради това за тях не възниква задължение да бъдат отразени в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от закона - дневник за покупките.
Извод: Фактурите за покупка на автомобилите от италианската фирма не се отразяват в дневника за покупки, включително и като документи без право на данъчен кредит.
По втори въпрос
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
За получената от българското дружество услуга от италианско данъчно задължено лице за отписване на автомобилите данъкът е изискуем от получателя на услугата.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС българското дружество като получател на услугата следва да издаде протокол, с който да си самоначисли данъка. Този протокол следва да бъде отразен в отчетните регистри - дневник за продажбите и дневник за покупките.
Извод: За фактурите за услугата по отписване на автомобилите, получени от италианското лице, дружеството следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на данъка и да го включи както в дневника за продажбите, така и в дневника за покупките.
По трети въпрос
На основание чл. 147, ал. 1 от ЗДДС дилърът на стоки втора употреба има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършването на доставките по глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената" от закона.
За получените услуги по транспорт на стоките, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа на цената, дилърът има право на данъчен кредит.
Фактурите за получените транспортни услуги следва да бъдат отразени в дневника за покупки за данъчния период, през който е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, или в някой от следващите 12 месечни периода.
Извод: Фактурата за транспорта от българската фирма се включва в дневника за покупки с право на данъчен кредит в периода на възникване на правото или в някой от следващите 12 данъчни периода.
По четвърти въпрос
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката на стоки по глава седемнадесета е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
- 1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или трето лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, без предоставените търговски отстъпки, и
- 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Платените разходи във връзка с отписването на автомобилите и направените транспортни разходи не се включват в покупната цена на автомобила и не участват при формиране на данъчната основа, определена по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Разходите за услугата по отписване на автомобилите и транспортните разходи не се включват в покупната цена при определяне на маржа и не участват във формирането на данъчната основа по чл. 145, ал. 1 от ЗДДС, нито като данъчни основи, нито заедно с начислен ДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
