Изх. № 94-00-18
08.04. 2016 г.
чл. 45, ал. 2 от ЗДДС
чл. 115, ал. 3 от ЗДДС
чл. 116 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-18/17.03.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт от 28.12.2015 г. "A" АД, собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ), е учредило в полза на "B" ЕООД право на строеж за самостоятелни обекти, жилища, ателиета и офиси, в сграда, чието построяване предстои. Към датата на учредяване на правото на строеж учредителят не е бил регистриран по ЗДДС и разрешение за строеж не е издадено. Сделката е документирана с фактура, издадена на същата дата. ДДС за доставката не е начислен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
След издаването и влизането в сила на разрешението за строеж, и след регистрирането по ЗДДС на учредителя на правото на строеж, следва ли да се издаде кредитно известие към издадената фактура и да се издаде нова такава с посочен в нея ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Към датата на възникване на данъчното събитие (датата на нотариалния акт) лицето не е регистрирано по ЗДДС. Поради това в случая е приложима разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, съобразно която учредяването на право на строеж е освободена доставка до момента на издаване на разрешението за строеж на сградата, за която се учредява правото на строеж. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС на облагане с данък подлежат възмездните облагаеми доставки на стоки или услуга, а по силата на
чл. 12, ал. 1 от закона облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Доколкото чл. 45, ал. 2 от ЗДДС предвижда изключение от предписанието на чл. 12, ал. 1 от закона, учредяването на правото на строеж в конкретния случай не подлежи на облагане с ДДС.
Подробни указания в тази насока са дадени от изпълнителния директор на НАП с указание с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г., достъпно на интернет страницата на НАП. Същите следва да се тълкуват във връзка с последвалото изменение на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, с Държавен вестник, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.
Доколкото данъчното събитие е възникнало преди датата на регистрация по ЗДДС, дружеството би имало задължение за издаване на дебитно или кредитно известие в случаите по чл. 115 от ЗДДС. Относно издаването на кредитно известие следва да имате предвид, че основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 115, ал. 3 от ЗДДС и такива са намаляването на данъчната основа или развалянето на доставката. Фактурите, в които не е начислен данък, въпреки, че е следвало да бъде начислен, се анулират и се издават нови по реда, предписан в чл. 116 от ЗДДС.
Гореизложеното е относимо към доставката на право на строеж. В случай, че част от уговорената с предварителния договор цена съставлява цена за придобиване на право на собственост върху идеални части от УПИ, което ще бъде прехвърлено в последващ момент, и тази цена е заплатена, следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, съгласно която когато нерегистрирано по закона лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по ЗДДС, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт от 28.12.2015 г. "A" АД, собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ), е учредило в полза на "B" ЕООД право на строеж за самостоятелни обекти - жилища, ателиета и офиси - в сграда, чието построяване предстои. Към датата на учредяване на правото на строеж учредителят не е бил регистриран по ЗДДС и не е било издадено разрешение за строеж. Сделката е документирана с фактура, издадена на същата дата, като ДДС за доставката не е начислен.
Въпрос: След издаването и влизането в сила на разрешението за строеж и след регистрирането по ЗДДС на учредителя на правото на строеж, следва ли да се издаде кредитно известие към издадената фактура и да се издаде нова фактура с посочен в нея ДДС?
По изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се приема следното:
Към датата на възникване на данъчното събитие - датата на нотариалния акт - лицето не е било регистрирано по ЗДДС. Поради това е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която учредяването на право на строеж е освободена доставка до момента на издаване на разрешението за строеж на сградата, за която се учредява правото на строеж.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС на облагане с данък подлежат възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. По силата на чл. 12, ал. 1 от закона облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Тъй като чл. 45, ал. 2 от ЗДДС предвижда изключение от предписанието на чл. 12, ал. 1 от закона, учредяването на правото на строеж в конкретния случай не подлежи на облагане с ДДС. В тази насока са дадени подробни указания от изпълнителния директор на НАП с указание с изх. № 91-00-261/04.09.2007 г., достъпно на интернет страницата на НАП, като същите следва да се тълкуват във връзка с последвалото изменение на чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, обнародвано в Държавен вестник, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.
Доколкото данъчното събитие е възникнало преди датата на регистрация по ЗДДС, дружеството би имало задължение за издаване на дебитно или кредитно известие само в случаите по чл. 115 от ЗДДС. Относно издаването на кредитно известие следва да се има предвид, че основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 115, ал. 3 от ЗДДС, а именно - намаляване на данъчната основа или разваляне на доставката.
Фактурите, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, се анулират и се издават нови по реда, предписан в чл. 116 от ЗДДС.
Извод: В разглеждания случай учредяването на правото на строеж е освободена доставка към датата на данъчното събитие и не подлежи на облагане с ДДС, поради което не възниква основание за издаване на кредитно известие и нова фактура с начислен ДДС само поради последващата регистрация по ЗДДС и издаване на разрешение за строеж; издаване на кредитно известие е допустимо единствено при намаляване на данъчната основа или разваляне на доставката по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС.
Гореизложеното се отнася до доставката на право на строеж. В случай че част от уговорената с предварителния договор цена представлява цена за придобиване на право на собственост върху идеални части от УПИ, което ще бъде прехвърлено в последващ момент, и тази цена е заплатена, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, когато нерегистрирано по закона лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по ЗДДС, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
Извод: Ако част от платената цена представлява авансово плащане за облагаема доставка - прехвърляне на право на собственост върху идеални части от УПИ, която ще се извърши след регистрацията по ЗДДС, това авансово плащане се счита, че съдържа ДДС, който става изискуем на датата на изискуемост на данъка по самата доставка, съгласно чл. 25, ал. 8 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
