2_ 706/26.08.2022 г. и 706-2/07.09.2022 г.
чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з.
чл.97а, ал.2 от ЗДДС
Новосъздаденото ЕООД "А" ще извършва посредническа дейност по набиране на персонал за работа в САЩ. За работата си дружеството ще издава фактура за услугата към съответната фирма в САЩ и ще получава приход по банков път.
Посочвате, че услугата ще се извършва на територията на страната, т.к. тук ще се набират работници за работа в САЩ.
Поставяте следният въпрос:
- Подлежи ли новото дружество на задължителна или специална регистрация по ЗДДС?
Въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) изразявам следното становище:
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Предвид ал.2 на чл.96 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
С оглед изложеното разпоредбата на чл.96 от ЗДДС се прилага за облагаеми доставки, с място на изпълнение на територията на страната.
От гледна точка на ЗДДС, общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл.21, ал.1 и 2 от с.з. и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ).
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността
- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Предвид изложеното в запитването получател на посредническите услуги, свързани с набиране на персонал са фирми от САЩ /трета страна/, което предполага същите да са ДЗЛ. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще е извън територията на страната, там където е установен получателят ДЗЛ.
В издадената фактура, като основание за неначисляване на ДДС следва да посочите разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з.
Когато получател на услугите, свързани с осигуряване на персонал е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, следва да имате предвид и разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗДДС, предвид която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване
Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретният случай доставките ще намерят отражение в кл.18 на СД "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС" и к.23 на Дневника за продажби "Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС".
С оглед по-горе изложеното доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Дружеството не подлежи и на специална регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС за предоставените посреднически услуги, т.к. същите не се предоставят на ДЗЛ от друга държава членка, а на ДЗЛ от САЩ.
Новосъздаденото ЕООД "А" ще извършва посредническа дейност по набиране на персонал за работа в САЩ. За извършените услуги дружеството ще издава фактури към съответните фирми в САЩ и ще получава приход по банков път. Посочено е, че услугата ще се извършва на територията на страната, тъй като тук ще се набират работници за работа в САЩ.
Въпрос: Подлежи ли новото дружество на задължителна или специална регистрация по ЗДДС?
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на достигане на оборота.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
- облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
- доставки на финансови услуги по чл. 46;
- доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
От това следва, че разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС се прилага за облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга е в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС и зависи от това дали получателят е данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ). Съгласно тези разпоредби:
- когато получател е ДНЗЛ - мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност;
- когато получател е ДЗЛ - мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя, като тези документи са различни според това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- когато получателят не разполага с това удостоверение - ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, включително мерки, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В запитването е посочено, че получатели на посредническите услуги по набиране на персонал са фирми от САЩ (трета страна), което предполага, че те са ДЗЛ. В този случай мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е извън територията на страната - там, където е установен получателят ДЗЛ.
В издадената фактура, като основание за неначисляване на ДДС, следва да се посочи разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Когато получател на услугите, свързани с осигуряване на персонал, е данъчно незадължено лице, установено или с постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Съгласно чл. 121, ал. 2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. В конкретния случай тези доставки се отразяват в:
- клетка 18 на справка-декларацията по ЗДДС - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС";
- клетка 23 на дневника за продажби - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС".
С оглед изложеното доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството не подлежи и на специална регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС за предоставените посреднически услуги, тъй като същите не се предоставят на ДЗЛ от друга държава членка, а на ДЗЛ от САЩ.
Извод: Посредническите услуги по набиране на персонал, предоставяни от ЕООД "А" на фирми от САЩ, са с място на изпълнение извън територията на страната, не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не пораждат задължение за специална регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
