Становища на НАП

Определя се режимът за данъчен кредит по ЗДДС при лизинг на лек автомобил, ползван изцяло за служебни цели. Ако лизингът е "наем" по смисъла на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС, има право на данъчен кредит за наемните вноски и разходите за гориво, ремонт и поддръжка, при условията на чл.68, 69 и 71. Ако е доставка на стока - прилага се чл.70, ал.1, т.4 и т.5 и право на данъчен кредит не възниква. За вноски преди регистрация се прилага чл.74 ЗДДС.

Определя се режимът за осигуряване на собственици/управители на търговски дружества при извънредно положение. НАП приема, че управителите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО могат да прекъснат осигуряването си само при фактическо прекратяване на дейността по управление, отразено с "последен ден в осигуряване" в декларация обр. 1. Наличието на наети по трудов договор лица не е пречка само по себе си.

Разгледан е въпросът за прилагане на нулева ставка по чл. 173 ЗДДС при покупка на МПС в България от български гражданин с дипломатически статут - служител на ЕВРОКОНТРОЛ. НАП приема, че чл. 173, ал. 5 и ал. 6, б. "в" и "г" ЗДДС не са приложими, тъй като получател е физическо лице, а не институция/организация за служебно ползване, поради което доставката се облага с 20% ДДС.

Определя се режимът за облагане в България на доходи от наем на недвижим имот в Германия при местно физическо лице. Уточнява се, че Германия има право да облага наема по чл. 6 от СИДДО, а в България се прилага метод "освобождаване с прогресия" по чл. 22, ал. 2, б. "а" - доходът се декларира в приложения № 9 и 10 към ГДД, но се освобождава от данък в страната.

Разгледан е въпросът за облагане в България на доходи от наем на жилище в Германия от местно физическо лице. НАП приема, че Германия има право да облага наема, а в България доходът се декларира и се прилага метод "освобождаване с прогресия" по чл. 22, ал. 2, б. "а" от СИДДО чрез попълване на приложение № 9 и ред 9 в част VIII на приложение № 10 към ГДД.

Определя се режимът за социалноосигурително третиране на български гражданин, самостоятелно зает във Великобритания, който извършва дейност и в България. Прилага се чл. 13(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 - приложимо е законодателството на държавата по пребиваване/съсредоточаване на дейността. При приложимо законодателство на ОК вноските се дължат там и не се изисква регистрация в НАП.

Определя се режимът за боулинг софтуер, който автоматизирано обработва и съхранява данни за клиенти, количество, вид и цена на игрите - той се счита за СУПТО, подлежи на регистрация и след 31.07.2020 г. трябва да управлява всички ФУ в обекта, иначе има нарушение на Наредба № Н-18/2006 г. Не е задължително СУПТО да има функционалност за регистриране на доставки.

Определя се режимът за ДДС при подмяна/сервиз на спасителни салове за чуждестранен клиент. НАП дава принципно становище: мястото на изпълнение се определя по чл.21 ЗДДС според статута и установяването на получателя, съгласно Регламент (ЕС) 282/2011. При услуги по чл.21, ал.2 към данъчно задължено лице в ЕС се подава VIES. При място на изпълнение в страната може да се приложи нулева ставка по чл.31, т.3 или т.7 ЗДДС.

Определя се кога софтуер за фактуриране (вкл. e-facture.bg, facturirane.bg или базиран на Microsoft Excel) се счита за СУПТО по §1, т. 84 ДР на ЗДДС и §1, т. 19 ДР на Наредба Н-18/2006 г. - при автоматизирана обработка и съхранение на данни за продажби и плащания. Ако липсва такава автоматизация, не е СУПТО. При липса на СУПТО фактурите за плащания в брой се издават от кочан.

Определя се попълването на служебната бележка по чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ от работодателя по основното трудово правоотношение. На ред 7 се вписва годишният размер на ползваното облекчение за намалена работоспособност (до 7920 лв., респ. реално ползваният, напр. 1500 лв.). За дарения се попълва само общият годишен размер на ред 12 (напр. 500 лв.), без разделяне по работодатели.