Становища на НАП

Определя се режимът по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО за непризнати разходи от обезценка/отписване на вземания от банка в несъстоятелност. НАП приема, че изискуемостта на вземането възниква на датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност по ЗБН, като разходите се признават най-рано през 2020 г. за 5-годишни и през 2018 г. за 3-годишни вземания.

Определя се режимът за регистрация по ЗДДС на дружество, регистрирано по чл.97а, което продава стоки чрез "Амазон" от територията на България към клиенти в ЕС. НАП приема, че възниква задължение за регистрация по чл.96, ал.1 при оборот над 50 000 лв., а чл.97, ал.1 и чл.99, ал.1 са неприложими при описаната дейност.

Определя се режимът по ЗДДС при продажба на билети за спортни и културни събития през интернет. НАП приема, че услугата по осигуряване на достъп до събития е с място на изпълнение там, където се провежда събитието, по чл. 21, ал. 4, т. 3 и т. 4, б. "а" от ЗДДС, поради което не се начислява ДДС и не се издава протокол по чл. 117, освен при услуги по организиране на събитие.

Определя се режимът на право на данъчен кредит за ДДС при внос на чужди материали, когато българско дружество е посочено като вносител, но не е собственик на стоките и извършва само ишлеме. НАП приема, че по принцип право на данъчен кредит не възниква, но с оглед принципа на неутралност може да се признае, ако няма данни за данъчна злоупотреба.

Определя се режимът за издаване на билети с нулева стойност за деца при междуселищен превоз. НАП приема, че по чл. 26, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. продажбата се регистрира във фискалното устройство по обявената цена за маршрута, след което се прилага процентна или стойностна отстъпка до достигане на нулева стойност.

Определя се режимът за облагане на парични дарения, получени от дружество. По ЗМДТ паричните суми са имущество по чл. 44, ал. 1 и подлежат на данък дарение, като след 01.01.2019 г. няма задължение за декларация, но данъкът се дължи. По ЗКПО даренията се признават като приход и участват във формиране на данъчния финансов резултат, при активи се прилагат чл. 53 и чл. 68 ЗКПО.

Определя се режимът за прилагане на Наредба № Н-18 при работа със СУПТО: софтуерът задължително се свързва с ФУ и се генерира УНП за всички продажби, включително платени по банков път. Не е задължително фактурите да се печатат от ФУ. Изискванията по т. 18.9 от Приложение № 29 могат да се изпълнят и чрез алтернативни номенклатурни таблици с еквивалентно съдържание.

Разгледан е въпросът дали сайтът за регистрация и плащане на такси за международно изложение представлява "електронен магазин" и СУПТО по Наредба Н-18. НАП приема, че сайтът е електронен магазин по §1, т.87 от ДР на ЗДДС. Ако софтуерът му автоматизирано обработва и съхранява данни за продажбите, той е и СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 в посочените срокове.

Определя се данъчното третиране при теглене на собствени средства от българска банкова сметка, когато лицето не живее в България. НАП приема, че самото прехвърляне не е доход, а се облагат лихвите по сметката - с окончателен данък 10% за чуждестранни лица по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ и 8% за местни лица по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, удържан от банката.

Уточнява се прилагането на чл. 71б, ал. 2, т. 3 ДОПК относно документацията за трансферно ценообразуване - условията по б. "а" и "б" (активи и приходи) са кумулативни, а по б. "в" (персонал) е самостоятелно. Лице с под 250 души персонал не изготвя документация, независимо от активи и приходи. Всеки субект се преценява самостоятелно, без групово агрегиране.