Становища на НАП

Определя се режимът за облагане на доходи от дейност по сглобяване, почистване и преинсталиране на компютри. При регистрация като търговско дружество се прилага ЗКПО (10% корпоративен данък, данък при източника, данък върху разходите и 5% окончателен данък върху дивидентите). При ЕТ - или патентен данък по ЗМДТ за "ремонт на компютри", или облагане по общия ред на ЗДДФЛ и ЗКПО.

Определя се режимът за производители/разпространители на софтуер за управление на продажби - всички са длъжни да адаптират софтуера си към изискванията на Приложение №29 към Наредба №Н-18 и да го декларират по чл. 118, ал. 14 ЗДДС. В търговски обекти може да се използва само софтуер, отговарящ на тези изисквания и включен в публичния списък на НАП, като при нарушение е предвидена санкция.

Определя се режимът за данъчно третиране по чл. 195 и чл. 12 от ЗКПО на плащания към чуждестранни патентни представители. Ако в услугите по патентоване има отделим консултантски елемент по § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, той се облага с данък при източника, при съобразяване на СИДДО. При липса на консултации възнагражденията не подлежат на облагане с данък при източника.

Определя се дали издаването на фактури чрез Word/Excel или друг софтуер представлява СУПТО по §1, т. 84 ЗДДС и §1, т. 19 ДР на Наредба Н-18. НАП приема, че когато софтуерът автоматизирано обработва и съхранява данни за продажби и в обекта има задължение за фискален бон, той е СУПТО и трябва да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и Приложение №29.

Определя се режимът за прилагане на Наредба №Н-18 към складови и фактуриращи софтуери. НАП приема, че софтуер, чрез който се въвеждат и обработват продажби, е СУПТО и трябва да отговаря на Приложение №29 и да управлява всички ФУ, независимо от начина на плащане. Софтуер, използван само при банкови плащания без ФУ, е извън обхвата на СУПТО. Уточнява се и прилагането на чл. 26, ал. 7 от Наредбата.

Определя се режимът за СУПТО при разносна търговия по Наредба №Н-18. При продажби с плащане в брой извън обекта софтуерът е СУПТО и фискалният бон трябва да се издава в търговския обект и да съпровожда стоката. При продажби, платени само по банков път, софтуерът не е СУПТО. При "наложен платеж" е налице разносна търговия и се издава фискален бон, независимо че търговецът получава сумата по банка.

Определя се режимът за електронните магазини по Наредба №Н-18/2006 г. НАП приема, че софтуерът на електронния магазин по правило е софтуер за управление на продажбите и трябва да отговаря на изискванията на наредбата и да е в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС. Допуска се използване на повече от един СУПТО и импорт на заявки от е-магазина в друг СУПТО.

Определя се режимът за издаване на фискални бонове при продажба на електронни винетки и пътни такси. НАП приема, че при продажби през web-портал с плащане чрез виртуален ПОС, както и при продажби през търговски обекти на НДУ и неговите партньори, се прилага чл. 118 ЗДДС и Наредба Н-18 - дължи се издаване на фискален или системен бон, освен ако не е налице изрично предвидено в наредбата изключение.

Определя се режимът по ЗДДС за суми, които нотариус получава от клиенти за възстановяване на разходи за скици, държавни и местни такси, банкови такси и справки. НАП приема, че при условията на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС тези суми не се включват в данъчната основа и не се фактурират с ДДС, а се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 ЗСч.

Определя се режимът по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 за наименованието на стоката/услугата във фискалния бон - не е достатъчно общо посочване по стокови групи ("дрехи", "хранителни стоки"), а най-малко трябва да се посочи видът на стоката (напр. пижама, потник, букет, саксийно цвете, хляб, месо, колбаси и др.), така че клиентът да може да я идентифицира.