Становища на НАП

Определя се режимът по ЗДДС и ЗКПО при закъсняло фактуриране на доставки на електроенергия и сключена спогодба за обезщетение, равна на "преклудирания" ДДС. НАП приема принципно, че при фактури, издадени през 01.2019 г. за доставки 2016-2018 г., срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за данъчен кредит тече от получаване на фактурите, а не от данъчното събитие.

Определя се режимът за възстановяване на надвнесен корпоративен данък по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и давността по ЗЗД. Приема се, че искането е подадено в преклузивния 5-годишен срок по ДОПК (01.01.2014 - 31.12.2018), но вземането е гражданскоправно, за него тече 5-годишна давност по ЗЗД, прекъсната с ГДД за 2012 г. и изтекла на 01.04.2018 г., поради което е погасено по давност.

Определя се режимът за лихви по чл. 89 ЗКПО при авансови вноски за корпоративен данък. Когато лицето не е задължено по чл. 83, ал. 2 ЗКПО и не е избрало да прави авансови вноски (отбелязано на ред 19.5 в ГДД), лихва по чл. 89 не се дължи. Ако обаче са декларирани авансови вноски и превишение (ред 20.2), върху него се начислява лихва. Корекции се правят по чл. 103 ДОПК.

Определя се прилагането на чл. 213 ДОПК при запор на банкови сметки на физически лица. Несеквестируеми са до 250 лв. месечно общо от доходите по чл. 213, ал. 1, т. 5, а не по 250 лв. от всеки източник. Сумите по т. 3 и т. 5 не се кумулират. Социални помощи и обезщетения по ал. 2, т. 1 и 2 са изцяло несеквестируеми. При забавено плащане на заплати/пенсии се дължат по 250 лв. за всеки месец.

Разгледан е въпросът дали едноличният собственик, полагащ личен труд в дружеството, подлежи на регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. НАП приема, че ако собственикът поема изцяло риска и отговорността за вреди при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, той извършва независима икономическа дейност и при достигане на оборота по чл. 96, ал. 1 подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС.

Определя се режимът за регистрация по ЗДДС при консултантски услуги по интериорен дизайн, архитектура и проектиране за имоти в Швеция. Ако услугите са пряко свързани с конкретен имот по чл.21, ал.4, т.1 ЗДДС, мястото е в Швеция и не формират оборот по чл.96. Ако не са свързани с конкретен имот, мястото е по чл.21, ал.2 и се прилага регистрация по чл.97а.

Определя се режимът за отписани вземания от подотчетно свързано физическо лице като скрито разпределение на печалба по § 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО. Разходът не се признава за данъчни цели и формира постоянна разлика по чл. 26, т. 1 и т. 11 ЗКПО, подлежи на 20% санкция по чл. 267 ЗКПО и на 5% окончателен данък като дивидент по чл. 38 ЗДДФЛ, без деклариране от физическото лице.

Разгледан е въпросът за отказ на ВАС да допълни решение относно лихви за забава по потвърден ревизионен акт. НАП приема, че касационният съд е ограничен от предмета на спора по чл. 208 и чл. 222, ал. 1 от АПК и не е длъжен да присъжда лихви до погасяване. Дължимостта им произтича пряко от чл. 1 ЗЛДТДПДВ и не изисква изричен съдебен акт.

Разгледан е въпросът за здравно осигуряване на лице с българско и сръбско гражданство, което живее и работи в Босилеград. НАП приема, че при пребиваване извън България над 183 дни лицето не е задължително осигурено в НЗОК и не може да внася вноски за права. При трудова дейност само в Сърбия по чл. 7 от спогодбата се прилага изцяло сръбското осигурително законодателство.

Определя се режимът за необлагане по чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО на ваучери за храна, предоставяни на работници по договор за временна заетост. НАП приема, че данъчно задължено лице за данъка по чл. 204 ЗКПО е предприятието, осигуряващо временна работа, но условието за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения се преценява при предприятието ползвател.