Когато вписан в Търговския регистър търговец по една или друга причина не извършва дейност, липсва изрично законово задължение да се прекратява и заличава от Търговския регистър. Същото е валидно и за юридическите лица с нестопанска цел.
Но дори да не извършва дейност, управителният орган на дружеството или ЕТ има задължения. Такова е задължението да подава ежегодно в Търговския регистър декларация за неактивност, с която обявява, че през изминалата година не е извършвал дейност. Декларацията се подава в срок до 31.03 на следващата година. Подобна декларация се входира и в Националния статистически институт (НСИ) – в срок до 30.04 на следващата година. Така фирмата може да съществува по този начин дълги години без да се прекратява.
Но изпълнението на горепосочените задължения, ежегодно, поставя в затруднение голяма част собствениците на неактивни фирми, предвид сериозните опашки, които се оформят в офисите на Агенция по вписванията за подаване на горепосочената декларация. Разбира се, това неудобство може да се преодолее като документите се подадат още през януари или пък при подаването им се използват услугите на адвокат с електронен подпис. Но все пак титулярът на съответния търговец има ангажименти, които следва да спазва по отношение на неактивната си фирма.
Поради тази и други причини, често се взема кардинално решение (понякога спешно) за официално закриване на търговеца, вместо „замразяване на фирмата”. Това решение може да бъде продиктувано и от ситуация, при която физическото лице собственик и/или управител на фирмата, която не извършва дейност, започне работа на място, за което са приложими законови или други изисквания лицето „да няма участие в търговско дружество”. Подобни ограничения се съдържат например в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител. Текстът предвижда, че не може да е държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация и пр. Разбира се, в такива случаи, „фирмата” може да бъде прехвърлена на друго лице и така изискванията да бъдат изпълнени. Но дори и тогава, ако лицето, което придобие собствеността върху конкретното дружество, няма намерение да извършва дейност, е желателно да предприеме действия по закриването му с цел да отпаднат всякакви задължения по отношение на фирмата, неизпълнението на които води до неблагоприятни последици.
До закриване на ООД може да се стигне и в хипотезите на наследяване на съдружник – когато наследниците не желаят да продължат дейността. Съгласно чл. 157 ТЗ ако физическо лице едноличен собственик на ЕООД почине, дружеството се прекратява. Но дори и тогава то не се заличава автоматично, а наследниците на едноличния собственик следва да проведат съответните процедури.
Закриването на ЕТ (физическо лице) и на юридическо лице, като крайна фаза от съществуването им, се осъществява по различен начин.
Заличаването на ЕТ от Търговския регистър става значително по-бързо и директно, но всички вземания и задължения продължават да съществуват по отношение на титуляра и са актуални, тъй като ЕТ не е самото физическо лице. Закриването на ЕТ не води до закриване на отделен правен субект, а само до ограничаване на правоспособността му.
Съвсем различна е процедурата при закриване на търговско дружество или друго юридическо лице. Законът предвижда подробно регламентирана процедура, наречена ликвидация на юридическото лице, след осъществяването на която същото се закрива. Тази процедура, обаче, не е толкова кратка, а често пъти и не е и толкова елементарна.
Правна уредба на ликвидацията на търговски дружества
Правната уредба на ликвидацията е обща за всички търговски дружества, въпреки, че най-често се използва за ООД/ЕООД. Тя се съдържа в чл. 266-274 ТЗ, като в текстовете са посочени и разликите за отделните видове търговски дружества (АД, СД, КД), когато има такива. Към тази процедура принципно се препраща и по повод ликвидацията на юридически лица с нестопанска цел и фондации.
Ликвидация на ЕООД/ООД
Най-популярната правно-организационна форма в България, използвана за осъществяване на малък или по-голям бизнес е дружество с ограничена отговорност. Логично, най-често се налага именно такова дружевство да се закрива. Закриването на ООД не е еднократен акт, а процес, продължителността на който зависи от това дали дружеството е извършвало и/или извършва в момента дейност, дали притежава имущество и какво, дали има кредитори и длъжници, дали съдружниците са постигнали съгласие относно бъдещето на фирмата и пр.
Закриването протича в две фази: 1/ прекратяване на дружеството, съчетано с поставяне началото на процедура по ликвидация и 2/ заличаване на дружеството от Търговския регистър.
• Първа фаза - прекратяване
Процедурата започва с вземане на решение от върховния орган на дружеството /едноличния собственик или общото събрание/ за прекратяване на дейността. Когато става въпрос за ООД, решението се взема с мнозинство минимум ¾ от капитала, ако в дружествения договор не е уговорено друго (чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ). С това решение върховният орган прекратява дружеството и назначава ликвидатор, който може да е както управителя на дружеството, така и друго физическо лице. Най-често ликвидатор е управителят. Може да се назначат и повече от един ликвидатори – ако дейността по ликвидацията ще е обемна. При назначени повече от един ликвидатори, активното представителство за извършване на правни действия е съвместно, а пасивното – разделно. С решението се определя и възнаграждението на ликвидатора, както и срока на ликвидацията, който по закон не може да е по-малък от 6 месеца.
След вземане на решение за ликвидация, назначеният ликвидатор встъпва в длъжност и за в бъдеще той представлява и управлява фирмата до нейното окончателно заличаване. Ликвидаторът изготвя начален счетоводен баланс, прекратява договорите със служителите (ако има такива), довършва текущите сделки, събира вземанията на дружеството, плаща задълженията, разпродава наличното имуществото във връзка с ликвидацията. Ликвидаторът е длъжен да уведоми НАП и НОИ за прекратяване на дейността и за предстоящото заличаване. По време на ликвидацията дружеството продължава да извършва счетоводна отчетност съгласно НСС 13 „Отчитане при ликвидация и несъстоятелност”. Ако фирмата е регистрирана по ЗДДС, то в 14 дневен срок от прекратяването й трябва да се подаде заявление за дерегистрация на основание чл.107, т.4, б. „а” от ЗДДС.
Решението за прекратяване на дейноста се вписва в Търговския регистър чрез подаване на заявление по образец – Б6. След вписването към името на търговеца се добавя израза „в ликвидация”. Ликвидаторът представя образец от подписа си в Търговския регистър.
Една от първите задачи на ликвидатора след вземане на решение за прекратяване на дружеството е да отправи покана до кредиторите с цел същите да предявят своевременно претенциите си и да бъдат удовлетворени от имуществото на дружеството. Поканата до известните кредитори е персонална, а до останалите – чрез обявяване в ТР. Обявяване в ТР се прави дори дружеството да няма кредитори.
Поканата се входира в Търговския регистър чрез заявление Г1, което може да бъде подадено и заедно със заявлението Б6. Всъщност минималният законов срок за извършване на ликвидация от шест месеца започва да тече именно от вписване на поканата в ТР, а не от вписване на решението на общото събрание за прекратяване.
След като бъде уведомен за прекратяване на дейността, НАП издава удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК. Срокът за издаването му е 60 дни. В зависимост от това дали фирмата има задължения и дали е регистрирана по ДДС удостоверението може да бъде издадено по-рано от предвидения законов срок. Това удостоверение е необходимо за прилагането му към останалите документи при подаването им в Агенция по вписванията. Възможно е след уведомяването на НАП, да бъде назначена ревизия на дружеството.
Уведомяването на НОИ е съпроводено и с предаване на разплащателните ведомости и досиетата на работниците и служителите. Ако фирмата няма работници и служители и никога не е имала, процедурата е значително по-бърза. След извършване на проверка, НОИ също издава удостоверение (съгласно чл.5, ал. 10 от КСО), което се прилага към документацията, внасяна в Агенция по вписванията. Валидността на това удостоверение е 12 месеца.
• Втора фаза - заличаване
След приключване на горепосочените процедури, ако е останало имущество, същото се разпределя между съдружниците под формата на ликвидационен дял. За ликвидационният дял, като вид доход, е възможно да се удържи данък. Данък се дължи ако има положителна разлика между получено и дадено съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Изготвя се заключителен баланс с пояснителен доклад към него и отчет на ликвидатора. Отчетът се приема от Общото събрание с решение. След това дружеството се заличава от Търговския регистър чрез подаване на заявление А4. В същия ден, в който се подава заявлението за заличаване ,е необходимо в НАП да се подаде декларация за последния данъчен период съгласно чл. 162 ЗКПО. Подава се и Годишен отчет за дейността (ГОД) в НСИ.
За всички вписвания и обявявания в Търговския регистър се заплащат държавни такси.
Преминаване към несъстоятелност
За разлика от несъстоятелността, ликвидацията е доброволно прекратяване на търговеца – по негово решение. Но ако в хода на ликвидацията се установи, че няма достатъчно средства и имущество за удовлетворяване на всички кредитори, ликвидаторът е длъжен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. След решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, производството по ликвидация се прекратява.
Закриване на ЕТ
Едноличен търговец е другата широко разпространена и популярна форма за извършване на търговска дейност. Закриване на ЕТ често се осъществява при наследяване на ЕТ по повод смъртта на титуляра – когато наследниците не желаят да продължат дейността му. Тук, за разлика от ООД/ ЕООД, не е необходимо да се взема решение за прекратяване от върховен орган, тъй като такъв ЕТ няма. Процедурата директно започва с уведомяване на НАП и НОИ и в тази си част е аналогична на тази при закриване на ООД. След получаване на удостоверенията от тези институции същите се прилагат към документацията за заличаване на ЕТ, подавана към Агенция по вписвания чрез Заявление А1. При смърт на ЕТ това заявление се подава от наследниците.
Закриване на фирма със задължения
Закриване на ЕТ, който има задължения, принципно не е невъзможно, защото за натрупаните задължения физическото лице-титуляр продължава да носи отговорност. Това е така, тъй като с регистрацията на ЕТ не възниква друг субект, различен от собственика, а само правоспособността на лицето се разширява - вече може да извършва и търговски сделки. От това произтича и възможността ЕТ да се закрие дори при наличие на задължения.
Не така стоят нещата при юридическите лица. Натрупаните задължения са на самото юридическо лице (напр. ООД или АД), а не на физическото лице, което притежава дялове или акции от него. Затова и закриването му не е толкова безпрепятствено. Ако дружеството има задължения, може да се пристъпи към ликвидация и в хода на ликвидацията след осребряване на наличното имущество и събиране на вземанията, тези задължения да бъдат покрити. Тогава търговеца се заличава. Но ако имуществото се окаже недостатъчно и не могат да бъдат покрити задълженията, то трябва да се премине към процедура по несъстоятелност и с намесата на съда да се довършат нещата. Затова вземането на решение за ликвидация на дружество със задължения е деликатен момент и е добре решаването на този въпрос да е предшествано от задълбочен финансов анализ. В противен случай процедурата може да се усложни значително.
Закриване на сдружения и фондации
Сдруженията и фондациите, подобно на търговските дружества, са юридически лица. Разбира се, те имат своите особености в структурно и функционално отношение, но ликвидацията и при тях протича по аналогичен на търговските дружества начин. С преместването на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Търговския регистър, тази тенденция се задълбочи в още по-голяма степен. Самият Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в чл. 14, ал. 4 препраща към Търговския закон относно въпросите, свързани с ликвидацията на сдруженията и фондациите. Законът предвижда и някои различия в основанията за прекратяване на тези юридически лица, както и по-голяма намеса на съда в прекратяването им. Но основната разлика спрямо ликвидацията на търговски дружества се състои главно в механизмите за разпределяне на остатъчното имущество.
Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество, се решава съгласно устава, учредителния акт или от върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел, доколкото в закона не е предвидено нещо друго. Ако решение не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора. Ако не съществуват лица, на които да се разпредели имуществото или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Лицата, придобили имущество в резултат на извършената ликвидация, отговарят за задълженията на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел до размера на придобитото.