Тези разходи, когато са документално обосновани и свързани с дейността, независимо от размера са данъчно признати в пълен размер, съгласно чл.33 от ЗКПО.
Разходи за пътуване и престой на физически лица
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;
2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.
(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
По отношение на квартирните пари, когато са изплатени над двукратния размер не се считат за доход на физическото лице и не се облагат. Това важи само за дневните пари. Върху сумата над двукратния размер, но единствено за дневните, се дължат и осигуровки.
ЗДДФЛ: Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
---23. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;
РАЗЯСНЕНИЕ № 53-00-328 от 15.06.2012 г. относно данъчното третиране на командировъчни разходи
Необлагаемите доходи са изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от него регламентира, че не подлежат на облагане получените суми за:
- командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и
- дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лица по трудови правоотношения.
С цитираната разпоредба (по отношение на пътните и квартирните пари) е въведен принципът за документална обоснованост с оглед данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За да не подлежат на облагане, разходите за пътуването и престоят трябва да бъдат документално обосновани чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), както и чрез надлежно оформена заповед за командироване. Що се касае до дневнитекомандировъчни пари, за облагаем доход се считат сумите, представляващи превишение над двукратния размер на дневните командировъчни пари, който е определен с нормативен акт, за лица по трудови правоотношения.