Ето и друго мнение :
В сп. „Форум на счетоводителя”, бр. 12/2012 г. Лиляна Панева – данъчен консултант, отговаря на следните въпроси: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, ще участва в изложение във Великобритания, във връзка с което организаторът на мероприятието им е издал две фактури. С тях са документирани съответно таксата за участие на изложението, за която не е начислен ДДС, и такса за наем на рекламна площ, за която е начислен ДДС по английската данъчна ставка. Правилно ли са издадени двете фактури? Следва ли за тази от тях, в която не е начислен данък, да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, т.е. налице ли е ВОП? Следва ли да се отразят двете доставки в данъчните регистри на фирмата и, ако да - в кои колони на дневниците трябва да се посочат данните за тях?
Отговаряме относно законосъобразността на издадените фактури: В запитването се поставя въпрос относно данъчното третиране и документиране на получени доставки на услуги за участие в изложение в държава - членка на ЕС (Великобритания), предоставена на българско данъчно задължено лице, регистрирана по ЗДДС. В отговора си приемаме, че към датата на възникване на данъчното събитие за получените доставки лицето притежава валиден данъчен идентификационен номер.
Според обстоятелствата, посочени в запитването, на фирмата са издадени две фактури - съответно за такса за участие в изложението и за наемане на рекламна площ в него. Във фактурата, с която е документирана таксата за участие, не е начислен ДДС, а в тази за наемането на рекламна площ е начислен данък, като е приложена английската данъчна ставка. Това дава основание да се направи извод, че доставчикът е приел, че местоизпълнението на доставката, за която не е начислен данък, е там, където е установена независимата икономическа дейност на получателя на услугата, т.е. в случая у нас, а при тази за наемане на площ - на територията на Великобритания, тъй като е свързана с недвижим имот. Неговата преценка е вярна и издадените документи за двете доставки са законосъобразни. Основание за това дават следните нормативни разпоредби:
- редът за определяне местоизпълнението на доставките на услуги е регламентиран в чл. 21 от ЗДДС. В съответствие с чл. 21, ал. 4, т. 3 от закона местоизпълнението на доставките, свързани с осигуряване на достъп до културни, образователни, спортни и други събития, включително панаири и изложения, предоставени на данъчно задължено лице, е там, където фактически се провежда събитието.
Следователно, ако се приеме, че таксата за участие в изложението представлява възнаграждение за правото на достъп в него, местоизпълнението на услугата за предоставянето на това право, предоставено на данъчно задължено лице, е там, където се осъществява събитието. В случая обаче тази оценка не би била вярна. В тази връзка заслужава да се отбележи, че от съществено значение за законосъобразното определяне местоизпълнението на доставките от този вид е това дали таксата за участие в спортно, артистично събитие, изложение или панаир от страна на данъчно задължено лице в качеството му на участник в събитието следва да се квалифицира като „вход” за достъп до него.
Според нас една такава квалификация би била неправилна, тъй като тези участия са част от независимата стопанска дейност на лицата. Местоизпълнението на доставките от този вид би следвало да се оценяват като такса за достъп на данъчно задължени лица до събитията само когато лицата или техни представители присъстват на тези събития в качеството си на потребители (например такса, платена за разглеждане на изложбата или входен билет за присъствие на спортно или артистично събитие). В случая таксата, заплатена от българското данъчно задължено лице, е за участие в изложение, свързано с неговата независима икономическа дейност, поради което местоизпълнението на предоставената му доставка се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където е установена тази му дейност, т.е. у нас (приемаме, че то няма обект на стопанска дейност във Великобритания, с който да е свързано участието му в изложението);
- за разлика от доставката на услугата за участие местоизпълнението на доставката за наемане на рекламна площ е на територията на Великобритания, т.е. там, където се намира недвижимият имот, част от който се наема за целите на изложението. В нашия ЗДДС това е регламентирано в чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона. Ето защо във фактурата, която е издал на българската фирма, доставчикът на услугата е начислил ДДС по данъчната ставка, прилагана във Великобритания.
Отговор относно реда за регистриране и отчитане на издадените документи:
1. Фактурата без начислен
ДДС фактурата, с която е документирана таксата за участие в изложението, документира облагаема доставка с местоизпълнение на територията на България, получена от данъчно задължено лице. При получаването на облагаеми доставки с местоизпълнение на територията на страната от регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице, доставени му от доставчик, който не е установен на територията на страната, е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при която се прилага т.нар. обърнато данъчно задължение. В такива случаи данъкът за доставката е изискуем от получателя й и той следва да си го самоначисли с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона (при доставките на услуги не е налице ВОП, такова придобиване възниква само при вътреобщностната търговия със стоки). Протоколът се издава не по-късно от 15 дни след датата, на която данъкът за доставката става изискуем, а той става изискуем на датата на възникване на данъчното й събитие или на датата на получаване преди това на (авансово) плащане за нея, ако има такова. В този смисъл е и нормата на чл. 54, ал. 3 от ППЗДДС. Данните от протокола (данъчна основа и начислен ДДС) се отразяват съответно в колони 14 и 15 на дневника за продажбите и в клетки 12 и 22 на справката декларация за съответния данъчен период. Данъкът дава право на данъчен кредит, което може да бъде упражнено в същия или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Доставчикът на услугата следва да е посочил доставката си във VIES декларация, въз основа на която нашата данъчна администрация ще проконтролира дали получателят на услугата е изпълнил данъчните си задължения във връзка с нея.
2. Фактурата с начислен английски ДДС
Данните от такива фактури се отразяват в колона 9 на дневника за покупки и в клетка 30 на справката декларация за периода. Данъкът е начислен и преведен в бюджета на Великобритания, поради което не подлежи на приспадане или възстановяване по нашия ЗДДС. Той може да бъде възстановен на лицето по реда на английската наредба за възстановяване на ДДС, начислен за доставки с местоизпълнение на територията на страната, предоставени на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на облагането в друга държава членка.