Здравейте, отново!
Според мен написаното противоречи на чл. 224, който от своя страна препраща към чл. 177 от КТ. Кодекса на труда изрично регламентира как се изчислява обезщетението по чл.224 от КТ. За останалите обезщетения от раздела в КТ не е регламентирано как се изчисляват и затова са разпоредбите в чл.228 от КТ.
Считам за правилно и прилагам разпоредбите на Кодекса на труда. Освен това, смятам, че е недопустимо подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ спрямо КТ да противоречи на нормативния акт от по-висока степен, какъвто е КТ.
Направих си труда да потърся мнения на специалисти от МТСП във връзка с подобни казуси и се оказа, че те (мненията) са противоречиви. Ето защо отправих въпроса, който разискваме с Вас към МТСП и Инспекция по труда и в случай, че получа отговори ще ги публикувам.
Абсолютно сте права, но този текст не касае казуса, който разглеждаме. Ако правилно съм разбрала, става въпрос за майка, която не се е върнала на работа и се прекратява трудовия й договор, като трябва да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ. При това положение следва да се приложи чл.177 от КТ.
В тази връзка е и това писмо на МТСП:
ПИСМО ИЗХ. № 92-754 ОТ 14.10.2010 Г. НА МТСП ОТНОСНО: БАЗА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК, СЪГЛАСНО ЧЛ. 224 КТ, Е ПОСЛЕДНИЯТ КАЛЕНДАРЕН МЕСЕЦ, ПРЕЗ КОЙТО СЛУЖИТЕЛКАТА ИМА ОТРАБОТЕНИ НАЙ-МАЛКО 10 РАБОТНИ ДНИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КОЛКО Е ОТДАЛЕЧЕН НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
По отношение на начина на изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск намира приложение разпоредбата на чл. 224, ал. 2 КТ, която препраща към реда за изчисляване, предвиден в чл. 177, ал. 1 КТ, съгласно който възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В запитването се посочва, че след отпуска по майчинство служителката е ползвала платен годишен отпуск до 01.09.2010 г., на която дата се е върнала на работа и е работила 10 работни дни.
Поради горното база за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224 КТ, следва да се ползва последният календарен месец, през който служителката има отработени най-малко 10 работни дни. Това е месецът, предхождащ отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, който е започнала да ползва от 17.07.2008 г.
Единствено в случаите, когато след изтичането на отпуска за майчинство и платения годишен отпуск е изминал един календарен месец, през който служителката е отработила най-малко 10 работни дни, базата за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224 КТ би могла да бъде полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за този месец, в който е отразено увеличението на основната работна заплата.
Коригирам се - точният израз е не "къде", а в кой нормативен акт. Моля, да ми посочите!  Аз не съм чела такова нещо. Не знам  и да има промени по отношение на изчисляването на обезщетения по КТ.
Здравейте!
Във връзка с изчислението обърнете внимание на чл. 177 от КТ:
"Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
При положение, че майката не се е върнала на работа, възнаграждението й е 460 лв., а не 560 лв.