Здравейте,
Понеже и аз сега проучвам как стоят нещата при таксиметровите услуги, искам да попитам:
- лице, ако работи от името на фирма "Х", но за собствена сметка, съответно има и лицензи - кой плаща този алтернативен данък за таксиметрови услуги?
- ЕТ или ЕООД е удачния вариант? По принциц ЕТ-тата вече все по-рядко се прилагат, но в случая в този бранш доста хора предпочитат пред ЕООД - ЕТ. Ако данъкът се плаща от лицето, разбирам, че ако извършва само тази дейност - ЕТ-то няма да плаща данък по ЗДДФЛ, както и ако е ЕООД - няма да плаща по ЗКПО.
Но не мога да разбера, ако лицето работи от името на фирма "Х", но за собствена сметка, дали се прилага нормалния ред на облагане на данъци или в случая се прилага алтернативен данък.

Благодаря за насоките предварително!

Благодаря Ви! И аз клоня към данъчно непризнат разход, но все пак реших да се допитам. То най-вече и заради това, че не се отнася за 2023 година, но пък сме имали право да отложим за 12 месеца и те са изтекли тази година. Не успях да намеря подобни казуси.
Но- да, на база цитирания чл. 77 - няма да е признат.

Здравейте, случаят е следният. Имаме фактура от м.09.2022 за покупка на стоки, за които имаме право на данъчен кредит. Фактурата беше пратена чак в 2023 г., но имах време и осчетоводих покупката в 2022 г., като отложих данъчния кредит за 2023 г. с идеята, че ще упражня правото си данъчен кредит през 2023 г. Но през 2023 г. осчетоводихме фактурата без право на данъчен кредит, т.е. не си упражнихме правото. Съответно имам разход за непоискано ддс, защото пък стоките в 2022 г. са осчетоводени по данъчна основа.
Този разход според вас признат разходи или Непризнат съгласно чл.26 от ЗКПО ще е? 

Здравейте, колеги,

Четох много и тотално се обърках.
Първи случай: Дружество осигурява допълнително здравно осигуряване на част от персонала. Просто така са решили, искат да видят ефекта и после ще е за всички.
В този случай те не отговярат на услувията, за да се третират като социални разходи, предоставени в натура - съответно по ЗКПО ще се непризнати за данъчни цели.
А за служителите тази придобивка ще е облагаема и ще се дължат осигуровки и данък по ЗДДФЛ нали така?

2. Втори случай - Дружеството раздава ваучери за храна на всички служители по 80 лева на месец. Това са вече социални разходи в натура. За тях до 80 лв не се дължи данък 10%, понеже до 80 лв са освободени от данък за социални разходи.
А ако сумата е 100 лв на месец - тогава за разликата от 20 лв ще се дължи данък 10 % за социални разходи и съответно ще са облагаем доход и за лицето по ЗДДФЛ нали така?

Благодаря още от сега!

Аз използвам разчетна сметка вместо 501/ 411, използвам 419/ 411 (създала съм си разчетна ПОС) и постъпленията в банковата сметка отчитам 503/ 419.  Те тези пари реално не минават през касата, че да използвам сметка Каса.
В отчета от касовия апарат в края на месеца продажбите се делят в брой и по ПОС.
Към края на месеца винаги остава салдо по 419 ПОС, защото някои постъпления по-късно се отразяват по фирмената сметка.

Да си отговоря на въпроса в помощ за други колеги.
Независимо, че на другото място е на максимума на ТД, от ДУК-а пак трябва да се подадат документите за 15 дни бащинство, тъй като от НОИ правят засечка.
В декл. 1 в клетка 16,2 - се посочват съответните дни /работни/.;
 

Здравейте, четох доста, но не намирам отговор на моя казус.
Лице, което е на ДУК - удържаме само данък, тъй като се осигурява и на трудов договор на друго място върху максимума. Излиза в януари по бащинство 15 дни от датата на изписване на детето. Документите за бащинство към НОИ са подадени от там, където е на трудов договор. Трябва ли и аз да подам документи от фирмата, където е на ДУК?
В декл. 1 трябва ли да посоча дните в клетка 16,2?
Предварително благодаря на отзовалите се!