Здравейте,
В новорегистрирано ЕООД има управител, различен от едноличния собственик на капитала, вписан в ТР с ДУК без възнаграждение посочено в него.
Допустимо ли е да бъде назначен и осигуряван трудов договор на 2 или 4 часа като управител в същото дружество?
Същият, освен управленска дейност, ще бъде и шофьор в дружеството. Това е причината да търся вариант да не се осигурява по ДУК, а по ТД като управител, за да може да е и на 8 часов договор шофьор.
Може ли обаче изобщо лицето да сключва трудов договор един вид - сам със себе си?

Губят  ми се, за това ги търся 

Има ли пречка да остане вписан в ТР като управител?

Според мен щом има друг управител, вписан в ТР, работещ по ТД на длъжност управител (на друга длъжност не може да управлява по ТД!), може този управител да сключи ТД със собственика за каквато и да е длъжност.
Собственикът се осигурява по ДУ или като СОЛ само ако действително управлява или работи нещо друго освен това по ТД. Не е задължително да се отписва като управител в ТР

Точно това ми е идеята. Може би е добре да отправя и писмено въпроса си към НОИ. Някои ако е срещал и решения или становища за подобен казус, ще са ми от полза.

Според мен не е възможно.
1. Отново едно и също лице е от двете страни - едноличен собственик на капитала или ФЛ, но отново същото.
2. Не може да е управител лице, което не е вписано в ТР като такъв. Евентуално някаква друга длъжност. Но отново се връщаме на пречка №1

На друга длъжност искам да е, не управител. Дружеството развива транспортна дейност и искам да го осигурявам като 2-ра категория, която си му се полага.
За момента не откривам обаче начин да се случи това, без да избегна преобразуването в ООД.

Здравейте,
имам следния казус.
В ЕООД е вписан за управител едноличния собственик, към настоящия момент се осигурява като СОЛ. Дружеството назначава втори управител на трудов договор, също вписан в Търговския регистър. Смятате ли, че при този вариант е възможно едноличния собственик да спре самоосигуряването като СОЛ, остане вписан като управител и сключи трудов договор в същото ЕООД?
Или остане само собственик на ЕООД-то, не е вписан като управител на дружеството, може ли да има сключен трудов договор със същото?
Благодаря предварително!

Здравейте,
дружество е начислявало данъчна амортизации под максимално допустимата амортизационна норма норма, съгласно чел.55 Ал.2. Вместо 25% -10%.
При начисляване на 25% реално би трябвало да е напълно данъчно амортизиран в края на четвъртата година.
Въпросът ми е мога ли да продължа да го амортизирам данъчно и след четвъртата година, при положение, че е амортизиран с по 10% или съответно остатъчния разход за данъчни амортизации, след четвъртата година, ще ми е данъчно непризнат?

Ако не срещу подпис как иначе работодателят организира запознаване на всички работници и служители с Правилника. Реално от момента на запознаване спазването им става елемент от правата и задълженията на служителите. Ако не са се подписали, че са запознати, как се доказва, че са били и може да им се търси отговорност при неспазването им например.

Изготвяме нов Правилник за вътрешния трудов ред. Всички служители срещу подпис се запознават със съдържанието му. Какво се случва, ако някой от тях откаже да подпише?

Здравейте,
имам издадена фактура на български ДДС номер от македонско дружество, в качеството му на посредник при заплащане на такса за превоз с ферибот в Гърция.
Фактурата е без ДДС, с основание за неначисляване:
No VAT applied according to article 24, section 3, clause a and clause b of VAT law of R Macedonia.
Следва ли да се издаде протокол по чл. 117?

Според мен ако не декларирате данък за 2016, това дали ще отбележите или не квадратчето в Приложение 9, по никакъв начин няма да ви спаси при бъдещи ревизии, ако се установи лично ползване за 2016. За 2017 може и да има някакъв смисъл в тази посока да се отбележи, но докато дойде време за ГДД за 2017, кой знае какви още промени ще настъпят в това отношение.

Виждам, че най-после темата е имала някакво движение, макар и не точно в насоката, в която е зададена.
conq именно аргументацията, която сте представили, относно досегашното  /имам предвид до края на 2016 година/ приложение на чл.121 от КТ във връзка с екипажите на сухопътните превозни средства, бе поводът за задаването й.
Предвид характера, мобилността  и специфичния режим на  работа те винаги са били изключение от общото правило в много отношения.
С промените в КТ и по-скоро с въвеждането на новия чл.121а изведнъж законодателят ги приравни към всички останали командировани лица, което е абсурдно.
Макар да има някаква яснота в някой отношения вече, тепърва предстоят обсъждания и становища по темата. Точно поради тази причина, реших че ще е полезно и интересно за повече хора дискутирането на темата от практическа гледна точка.

Здравейте,
Във връзка с новия член 121а от Кодекса на труда, в сила от 30.12.2016, ми възникват следните въпроси относно практическото му приложение.
1. Попадат ли или не "шофьорите на тежкотоварни автомобили 12 и повече тона" или с други думи т.нар. международни шофьори в обхвата на новия член?
2. При положение, че същите работят за срока на командировката на територията на две и повече държави членки на ЕС как ще определя коя е приемащата държава, за да им осигуря "най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава."?
3. Във връзка с чл.215 ал.2  (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) При командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8.
- означава ли това, че командированият служител по чл.121а няма право на дневни пари, а само на пътни?

Здравейте,
Българско дружество регистрирано за целите на ДДС извършва ремонтна услуга на оборудване собственост на регистрирано за целите на ДДС дружество в друга държава-членка. Самото оборудване се намира на територията на България, тоест услугата е извършена на територията на страната. При извършване на услугата са вложени материали от страна на българското дружество. Българското дружество издава фактура, в която отделно посочва вложения труд и вложените материали. Основанието за неначисляване на ДДС посочено във фактурата е чл.21, ал.2 от ЗДДС.
1. При положение, че услугата е свързана с работа върху движима вещ, която се намира на територията на България, правилно ли е приложен чл.21, ал.2?
2. За вложените материали при извършването на ремонта, посочени на отделен ред и с отделна стойност /представляваща близа 50% от общата стойност на фактурата/ следва ли да се начисли 20% ДДС?