Здравейте, ако може да се допитам до Вас във връзка спечелени награди в т.н. томболи, които са организирани от ЮЛ, като ще разгледам два казуса.

Първи казус: печели се смартфон от мобилен оператор. Подписва се протокол за предаване и обработване лични данни, където ясно си пише, че причината е законовото основание мобилния оператор да  декларира данъка, мисля че беше по чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тук не би трябвало ФЛ, което е спечелило да декларира нищо и да внася.

Втори казус: печели се материална награда в размер на 120 лв. Подписва се протокол между маркетингова агенция, която обслужва ЮЛ, която организира томболата. В протокола няма ЕИК, нито на ЮЛ организатор, нито на маркетинговата агенция, а само техните имена. Присъства изречение от вида "Спечелилия наградата носи отговорност съгласно законодателството относно деклариране получаването на наградата и  заплащането на  данъци ( ако има такива)". Тук възникват няколко въпроса по този казус. Първият  разбира се, дали ФЛ трябва да декларира с ГДД през 2025 г. за 2024 г., тези 120 лв.? Вероятно при подаване на ГДД, трябва да се попълват и данните на организатора или маркетинговата агенция, т.е поне ЕИК и МОЛ. Как евентуално това ще стане, след като официално по протокол, тези данни липсват и до колко е нормативен този протокол, без присъствието на ЕИК и МОЛ на ЮЛ? И третия въпрос, защо тук ФЛ носи отговорност да декларира, а в Казус 1 няма ангажимент да декларира наградата?   Имам блед спомен, че преди време го промениха, ако не се лъжа ЮЛ/организатора, да поема отговорност за деклариране на  наградите над 100,00 лв. и да плаща 10% данък за тях.

Аз и поради тази причина реших да попитам и отговора на служителя  ме изненада, то не че е за първи първи път. Даже трябваше в петък сега да подам, но отговора на служителя ме спря . Може да се объркал, като съм му казал, че ние Д6 не подаваме, а само Д1. Както и да е. В понеделник си го подавам с включен доход.

Служител на НАП ми каза, че по чл.73, ал.6 се посочва, само дохода за 2023 г., а другия доход без значение  за коя минала година се отнася, реално не се посочва, т.е ще дойде, че ДТВ-то за периода от 15.09.2022 г. до 31.12.2022 г. с направената корекция на Д1 не се включва. Явно правят засечка вероятно и с Д1. Дали правилно е отговор не знам. Същото важи и със служебните бележки за дохода на служителите за 2023 г.

Здравейте, искам да Ви попитам един въпрос. Става на въпрос за майка, която предстои да се завърне на работа в училище и по принцип на нейното място има заместник. Официално, трябва да се завърне на 15.02.2024 г., т.е до 14.02.2024 г. се води  в отпуска за гледане на дете. Жената иска да си използва натрупаната отпуска и считано от 15.02.2024 г. да излезе в отпуска, т.е няма да има никакъв отработен ден. Заплата на учителите през годините са се променили, включително и от сега от 01.01.2024 г. Въпроса ми е, след като физически няма да има 1 ден отработен, ако правилно разбирам, реално  не се полага добавка във връзка новите заплати  и базата за  1 ден е последния месец,през който е имала повече от 10 работни съгласни чл. 177 от КТ, т.е ще дойде септември или октомври 2021 г.       Друго щеше да бъде, ако майката се беше върнала на работа и физически има поне 1 работен ден, тогава ако правилно разбирам и се полага индексация/добавка на база пак последния месец с 10 работни дни. Ако сумата примерно е 65 лв. и реално коефициента между новата заплата/старата заплата преди да излезе  майчинство се умножава и се намира новата сума.

НСОРЗ
Чл. 21.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.

Същото се отнася и за справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 за 2023 г., които сега трябва да се подава. Там е идентичен случая, като този със статистиката. Платени сега, данък и осигуровки осчетоводени през октомври/ноември 2023 г., но  отнесен доход за минал период септември-декември 2022 г.  Май ще се пита НАП и ако те дадат положителен отговор, вероятно ще се включат сега. Все пак тази разбивка на диферинцираното възнаграждение е по указания на НОИ от 2 г., след подадени жалби на 2-3  учителя.

Здравейте, искам да Ви попитам един въпрос, който е свързан с подаването на статистиката за трудовите възнаграждения към НСИ. В системата на образованието, през месец октомври/ноември при финансова възможност се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати на предходната учебна година, т.е за периода от 15.09.2022 г. до 14.09.2023 г. и това поражда корекции на Д1 за 13 месеца. Въпроса ми е, след като дохода е отнесен с корекция на Д1 за м.09,10,11 и 12 2022 г. една част  от дължимата сума, реално този доход, трябва ли да бъде посочен в статистиката към НСИ, защото реално е платен сега, но отнесен за минала година?

Здравейте, ако може да Ви попитам, какви операции вземате при възстановяване на средствата за представително облекло на учители. При плащането е 6042/4211 и 4211/ 7500  Ние сме през СЕБРА.

През далечната 2019 г. поради някаква причина, служителя който отговаря за нас към фин.звено ни е карал да правим следното:

1. 5013/4831            100 лв.   получени по транзитна сметка
2. 7501/5013            100 лв.    изпратени за сторниране
3. 4831/6042            100 лв.    сторнирани
4. 7501/7500 - 0205     -100 лв.      сторнирани
Един вид по 6042 да се вижда в кредита, че се намаля сумата, а не  с (-)/стониране.

Здравейте, искам да Ви попитам два въпроса и Вие как практикувате. На гърба на фактурите, пишете ли счетоводните сметки, т.е примерно 601/401 . Вторият ми въпрос е свързан с подпис на директор/управител. Примерно на фактурите на получател пише друго име, а не на директора/управител, реално карате ли  да се подписва с име, фамилия и подпис на гърба? Един вид, като потвърждение, че позволява този разход. По принцип ние сме в система на двоен подпис, т.е директор и гл.счетоводител задължително се подписва и едва, след това платежното заминава към банката.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
чл. 35. (1) Бюджетните организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване, както следва:

1. в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност;

2. от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места - за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност.

(2) Въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети - общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1.

(3) Разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).            Вероятно това отговоря, като цяло за транспорт на педагогическия и непедагогическия персонал.

Последно намирам информация, само по т. 19.3.7. от ДДС № 20 от 2004 г., но реално това е много старо и не знам, дали след приемането на наредбата за транспорт на учителите, съответно да има нови указания.

Ние нямаме чести такива разходи, но предимно лятото, ако се наложи да се пътува с автобус, когато няма дежурен учител с кола. Дали е вярно или не, винаги сме си ги осчетоводявали, както с учителите. Друг е въпроса, дали е редно. Също така не знам, защо има такова разминава, че някои осчетоводяват по 6022 транспортните, а други по 6049, поне в интернет Ние лично по 6022 минаваме всичко.    Бих искал да попитам, как бихте третирали в казус, ако педагог няма лична кола ,а пътува със семейна кола, която е регистрирана на друг член от семейството. Примерно по регистрация е на съпругата, собствеността е семейна.  Все се говори за лично МПС.

Здравейте, понеже имам служител, който си е внасял сам здравните осигуровки до сега. ОТ 25.09.2023 г. има подписан трудов договор при нас. Въпроса ми е, трябва лицето да плати здравни осигуровки за периода до 24.09.2023 г. включително или щом има подписан трудов договор,  нищо че не е пълен месеца, няма основание да го прави?

Благодаря, така и предположих, защото  друг колега в друго училище ги извеждал от употреба, а  ми се стори странно, но пък те са към община, а ние към МОН и може така да им са му казали от общината .

Здравейте, понеже сме образователна институция и се ръководим  от счетоводната политика на МОН. Както знаем, че в бюджета амортизацията се натрупва и седи като салдо по сметка 241, а не е както при фирмите  в края на годината да се намалява балансовата стойност с начислената аморизация. По счетоводна политика, всички ДМА  с  отчетна стойност до 1 800 лв. с ДДС се приема, че срока за амортизация  е 2 г. Давам пример. Катерушка за  1 800 лв. и за 2 г.  трябва да се  амортизира. Въпроса ми е, задължително ли е  да се бракува балансово/извади от списъка  с ДМА/ дадения актив,т.е вече да не се води никъде, след 2 г.  при положение, че самата амортизация се натрупва  по сметка 241 или може да продължи да се използва, съответно да си стои, като ДМА и със забележка да се опише, че актива продължава да се използва? Съответно, когато стане негодно даденото ДМА, съответно да се бракува/отпише/. Предполагам, че с тази цел са го решили това с амортизацията да се натрупва преди 6-7 г., когато са въвели бюджета амортизацията. Пример с катерушката, все едно да кажа на директора, че ДМА-то трябва да се премахне, защото е амортизиран, а той си е здрав  и е годен за употреба.

Здравейте, имам един въпрос. В края на декември платихме авансово плащане за ел.енергия и  ни издадоха за това плащане фактура за авансово плащане. Осчетоводено е  плащането при нас, като авансово плащане аналитично по сметка 4020 - авансови плащания. Сега излиза първата фактурата за отчетния период, само че е   я водят "Кредитно известие", вместо стандартна фактура. В нея има начислена консумацията за отчетния период, съответно при ДДС-то с знак - е отразено ДДС-то за платеното авансово плащане през декември, приспаднали са си държавната компенсация за ток и най-отдолу, вместо стандартния текст сума заплащане, реално се получава Сума за плащане/приспадане     - 9 000,00 лв.  С две думи, тази сума остава за усвояване за през  новата календарна година.  Приказвах с някаква оператора и ми каза, че следващите фактури, които ще издават по тях ще пише сума за плащане, но реално няма да се плаща нищо, докато не  свършат, този остатък за усвояване от 9 000.00 лв..  Ние сме училище и съответно с ДДС-то счетоводно нямаме нищо. Съответно, като начално салдо по 4020 - платени аванси към 01.01.2023 г. счетоводно ще има 13 500 лв. С така издаденото "Кредитно известие" излиза, че първо трябва по 4020 да си приспадна сумата от 4500 лв., т.е крайно салдо по 4020 9000 лв. След като са издали кредно изввестите, реално един вид трябва да закрия 4020 и да прехвърля по дебита на 4010, тези 9000 лв.   т.е 4010/4020   9000 лв. и вече за бъдещите фактури с операция 6010/4010.  Стандартно при платено авансово, директно си пишем примерно 6010/4020, само че с това кредитно известие, така им разбирам логиката.

Наистина ли ще коригирате цяла година назад, и всяка година така?!?
Вярно, че така е правилно, ама...

Да, явно нещо са почнали и са  казали устно на нашето РУО да предупредят образователните институции от областта.  Даже в най-голямото училище при нас е имало жалба от педагог и НАП са ги накарали, специално за това лице, даже да направят корекция за   6-7 г. назад, само за това лице и с предписание за текущата година да се направи за всички служителите там.  Аз съм си направил в ексел разпределянето по месечно, но си остава играчката да се вкара с корекции  ръчно за всеки месец и всяко лице.

Здравейте, имам един въпрос за Д1, ние сме освободени от Д6, т.е не подаваме и подаваме, само Д1. В образованието сега се изплаща едно ДТВ за постигнати резултати/диференцирано заплащане, което е  на база вътрешни карти за оценка за предходната учебна година, т.е за периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г. Общата сума се разбива по месечно на база отработените дни. С две думи, трябва да се коригират ведомостите за септември-декември 2021 г. на място в НАП. Въпроса ми е, трябва ли да се носят някакви документи, освен  4 бр.  файла  Д1 с код корекция и уведомително писмо, защо се налага корекция за този период? Дали трябва да се нови заповед за начисляване и дали ще искат коригиращите ведомости за този период на хартия? За първи път ще правя корекция за минала година, извън срока за корекция, чрез сайта на НАП.

Да, аз така и написах  в образеца на заповед за прекратяване, считано от 01.11,  защото само при споменаването    на датата, т.е  считано от 01.11, вече почна да ми говори, че щял да има "прекъсване" на стажа . Така ще го направя,  ако пък толкова се притеснява, просто ще му кажа, че нека в  другото училище, ако искат да му пишат, че новия му договор започва считано от 01.11, което пак си е официален празник. Мен лично ме съмнява, че в другото училище, самата дата  01.11  за целите на Д1/работни дни/ реално ги водят 22  работни дни, т.е месеца не го отразяват както е редно с 21  работни дни, защото изрично са му казали, че искат да бъдат считано от 02.11. Благодаря за отделеното време.

Здравейте, бих желал да попитам един въпрос във връзка прекратяване на трудов договор и ще дам най-прост пример с 1 ноември, който си е официален празник за образованието.  Лицето работи на 5 дневна работна седмица от Понеделник до Петък. Приемаме, че 1 ноември се пада в Понеделник, т.е официален празник. На служител му се прекратява трудовото правоотношение. Считано от 02.11 започва да работи при друг работодател. Как е редно първо да се напише  самата заповед, считано от коя дата е  прекратяването и съответно по Д1 как трябва да се отрази, като последен ден в осигуряване. Давам и пример. Считано от 01.11 с последен ден на осигуряване 31.10 или считано от 02.11 и последен ден на осигуряване 01.11. В програмния продукт е пробвано във ведомостта за м.11 да се избере, че последния ден е 01.11/официален празник/ и считано от 02.11 лицето е с прекратен трудов договор. В Д1, като последен ден на осигуряване стои изцяло нули, т.е  програмния продукт приема, че  лицето има нула работни дни за месец  ноември, нула възнаграждение и никакви осигуровки. Реално си е така, защото през месец ноември, няма нищо. Търсих такъв казус, но явно няма такава честа практика.

Благодаря. Просто не ми се пускат 2 заповеди .