Само да допълня, че много често във фактурите за закупени автомобили втора употреба има и допълнителни услуги, за които трябва да се издадат протоколи чл.117. Някои доставчици дори ги означават (M) - марж (I) - inter-community service.
Имате право на ДК за фактурите, които формират себестойността на автомобила, но ги включвате без ДДС в нея.

Лесен вариант - отивате при адвокат.
Труден вариант - ТЗ, ЗТР, ЗКПО, brra.bg

Първоначално бях против, но след внимателно разглеждане на предложението и обмисляне съм по-скоро за.
Минусите на касовото отчитане, които се изтъкват, в голямата си част са решими:

- По-голямата бумащина се състои единствено в необходимостта от допълнителен реквизит на фактурата и последващото му отразяване в счетоводната програма. И сега въвеждаме като реквизит начин на плащане, ще се добави още един.

- Как, какво и колко да се включи в дневниците ще го извършва програмата. Ще бъде необходимо изрично и внимателно следене на плащанията по фактурите с КО и няма да го има плащането "накуп" и за каквото стигне, прилагано често от длъжниците.

- На практика търговците регистрирани по специалния ред няма да са много - това ще са основно фирми, работещи като подизпълнители, производители на стоки за други фирми и др. Голяма част от тези фирми изобщо нямат касови апарати и следят плащанията по всяка фактура. Всеки който работи основно с плащания в брой няма да желае да се регистрира по този режим.

- Според мен съществува "вратичка" срещу прилагането на този режим от доставчик, регистриран по КО. Ако клиентът има силата да въздейства на доставчика, може да изиска фактурата да е за "отложено плащане в брой". Така няма да се прилага режима на КО, доставчикът ще си начисли ДДС-то, клиентът ще си поиска кредита и всичко си е по старому.

Доколко режимът ще бъде полезен е под въпрос, но за много фирми той ще е жизнено необходим, понеже плащането на ДДС, което не си получил е сериозен проблем.

Да, работата на счетоводителите ще се увеличи, но с малко. Времето за написване и въвеждане на една фактура е пренебрежимо пред времето за цялостно оформяне на счетоводството. Все пак ще трябват средства за обновяване на софтуера, неизбежни са грешките, но за разлика от единната сметка, новият режим няма да засегне всички и не всеки ще се втурне да го прилага от 01.01. Предполагам повечето от потенциалните му ползватели първо ще се огледат и ослушат и тогава ще преминат прелеза.

Аз виждам няколко практически начина за решаването на проблема.

1. По отношение на заверяването като съставител: Ако външният съставител е достатъчно близко и доверено лице, може да бъде назначено като управител (втори) в ЕООД (ООД) и на практика ще има задълженията само да заверява. Ако това не може да стане, съставителят сключва отделни договори със клиентите, независимо от договорите с ЕООД за счетоводно обслужване.

2. По отношение на стажа. Управителят/собственикът на ЕООД ще се осигурява само като самоосигуряващо се лице в него. Предполагам вече има диплома за счетоводно образование и няма проблем да се регистрира като свободна професия "счетоводител" и част от договорите за счетоводно обслужване да сключи като такъв. Тогава ще има необходимия стаж не само като управител на ССП, а и като ФЛ извършвало счетоводни услуги на ГД.

Отделно, не съм чувал някой съставител да е бил проверяван откъде точно му е стажа и дали има необходимите документи.

Г2 е попълнено от заявител - управителя (търговеца) и се заверява нотариално. Пълномощното може да не е с нотариална заверка. Декларация по чл. 13 ал. 5 от ЗТР се подписва от приносителя.

По темата имам два въпроса:
- ЗДДС не се ли отнася за облагането по ДДС, а за задълженията и договорите нямаше ли друг закон?
- Получен е аванс и е издадена фактура. КИ е за развалянето на сделката, а с парите какво се е случило?

Щом вземането протича от облагаема сделка, то и цесията е облагаема. По същество това е продажба на актив на стойност по-ниска от отчетната.
За лихвите и неустойките важи същото - преценете дали са облагаеми.
Цесионерът ще "плати" не в брой а с негов актив - важат правилата при бартер.
Съдебните разноски са направени разходи, които след прекратяване на делото се прехвърлят в тежест на едната или другата страна. В този случай предполагам във ваша тежест - следователно ги отчитате като разход.

п.п. Актът за прехвърляне на сградата ще е нотариален.

Я пак?
Едноличният собственик на второто ЕООД кой е! За да апортира нещо, то трябва да е негово.

за учредителен капитал е ползвано недвижимата с-ст на Х ЕООД

в ТР няма записани данни за участието на Х ЕООД в Х-М ЕООД

Значи това "ползвано" не е в смисъла на апортна вноска.
Както разбирам няма друго общо между двете дружества, освен общия собственик (ако наистина е един, не става ясно от обясненията).
При това положение първо си изяснете кой какъв е, чий е недвижимия имот и по какъв законен начин едната фирма може да даде пари на другата фирма. Счетоводните записвания са най-малкия ви проблем.

Не съм съгласен с последното твърдение.

ТР счита че с ел. подпис се заявява, а не подава. Ел. подпис трябва да е на заявителя - съответно лицето трябва да е от изрично посочените в ал.1 лица. Търговски регистър има трайна практика да отказва в тези случаи.

Според мен проблемът не е в използването на Г1.
Приложените документи са неотносими към разглежданото заявление. - подозирам, че приложените документи са на друга фирма или съдържат нещо различно от това, което трябва да е.

Преди 31 май има хиляди подадени Г1 по ел път за ГФО и нямат откази.

Всеизвестно е, че в българското законодателство определение за дейност на предприятие няма.
За отчетени приходи и разходи, обаче има.

Оттук всеки прави своя гимнастика - аз попълвам пълния комплект ГДД, статистика и т.н. с пренасяне на данъчната загуба.
Други попълват 1010а на късмет. И са прави - надали ще ги проверяват.
Трети просто не отчитат разходите. За приходите е малко по-сложно да не се отчитат.

А относно дали не могат да се комбинират ГДД 1010 и декларация за неактивност - парадоксално е че могат. В ГДД се вписва входящия номер на декларацията и НАП я приемат. Разбира се не съм го пробвал, но имаше мнения от приложили хватката

Само да обърна внимание, че посочената в червено алинея 5 на чл.22 от ЗТР влиза в сила от 01.06.2012... т.е. в бъдещето. Дотогава си режат на общо основание.

Ако сте посочили електронен адрес в заявлението ВИНАГИ ще получите уведомление за отказа (или спирането след влизането в сила) и ще можете да реагирате. Ако не получите - чакате си и от време на време проверявате докъде са стигнали.

Горе долу и при мен е така, с тези разлики:
- не правя отчети за половин месец
- 411 е ан. население с цялата стойност на продажбите а после правя 4хх / 411 за прехвърляне на задължението към НЗОК. 4хх при мен е 411 но може да е и 498
- някои от продажбите са и с фактура към ЮЛ, така че и това трябва да се отчита.

Финансовият отчет не е документ за сделка а за възникване на задължение и не влиза в дневниците.
За "услугите" по 1 лев обаче трябва да се напише фактура, т.к. те не са с получател крайния клиент а НЗОК. Но от касата не идват да си ги вземат