Здравейте, след като днес вече бе публикуван Закона за Бюджета на ДОО за 2017 и съответно промените в КСО, мисля че осигуровките, посочени в таблицата за 2017 следва да се коригират:
Фонд Пенсии се увеличва с 1% от 2017 г. но не в съотношение 60/40,а : +0.56%/+0.44%

чл.6 ал. 1 т.4
а) от 1 януари 2017 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;

   Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,46 за сметка на работодателя и 8,34 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,66/6,14.
В началото на 2106 НОИ публикува указание Изх. № 1029-40-1563/17.02  относно Подаването на данни за първите три работни дни от временната неработоспособност в случаите които лицето няма необходимия 6-месечен  осигурителен стаж за право на парично обезщетение за временна неработоспособност
Според него за изплащане на възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО следва да са налице всички условия, на които трябва да отговарят осигурените лица, за да им бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност, включително и наличието на 6-месечен осигурителен стаж, като осигурени за съответния риск.
Благодаря Ви много за бързия отговор. Ето кое ме смути:
НСОРЗЧл. 18. (1) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.....
(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
(3) При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.     Ако се раздели така, както е в наредбата, работникът няма да получи толкова, колкото ако беше на работа
Бихте ли ми помогнали със следния казус: При  СИРВ за повече от 1 месец как следва да се изчисли размерът на отпуската:
1 вариант: Полученото възнаграждение за предходния месец се раздели на  реално отработените дни / които обаче се различават от работните за месеца/ и получената ставка се коригира с коефициент между предходния и текущия месец  или
2 вариант: Полученото възнаграждение за предходния месец се раздели на  тези отработени дни, които се получават ако не беше на СИРВ и получената ставка се коригира с коефициент между предходния и текущия месец
Например: Заплата 1000 лв. През Месец 08 лицето има отработени 200 часа или 25 отработени  дни при норма 23 работни дни , а през месец 09 има 112 часа или 14 отработени дни при норма 16 работни дни за месеца + 3 дни отпуск. Как следва да изчислим отпуската за м. септември?  Ако разделим 1000/25* 1.21 или 1000/23* 1.21 или има трети вариант?
Как е правилно да се определи Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец?

Например: Ако лице е отработило за месец Януари деѝствително по график 174 часа или 22 дни. Период СИРВ за 3 месеца. Норма за месеца 21 дни или 168 часа. Минимален осигурителен доход 500 лв. за съответната квалификационна група и ако  лице е отработило за месец Януари деѝствително по график 152часа или 19 дни. Период СИРВ за 3 месеца. Норма за месеца е пак 21 дни или 168 часа?
Питането ми е породено от факта, че във версия 7.03 на програмата на НАП, при вид осигурен 16 се търсеше средночасов мин. осиг. доход, а в следващата версия тази проверка е отпаднала. /Което е правилно според мен/. В КСО има определение за Максимален осигурителен доход при СИРВ, но за минимален няма.
Имам два въпроса относно чл. 17 от НСРЗ
1. Ако предходния месец лицето има платен годишен отпуск, включва ли се неговата сума в БТВ за изчисляване на Отпуск и Обещетения по КТ съгл. чл. 17 от НСРЗ?. В чл. 18 и 19 се говори за отработени дни, а дните в отпуск не са отработени.
2.Ако в текущия месец имаме болничен работодател и отпуск, сумата и дните на отпуската включват ли се в изчисляването на среднодневното БТВ, от което се смятат 70% болнични работодател?
При изчисляване на дните във временна нетрудоспособност при сумарно отчитане на работното време се гледат дните, в които лицето е трябвало да  работи по график. Часовете от тези дни се приравняват спрямо:
А) работното време, уговорено в трудовия договор на лицето
Б)законоустановенето работно време за тази длъжност
т.е ако лицето е назначено на 4 часа и по график е трябвало да работи понеделник, вторник и сряда по 4 часа, но излиза в болнични
как следва да се изчислят дните във временна нетрудоспособност: 4+4+4 делено на 4 или 4+4+4 делено на 8
за първия отговор визирам указание Изх. № 91-01-240/28.09.2010, а за второто Писмо 91-01-201 от 15.08.2003 г. на НОИ
Благодаря предварително на всички, които ще се включат:)
Благодаря за бързата реакция, внесохте ред в моите разсъждения! А ДОД на втория работник ще бъде приспаднат от неговия авансов данък по чл. 42 за месец 12  и с тази сума -4 лв ще бъде намален дод при подаване на Д6 с вид на плащане 5.
До всички, които вместо да почиват, четат промените в нормативните актове. В промените на Наредба 8,
 считано от 2013 е въведен нов вид плащане 9 Дължим данък по чл.49 ал.5
Срокът за подаване е 25.02

КОЯ СУМА ТРЯБВА ДА СЕ ДЕКЛАРИРА С ТОЗИ КОД СЛЕД ГОДИШНОТО ИЗРАВНЯВАНЕ НА ДОД И КОГА?
АКО ФИРМАТА ИМА ДВЕ ЛИЦА И ЕДНОТО СЛЕД ГОДИШНО ИЗРАВНАВЯНЕ НА ДАНЪКА ИМА 10 ЛВ ЗА ВНАСЯНЕ, А ДРУГО 4 ЛВ за възстановяване, КОЯ СУМА СЛЕДВА ДА СЕ ВПШЕ:
1. 10 ЛВ
2. 6 ЛВ.
3. никоя, данъкът се приспада в при подаване на данните за месец 12 с вид на плащане 5

чл.49 ЗДДФЛ:                              
(5) Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.                              
(6) Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.                              
(7) Възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.                              
А какво ще стане с авансите?
Според мен ако работодателят изплати цялата сума по рз до 25 число на следващия месец- би трябвало осигуровките да се внесат наведнъж- до 25 число.
Ако авансът е през текущия месец, а останалата сума на 28 число примерно, осигуровките се внасят до 25 число, Д1 до края на месеца, А данъкът по чл.42? Според ДДФЛ,Чл. 42 (6) Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания. Т.е работодателят трябва да внесе данъка, но не  ида го удържи? Според ДДФЛ Чл. 42 (7) Внесеният от работодателя данък по ал. 6 не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания данък по ал. 5.
Много объркано става....
А това:
25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на
допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
така, както аз го разбирам има три ситуации:
ако вземем горния пример:
1. Заплати за м. 01- начисляваме и изплащаме до 25.02- подаваме Д1 до 25.02
2. Заплати за м.01- - ако ги начислим и изплатим м. март примерно- подаваме Д1 до 31,03
3. допълнителна заплата тип премия , която се отнася за м.01- ако е начислена  и изплатена примерно м. 04- подаваме Д1 до 25 май.....
така са го написали, че само те си го разбират!
Благодаря много. Притеснява ме КОГА е МОМЕНТЪТ, в който е възникнало основанието за съответното обещетениe (чл.228 от КТ)
Например за обещетението по чл.222 ал1 коя база следва да се вземе ако например лицето е напуснало на 10.10 и съответно 31.10?
а за обещетението по чл.222 ал.3 ? Моментът на възникване винаги ли е първия неработен ден на лицето? И съобразно тази дата трябва да се пресмята кой е предходния месец?
Здравейте,бих помолила за помощ относно изчисляването на обещетенията оп КТ, когато предходният месец на работника е непълен. И така: лицето е уволнено, считано от10.10.2012. През месец 09 има отработени 6 дни, останалите са  болнични до 31,10,2012.
Изчислявам обещетение по чл.224- съгл. чл.228 от КТ момента на неговото възникване е 10.10 и трябва да гледам предходния месец- месец Септември. Но тъй като там няма най-малко 10 отработени дни- би трябвало да взема среднодневното брутно възнагр. от по-предходния месец- месец Август? Ако  лицето беше уволенено считано от 01.11,2012- тогава би следвало да взема среднодневното през месец 10? Предварително се извинявам ако въпросът звучи елементарно!
Бих искала да помоля да обобощим още веднъж за застъпващите болнични.
Когато първият болничен лист е подаден и предстои подаване на втория, например:
1ви. 01.08.2012-31.08.2012- вече подаден
2.16.08.2012-15.09.2012- предстои
В приложение 15 се вписва:
период от16.08.2012-31.08.212 - 0 дни
период от 01.09.2012-16.09.2012-8 дни
т.е периодът е същият, както е посочен в болничния лист, а се променят само дните?