Здравейте,
През 2021г.дружество е подало декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ за дължими данъци по изплатени доходи на ЧФЛ-ДУК в дружеството. Възнагражденията са начислени, данъците са удържани за 12 месеца, но част от тях не са изплатени /напр. за пет месеца/       

         През 2022г.на същото ЧФЛ-ДУК в същото дружество са начислени суми за възнаграждения за 12 месеца. През 2022г. на лицето са изплатени възнаграждения само за два месеца, и това са месеци от 2021г., когато са начислени, но неизплатени. През 2021г.има подадена декларация по чл.55 за всички дължими данъци за лицето за 12 месеца./ Декл. е подадена през м.януари 2022г.за IV трим.на 2021г./

          Трябва ли дружеството за 2022г. да подаде декл.по чл.55 за същото лице  /през януари 2023г./ за дължими данъци и за кои възнаграждения – само за двата месеца от 2021г, които са изплатени през 2022г. и за които е подадена вече декл. през 2021г. или греша
       Здравейте,
       Моля за Вашите коментари за следното:
ЕООД е получил от АД заеми със срок на издължаване-1г.и годишна лихва 6%. Заемите са 3 броя-от 2015, 2016 и 2017г. Двете дружества не са свързани. Предоставянето на заеми ще продължи и през 2018 и следващи години.
       В ЕООД-кредитополучател не са начислявани лихви по заемите, няма плащания по главници и лихви. Едноличния собственик на ЕООД, който е управител /ЧФЛ/, взема решение за отписване на задълженията на фирмата преди изтичане на погасителната давност. 
        Трябва ли двете фирми да имат подписан двустранен протокол/или договор/ за отписване /опрощаване/на задълженията/вземанията, както и Протоколи поотделно от ЕООД и АД за взето решение за отписване на задълженията/вземанията преди да е изтекла 5год.погасителна давност.
Здр.,
аз като СОЛ трябва да внасям ЗО или фирмата?
Моля за отговор-моля
Съмненията ми дойдоха от разговор със служител на НОИ.
Здравейте!
ЕООД продава дружествените си дялове на ит.гражданин, който ще управлява и представлява дружеството. Управителят на ЕООД няма сключен/регистриран договор за управление или трудов.
 Лицето живее и работи в Ит-я. От осигурителния институт в Ит-я са издали удостоверение А1, в което е посочено:държава-членка, чието законода-телство се прилага е Италия; статут на заетост-самостоятелно заето лице, което работи в две или повече държави; бълг.ЕООД, като работтодател и/или самостоятелна заетост, където се извършва дейността;и се потвърждава че лицето няма задължение да плаща социални вноски в др.държава.
Моля за помощ-трябва ли българското дружество да плаща социални осигуровки на управителя.
Когато обратния лизинг е финансов, печалбата от продажбата на ДМА се разсрочва като приход за бъдещи периоди за периода на лизинговия догово. В случай на загуба същата ще се разсрочи ли?
Фирмата ни закупи 300бр.фризери по 400лв.за един брой. Същите се разполагат в точките на продажби. Прага на същественост е 700лв.
 Възможно ли е отчитането им като текущ разход в годината на закупуване или като разход  за бъдещи периоди за срок 5г.
Благодаря на включилите се!
ЕООД е регистрирано по ЗДДС с основната дейност-търговия на дребно. Има ли право ЕООД-то на данъчен кредит за закупено обзавеждане на фирмен апартамент?
А при отдаване под наем на апартамента?
Здравейте!
Моля за Вашето мнение по следния казус:
Сключен е договор за търговско представителство между българска фирма-производител /регистрирана по ДДС в България/ и италианска фирма-търговски агент /регистрирана по ДДС в Италия/. Италианското дружество не притежава място на стопанска дейност или база на територията на България – т.е.не е местно лице за България.
В договора е посочено, че:
- агента „приема да насърчава продажбата на хранителни продукти за Италия”;                                                                                   
- агента „се задължава да рекламира, според инструкциите, дадени му от производителя,  продажбата на договорните продукти”;
- агента „ще информира производителя за развитието на бизнеса, за пазарните условия и за състоянието на конкуренцията /цени на конкурентни продукни, маркетинг действия на конкуренцията/ в Италия, а също и ще отговаря на всяко разумно искане за информация, отправено от страна на производителя.Ще информира производителя за нелоялна конкуренция, свързана с договорните продукти;
- агента е длъжен да се увери за платежоспособността на клиентите, чиито поръчки предава на производителя;
- агента ще подпомага производителя за събиране на вземания;
- агента няма право да сключва договори от името и за сметка на производителя.
За извършената услуга италианското дружество ще издава на фактура.
В тази връзка въпросите са:
1.На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и чл.21, ал.2 от същия за българската фирма възниква ли задължение за самоначисляване на ДДС върху стойността на изплатената комисионна.
2. На основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС българското дружество има ли право на приспадане на данъчия кредит, при положение че услугата се използва за целите на извършваните от българската фирма облагаеми доставки.
3.Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 във връзка с чл.195 от ЗКПО за оказаната услуга от италианското дружество и трябва ли българската фирма да удържа и внася като платец на дохода този данък при изплащане на сумите на италианското дружество.
Благодаря на всички, които ще се включат!
Много моля, ако някой от Вас има такъв случай, нека да се включи!
Здравейте!
Моля за Вашето мнение по следния казус:
Сключен е договор за търговско представителство между българска фирма-производител /регистрирана по ДДС в България/ и италианска фирма-търговски агент /регистрирана по ДДС в Италия/. Италианското дружество не притежава място на стопанска дейност или база на територията на България – т.е.не е местно лице за България.
В договора е посочено, че:
- агента „приема да насърчава продажбата на хранителни продукти за Италия”;                                                                                   
- агента „се задължава да рекламира, според инструкциите, дадени му от производителя,  продажбата на договорните продукти”;
- агента „ще информира производителя за развитието на бизнеса, за пазарните условия и за състоянието на конкуренцията /цени на конкурентни продукни, маркетинг действия на конкуренцията/ в Италия, а също и ще отговаря на всяко разумно искане за информация, отправено от страна на производителя.Ще информира производителя за нелоялна конкуренция, свързана с договорните продукти;
- агента е длъжен да се увери за платежоспособността на клиентите, чиито поръчки предава на производителя;
- агента ще подпомага производителя за събиране на вземания;
- агента няма право да сключва договори от името и за сметка на производителя.
За извършената услуга италианското дружество ще издава на фактура.
В тази връзка въпросите са:
1.На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и чл.21, ал.2 от същия за българската фирма възниква ли задължение за самоначисляване на ДДС върху стойността на изплатената комисионна.
2. На основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС българското дружество има ли право на приспадане на данъчия кредит, при положение че услугата се използва за целите на извършваните от българската фирма облагаеми доставки.
3.Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 във връзка с чл.195 от ЗКПО за оказаната услуга от италианското дружество и трябва ли българската фирма да удържа и внася като платец на дохода този данък при изплащане на сумите на италианското дружество.
Благодаря на всички, които ще се включат!