А ако фирмата в края на годината е закупила автомобил /през месец декември? Това не е разход, а фирмата неактивна ли е?
Здравейте! Разгледах предишните теми и отговорите, но не успях да намеря отговор на следните въпроси:
Българска фирма, която се занимава с довършителни работи в строителството сключи договор с Белгийска фирма, регистрирана по ЗДДС в Белгия. Доставките ни ще са необлагаеми, защото мястото на доставката по чл. 21, ал. 4 ЗДДС е в Белгия. Въпросът ми е: българската фирма ще се регистрира ли по ЗДДС в Белгия, като се има предвид, че материалите и всичко останало освен труда ще са за сметка на белгийската фирма. Нашата доставка е само услуга, свързана със строителство? Ще подаваме ли VIES декларации за извършените доставки, като се има предвид гореизложеното? Белгийската фирма ще самоначисли ли ДДС в Белгия /последното питам от любопитство, за да си изясня обстановката/. Моля, ако някой има опит по въпроса да ми помогне, ще бъда много благодарна!
Имаме следния казус: наш клиент ще извършва сделка купувайки стока от държава, която не е членка на ЕС и същата стока ще се транспортира директно в друга държава, която също не е членка на ЕС. Съответно чакаме аванс, който е над 50 000 лв. и съм в смут как ще третираме данъчното събитие и дали трябва да се регистрират по ЗДДС, тъй като практически ние няма да имаме внос - износ, защото стоката няма да минава през България, а тристранната операция е между държави - членки на ЕС. Колеги, моля за мнение!
609/ 304 със стойността на стоките
609/ 453/2 с ползвания данъчен кредит, самоначислен в протокола.
из ЗДДС с последни промени от 2016 г.
Корекции на ползван данъчен кредит в други случаи

Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
(2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
(4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.


Корекции на ДДС при липси и брак на ДМА

Лиляна Панева
Данъчен консултант
_____________________

Един от въпросите, с които следва да бъде съобразено преобразуването на финансовите резултати за данъчни цели, е законосъобразното данъчно третиране на разходите за ДМА, отписани през годината поради липси или брак. Обект на преобразуването е регулирането на разходите за ДДС, свързани с активите.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при установяването на липса или брак на активи следва да се направи корекция на данъчния кредит, ползван при придобиването му. Когато обект на корекцията са ДМА по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен по формула, посочена в ал. 6 на чл. 79 от закона. Размерът на дължимия данък за дълготрайните активи е поставен в зависимост от вида на актива и от броя на годините от настъпването на обстоятелствата, налагащи корекцията, т.е. от годината на бракуването или липсата до изтичането на определен срок, след който се приема, че задължението за възстановяване на ползван данъчен кредит е погасено. Този срок се отчита от годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за съответния актив, до годината в която приключва срокът за погасяване на задължението, включително. За недвижимите вещи този срок е 20 година, а за всички останали стоки и услуги - 5 г.

Формулата е:

a) за недвижимите вещи
            ДД = ПДК х 1/20 БГ, където:
ДД е дължимият данък;
ПДК- размерът на ползвания данъчен кредит;

БГ- броят на годините от настъпването на обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 или ал. 3 от закона, включително годината на настъпване на тези обстоятелства, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

b) При изчисленията на данъка за останалите стоки или услуги цифрата 20 се замества с 5, а броят на годините БГ се определя при база 5-годишен срок.

Корекциите се извършват еднократно в данъчния период, в който са възникнали съответните обстоятелства, чрез протокол, съставен по реда и със съдържание, определени в чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС. Протоколът се съставя най-късно в последния ден от данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, водещи до корекцията. Размерът на начисления ДДС се отразява в колони 10 и 16 на дневника за продажбите (начислен 20% ДДС в други предвидени от закона случаи) и в клетка 23 на справката декларация за този данъчен период (чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС).

При липса и бракуване на ДМА не се прави корекция, когато:

от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит за актива, до годината за възникване на обстоятелствата за отписването му включително са изминали 5, съответно 20 години (чл. 80, ал. 1, т. 3 от закона);
липсата или бракът са причинени поради непреодолима сила (чл. 80, ал. 1, т. 1 от закона);
липсата или бракът са причинени от авария, катастрофа, за която лицето може да докаже че няма вина (чл. 80, ал. 1, т. 2 от закона); или
ако при възникването на липсата или брака балансовата стойност на актива е под 10 на сто от неговата отчетна стойност (чл. 80, ал. 2, т. 6 от закона).
Пример: През 2010 г. се налага да бъде отписан поради катастрофа микробус, при придобиването на който фирмата е ползвала данъчен кредит. Микробусът е закупен за 50 000 лв. и за него е ползван пълен данъчен кредит, т.е. 10 000 лв. В началото на 2010 г. му е бил направен ремонт за 2000 лв. и съответно е ползван кредит за 400 лв. Поради невъзможност да бъде ползван след катастрофата, микробусът е бракуван.

Корекция на ползвания данъчен кредит ще се прави, ако:

микробусът е придобит и за него е ползван данъчен кредит през 2006 г., т.е. от годината, в която е ползван данъчният кредит за придобиването му до 2010 г. включително са изминали 5 години;
към датата на отписването му балансовата му стойност е под 5200 лв., т.е. под 10 на сто от 52 000 лв.;
доказано е, че катастрофата не е по вина на шофьора на микробуса.
Ако нито едно от тези условия не е изпълнено, тогава ще се извърши корекция на данъчния кредит, ползван при придобиването и при ремонта на возилото. Размерът на дължимия данък се определя като се направят отделни изчисления за амортизацията на данъчното задължение, възникващо за придобиването му и за това при ремонта, за които се отчита броят на годините, оставащи от събитието до изтичането на нормативно определения 5-годишен срок . Така например, тъй като ремонтът е направен в годината за бракуването на микробуса, следва да бъде възстановен пълният размер на ползвания при това данъчен кредит, тъй като срокът за амортизацията му изтича през 2014 г.

Следователно, ако данъчният кредит за придобиването на микробуса е ползван през 2007 г., то фирмата ще трябва да възстанови на бюджета (10 000 /5 х 2) + (400/5 х 5) = 4400 лв.

По същия начин би се третирало данъчно по ЗДДС и отписването на микробуса, ако той беше откраднат. Кражбата не се квалифицира като непреодолима сила, поради което липсата му води до необходимост от корекция.

Не се третира еднакво в двата случая обаче разходът за начисления ДДС за целите на ЗКПО. Докато за разходите при брак на ДМА законът не предвижда регулация, то при тези, причинени поради липса, разходите за ДДС не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводният резултат.