Пълна подкрепа за  „Личният живот на гражданите е неприкосновен.“
Обаче става въпрос за така наречената „лична употреба“.
Смешното в случая е, че става въпрос за европейска директива.
На да се върна на главното „лична употреба“
Когато заредя гориво на бензиностанцията ще го ползвам за лична употреба, но странно защо ми издават документ за извършена продажба.
Когато заредя за служебният автомобил гориво на бензиностанцията и ще го ползвам за лична употреба, още по странно следва да извършвам неясни и магични действия за определяне и разделяне на разхода за данъчни нужди.
100% от клиентите пазаруват за удовлетворение на личните нужди на някого.
ЗДДС 2016
„Доставка на услуга Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.“
Законодателя още веднъж потвърждава със
(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

И следва изненадата
(4) Алинея 3 не се прилага при:
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.

И още веднъж сбито
Извършвате превоз на клиент със служебен автомобил от точка А до точка Б. Предоставяте услуга издавете документ за продажба.
Извършвате превоз на собственика различни от независимата икономическа дейност със служебен автомобил от точка А до точка Б. Предоставяте услуга по чл. 9 ал. 1 и още веднъж по ал.3, но това не е услуга според ал.4, т.5.
И сега запретваме ръкави вместо проста продажба на услуга, пък било то и на собственика извършваме неясни и магични действия за определяне и разделяне на разхода за данъчни нужди.

ПП. Собственика и управителя макар и едно лице имат различни права и задължения.
Ако управителя ползва нещо за лични нужди, без да е упълномощен от собственика, накратко се определя като злоупотреба, а още по накратко КРАЖБА, а в България това е работа на прокуратурата, не на данъчните.