Моля за съвет: Стоматолог упражнява дейността си в кабинет, както и има график за работа в околните по-малки села. Регистрирани са 2 ЕКАФП - един стационарен за кабинета и един мобилен за втората дейност. Въпрос: ЗАДЪЛЖЕН ЛИ Е СТОМАТОЛОГЪТ НЕПРЕМЕННО ДА ЗАКУПУВА И ВНЕДРЯВА СУПТО при отчитането на дейността си- както към НЗОК, така и към гражданите, като за доставените и вложени стоматологични материали и лекарства не се поддържа специализирана по вид, количество софтуерна отчетност/номенклатура, а се ползва обикновена ел.таблица? Месечно се издава регулярната към НЗОК фактура, плащанията в брой отчитат в касовия апарат (до)плащането на услугата в нейната ЦЯЛОСТ, но не и на конкретни материали. Стоматологът ползва утвърден от НЗОК софтуер за отчитането си, но от НЗОК са го посъветвали да пита за СУПТО-то счетоводителя си....ТАМ НЕ ЗНАЯТ! или поне не искат да отговарят на този въпрос.
Много моля за помощ! Имаме физически склад/магазин и електронен магазин, Ако махнем плащанията в брой през електронния магазин (договор за ППП и всичко от електронния магазин ще постъпва чрез лиценз.пощенски оператори единствено в банковата сметка) и си регистрираме касовия апарат и лицензирания софтуер във физическия магазин, ще бъде трябва ли ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да обявяваме ел.магазин, имайки предвид, че фирмата (и за двата типа - електронен и физически магазини) е една, а и софтуера за фактурите е един. Благодаря!
Моля за съдействие по темата - тази доставка на стока към не-регистрирано лице в друга държава-членка трябва ли да бъде включена в Интрастат-декларацията за месеца, аналогично както се включват продажбите към регистрираните по ДДС чуждестранни търговци? Тоест, обстоятелството, че чуждестр. получател е не-регистр.лице изключва ли задължението сделката да бъде отразена в Интрастат декларацията?
Може ли за публикация на ГФО в ТР да използваме бланките, които сме изготвили и подали в информационната система на НСИ? Те са пълни, обемни; балансът например е от 4 страници - дали ще бъде приет от Търговския Регистър за публикуване? Става въпрос за действащо микро-предприятие, което не желае да публикува съкратен, а пълен ГФО. И втори въпрос - на предприятие без дейност за 2016 г. може ли отново да ползваме тези отчети от системата НСИ със сигурност, че ще бъдат приет в ТР?
ДДС не бива ли да бъде разглеждан като косвен данък, платим от крайният потребител? Кое му е косвеното в случая - направо налагат ПРЯКО облагане на някаква недефинирана и спорна сума? Според мен платците са де-финансирани, понеже просто нямат от кого да съберат ДДС-то, както е нормалния механизъм на този данък, и, един вид, да извадят пари и да плащат неясно и неточно за какво? Въвеждането на нов данък, което си е самата същност на тези "промени", не трябва ли да се съгласува, а не да се приема ей така - не им се връзва бюджетът и дайте да давате ДДС? Тази публикация на промените в Правилника съвсем не е договаряне на нов налог, чисто "уведомление" на масите да извадят още пари за държавния бюджет. И като го споменах, отразени ли са и как евентуалните доп. постъпления в бюджета от тази дивотия и за какво, пак евентуално, ще бъдат разходвани?  И, в крайна сметка, това принудително извадено ДДС ще бъде ли данъчно признат разход или върху него ще си внесем и корп. данък, тоест хич няма да са едни 20%? Като добавим и посочените Ос.Вноски, става едно голямо плюскане на пари. Извинявам се за израза, ама е така! ПС- В СД по ДДС има място за още клетки, и още, и още ...