Ето и Решение № 86 от 04.03.2014 г. на Хасковския Окръжен съд
„ ... Използваното от законодателя относително притежателно местоимение „чийто” служи за
връзка между главното и подчиненото изречение, като се членува със съществителното име, което
го следва. В конкретната хипотеза местоимението „чийто” е използвано в единствено число с оглед
съществителното „размер”, което стои след него в изречението, а не е съгласувано със
съществителното име „пенсия”. На следващо място трябва да се има предвид, че
несеквестируемостта на определен доход има за цел да осигури на длъжника необходимите
средства за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване и това на семейството
му. Ето защо не следва да се допуска чрез принудителното изпълнение срещу длъжника, същият да
бъде лишен от минимален жизнен стандарт. ( В този смисъл решение № 456 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК). Освен това въвеждайки разпоредбата на чл. 446, ал. 1
ГПК законодателят не е имал за цел да разграничи доходите на длъжниците според произхода, а
по-скоро да им гарантира минимални средства за преживяването им. Както се установи по делото
длъжникът получава след удръжките нетно трудово възнаграждение в размер на 139.66 лв., което
към момента на налагане на запора 03.12.2013 г. е под минималната работна заплата от 310 лв. С
оглед предвидената в чл. 446, ал. 1 ГПК социална закрила се установява, че принудителното
изпълнение е насочено към несеквестируем доход на длъжника и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното подадената жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а
наложеният от ЧСИ Запрянов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника отменен.
...“
Прикачен файл на целия текст