Ще се опитам да изясня въпроса си. В случая има в един и същи ден командировка по Наредбата за командировки в страната и командировка по НАРЕДБА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА. Работника се командирова в дружеството по НКС и си получава полагаемото. Но се налага да бъде командирован по НСКСЧ от там където вече е в командировка по НКС. Въпроса ми е не като размер, а какво от наредбите следва да се изплати. Моето мнение е , че следва да се изплати нощувката по НКС, защото командировката е продължителна и му се осигурява нощуване, дневните по НСКСЧ, когато има 4 часа, защото пребиваването му зад граница го изисква. Остават дневните по НКС следва ли да му бъдат платени?

Здравейте, служители от  дружество са командировани в друго дружество по НКС. В периода на тази командировка следва да бъдат командировани до гранично селище за повече от 4 часа. Какви командировки следва да се изплатят?

Благодаря Ви! Това прекъсване ме интересуваше . А трите години са минали.

Да, въпроса не беше ясен. Лицето има осигурителен доход, прекратяване на трудов договор, борса и без работа 2,5 години, назначаване на работа за 17 месеца и пак прекратяване. 24-те месеца ще се вземат от общия му осигурителен  доход, месеците преди прекратяването, независимо от прекъсването от 2,5 години?

Здравейте,
 Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Тези 24 месеца последователни ли трябва да бъдат?

Здравейте, моля да ми подскажете основанието за такъв протокол. Беше чл.37 от ЗС, а сега?

Ето едно разяснение от НАП

Разяснение Изх. № 35-22 от 18.02.2011 г. на НАП
Относно: Дължими Здравноосигурителни Вноски за Периодите на Неплатен Отпуск


Според изложеното в запитването в дружеството има постоянно служители, които ползват неплатен отпуск. Част от служителите работят в други държави, членки на Европейския съюз като същите ще предоставят документи за здравна осигуреност от съответната държава-членка. Други работят през този период в България, а трети не са осигурени на друго основание. Всички са подали молба за неплатен отпуск по собствено желание. Всички лица преди да излязат в неплатен отпуск са подали декларация /по образец на работодателя/, че по време на неплатения отпуск сами ще се осигуряват.

В тази връзка се поставят следните въпроси:
Следва ли лицето да подаде декларация дали се осигурява на друго основание и къде да представи декларацията?
Какво се разбира под друго основание и ако се осигурява следва ли работодателят да внася здравни вноски?
Ако декларира, че не се осигурява, трябва ли да внася месечната здравна вноска и тогава работодателят да я превежда на НАП?
Тъй като дружеството е бюджетна организация на държавна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетен кредит и като такъв няма право да трансферира осигурителни вноски, те се трансферират от Министерството на здравеопазването, което е първостепенен разпоредител, как да се постъпи в случай, че неосигурените лица не желаят да преведат дължимите здравноосигурителни вноски?
Ако дружеството е превело към НАП здравни вноски на дадено лице и след това лицето представи документ, че е било здравно осигурено, или пък откаже да му се удържат внесените вече вноски, как да се процедира в такива случаи?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закон за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 9/2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
За периода на неплатен отпуск следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. Съгласно същата за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
От горецитираната разпоредба е видно, че чрез работодателя се внасят здравноосигурителните вноски само за лицата в неплатен отпуск, които нямат друг доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Липсата на друг доход, върху който да се внасят здравноосигурителните вноски, се декларира пред работодателя.
Следователно за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Под друго основание следва да имате предвид изброените в чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007 г., в чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение - създадена е нова ал. 2, съгласно която не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Координационните правила се съдържат в Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност, Регламент № 574/72 за определяне на реда и процедурните правила за прилагане на Регламент № 1408/71 и заместващите ги Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, в сила от 01.05.2010 г.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лице, което е било или се осигурява по схема за социална сигурност в друга държава-членка, следва да се представи документ в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, удостоверяващ периодите му на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на регламентите в областта на социалната сигурност.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника, който не е осигурен на никое от посочените по-горе основания, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Ако дружеството е превело към НАП здравни вноски на дадено лице и след това се установи, че същото е било здравно осигурено на друго основание, тогава внесените здравноосигурителни вноски се явяват внесени без правно основание, т.е същите са недължимо платени.
В тази връзка разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП, в която са направени на базата на нормативните актове по осигурителното законодателство.

http://trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=746:tp0210&catid=14:tpbest&Itemid=33

http://xn--80aeadcrkact2ancuhn0b.net/otpusk.html

Това са двата линка със становища.

ХХХХХ, абсолютно са основателни въпросите. В практиката си съм внасяла ЗО на служителите в неплатен и после така и не ги внасяха някои, защото не продължаваха договора, но това е другия въпрос. Скоро прочетох тези становища и аз. Ще задам въпроса в МТСП, социално осигуряване, какво става , когато се декларират осигуровките, а не се внесат, защото лицето не си ги е внесло при работодателя си.

Как ще му изнася - от 2012 година до сега по 16.80 лв. ежемесечно.

Ето становище в тази връзка:
Самоосигуряват се:
3. Когато неплатеният отпуск е по желание на лицето, осигурителните вноски за здравно осигуряване са изцяло за негова сметка. Неплатен отпуск по желание на лицето е отпускът, разрешен от работодателя по искане на работника или служителя на основание чл.160, ал.1 от Кодекса на труда. В тази случай работодателят разрешава неплатен отпуск, независимо от това дали е ползван или не платеният годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж. Неплатен отпуск по желание на лицето е и отпускът, разрешен на основание чл.170, ал.2 от Кодекса на труда за кандидатстване в училище с приемен изпит без съгласие на работодателя. Здравноосигурителните вноски са за сметка на работника или служителя и когато ползва неплатен отпуск на основание чл.171, ал.2 от Кодекса на труда за подготовка и явяване на приемен, зрелостен или държавен изпит, за подготовка на дипломна работа в средните и висши учебни заведения, за подготовка и защита на дисертация. Внасянето на дължимата от работника сума за здравно осигурява през време на неплатения му отпуск се извършва от работодателя. Когато работникът или служителят е в продължителен неплатен отпуск по свое желание и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани здравноосигурителните вноски, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка суми. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. В случай, че лицето не внесе дължимите здравноосигурителни вноски, работодателят не е задължен да ги заплати от свои средства.

Съг­лас­но чл. 66, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та се оп­ре­де­лят с тру­до­вия до­го­вор меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. По си­ла­та на ал. З към съ­щия член за мяс­то на ра­бо­та се смя­та се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­е­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, до­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но или не след­ва от ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та.
В нашия случай е уговорено района на дружеството.
В чл.6 ал.2 от НКС определящо да не се считат командировани, е мястото на работа определено при възникване на трудовото правоотношение,

Да, въпроса е толкова объркан, колкото и точен. Отнася се за група, която почиства районите на дружеството. В ДХ за Място на работа е посочено дружеството , Работно място - територията на дружеството и те всеки ден имат задача да почистват определен район от дружеството в различни населени места. Работодателят преценява, че не следва да им се заплащат дневни /пътните не са проблема/, да почистват райони в дружеството.
Разбирате, че имам отговор на въпроса, но го задавам, за да разбера нещо пропускам ли и ако трябва да се съглася с работодателя си, ако въобще е необходимо.

Здравейте, повдигам тази тема с въпроса, следва ли да се изплащат командировки на служители и работници, които са назначени в дружество с район много населени места, когато командировката е в същите населени места. Спазвайки чл.6 ал.2 от НКС да приемем, че за един ден не се изплащат, но за два и повече дни? В чл.6 пише:"Не се считат командировани....." Например от София се изпращат в Благоевград, който град е в района на дружеството.

Много колеги практикуват да не издават фактура, но на мен ми искат. Датата на превода за мен е данъчно събитие.

Здравейте,
Получавам сума по договор за строителство за гаранция за добро изпълнение. Искат да издам фактура , но  да начислявам ли ДДС?

Здравейте,въпроса ми е нестандартен, но и случаят ми е такъв.
Получаваме фактура за ел.енергия в която записват дан.основа, ДДС Обща ст/ст на сделката , примерно 1200 лв.
Сума за плащане  лева и в Словом "Нула лева и нула стотинки".
В текста на фактурата освен за ел.енергията като киловати, няма друго обяснение.
След проведените разговори разбирам, че си приспадат някаква надплатена сума, прихващат си кредитно известие. За надплатената сума няма фактура и не е упомената в намаление в текста. Стойността на фактурата описана словом е истинската стойност на фактурата, а те обясняват, че това не е фактурата , а само до "Обща стойност на сделката". Такава фактура не съм виждала до сега, а обясняват, че такава им е програмата. Фактурата е от ЧЕЗ.
Смятам, че фактурата е неправилно издадена.Каквото имат да покриват се прави счетоводно, но не се отразява във фактурата, поне в конкретния случай след направените разговори.
При тях осчетоводяването никога не се покрива с нашето.Те си закриват фактури каквито решат, а не които сме описали в платежните.
Но въпроса ми е, такова фактуриране къде е записано в някой закон, нещо съм пропуснала ли? Тук няма нищо общо, примерно чл.27 от ЗДДС.
Следва ли да снимам фактурите и да ги изпратя в НАП да ми обяснят.

Здравейте, започнах работа във фирма, в която има осчетоводен ремонт на покрив на наета сграда като ДНА през 2007 г. без да е включен в САП и ДАП. Нямам достъп до договорите, плащан е наем през този период и приемам, че разхода е за сметка на наемателя. Договора за наем продължава.
Въпроса ми е, следва ли да му се начисляват амортизации на този актив? Когато приключи този наемен договор би следвало да се задължи наемодателя с направените разходи макар и намалени с амортизациите. Според това което прочетох , следва да бъдат в VІ-та група.

Здравейте, превоз на материали с лека кола, във връзка ремонтната дейност /ремонт подвижен състав/, следва ли да се отчете като разход свързан с експлоатацията и какви са документите доказващи  този разход - пътна книжка, заповед че тази лека кола ще се използва само за да обслужва основната дейност...По-скоро задавам въпроса, кой е документа, който убеждава проверяващите, че този разход е свързан с дейността.

Ако е от значение за фирмата към м.юли, включете само разхоза от фактурата отнасящ се за м.юли, а цялата фактура е редно да се осчетоводи в м.август, след като е с дата август.

Друго което се сетих от практиката. Всички разходи следва да отидат в сметка 61. Проверете в кореспонденцията 61/60 имате ли по К-та друга сметка различна от 60-та, например 61/401, което ще е грешно и ще окаже влияние на
 с/ка 123 .

В поста си от 20;22 съм продължила да обяснявам за продукция и незавършено. Вие правите услуги. Всичките завършени и фактурирани ли са? Ако не са приключили означава, че имате салдо по с/ка 61 и тогава обяснението ми ще е от полза.