ЕТ е финансирал дейността си с определена сума, която стои като разчет по 493, тъй като още не му е възстановена? В същото време има и остатък по сметка "Подотчетни лица" , което се явява отново задължение към това лице към 31.12.2016г.
Трябва ли тези остатъци да се посочат в справката към Годишната декларация по чл. 50 - /Деклариране на взаимоотношения към свързани лица/ и третират ли се като свързани лица /ЕТ и физическото лице собственик на ЕТ/ за целите на тази справка?

Най- вероятно е използван от собственика, но няма как да докажем, че е използван във връзка с дейността и по този начин да се аргументира разходът за амортизация за данъчни цели. Затова не сме сигурни, че този разход ще бъде признат при евентуална проверка и предпочитаме да не влияе при определяне на данъчния резултат.  Но как да се оформи?

Фирма е закупила бус за дейността си през 11 2015 г. Същият е заведен в счетоводния и данъчен план и му се начисляват амортизации. През цялата 2015 и 2016 не са предоставяни фактури за гориво и няма доказателства че активът е използван във връзка с дейността. Плащан е само пътен данък и винетка. Какъв е начинът за непризнаване на данъчните амортизации за 2016 г. при това положение /при годишно приключване/ - да се завиши с тяхната стойност по ГДД или да се замръзи актива със стара дата /ако е възможно/? Трябва ли да се спре начисляването на амортизации и от счетоводния план?
Предварително Благодаря!

Здравейте! Имам следния казус: фирма която е ЕООД е назначила по договор за управление и контрол физическо лице което е син на собственичката. Изплащана му е заплата за цялата 2016 г. по ДУК. Необходимо ли е тези суми, както и осигуровките свързани с тях да се подават в част VI от ГДД /Деклариране на взаимоотношения със свързани лица/ и управителя в случая свързано лице ли е с дружеството.
2. Имаме салдо по 493 /разчети със собственици/, пари които са дадени на съхранение на собственика на ЕООД- то   с разходен ордер. Трябва ли също да бъдат декларирани като вземане от страна на дружеството към 31.12.2016 г.?
Предварително благодаря!

Здравейте! Искам и аз да попитам при бракуване на задбалансови активи в употреба /мобилни телефони закупени през 2014 г./под прага на същественост/ трябва ли да се начислява ДДС, при положение че не са изминали 5 години от закупуването им. (Какъв би бил размерът на дължимото ДДС при покупна стойност 250 лв.?)

Здравейте! Искам и аз да попитам при бракуване на задбалансови активи в употреба /мобилни телефони закупени през 2014 г./под прага на същественост/ трябва ли да се начислява ДДС, при положение че не са изминали 5 години от закупуването им. (Какъв би бил размерът на дължимото ДДС при покупна стойност 250 лв.?)

Имаме издадена фактура от доставчик на стойност 10 000 лв. в брой през изминалия месец /с издадена касова бележка/. Управителят /купувач/ е заплатил фактурата без да знае, че нарушава Закона за плащанията в брой. Какво може да се направи в случая за да се коригира нарушението и нашия управител носи ли отговорност за допуснатото нарушение? / в закона е казано, че който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице./
Предварително благодаря!

Имаме отпуснат служебен аванс на подотчетно лице в размер на 8000 лв. с РКО. В края на месеца лицето отчита служебния аванс и той е за 12000 лв. Съгласно закона имаме ли право да предоставим разликата на лицето в брой  или е необходимо да се преведат по банков път след като общата сума надхвърля 10 000 лв.?

Имаме задължение към физическо лице от 2012 г., което е  с три годишен давностен срок - т.е. 2015 г. При начисляването му през 2012 г. е дадено като увеличение в ГДД по чл. 42 -като неизплатени доходи на физически лица т.е. не е признато за разход.
Сега през 2015 г. трябва ли отново да се посочи в увеличение само че по чл.46 ал. 1, тъй като изтичат трите години /давността/, а все още не е платено?

Здравейте!
Имаме издадено кредитно известие към фактура от доставчик, но не ни е пусната касова бележка - сторно за да се вземе операция (501/401) по възстановяване на сумата. При инвентаризация на разчетите в края на годината имаме потвърдително писмо, че разчетите ни с тях са на 0. Имаме ли основание да закрием с ПКО това кредитно известие на база потв. писмо и ще се счита ли за неоформен документ при годишното приключване /т.е. в увеличение по ГДД/?

Благодаря!

Физическо лице съдружник в ООД е получило доходи от дивидент през 2015 г. и решението за разпределяне е от 2015 г. Въпреки, че вече са обложени с данък при изплащането им подават ли се информативно в ГДД, която той подава като физическо лице /тъй като е получил доходи от наем./?

?

Здравейте!
Фирма Х е начислила лихви по 2 договора за заем - един с ЕТ У и един със физическото лице собственик на ЕТ У. Същите са от минали години и главниците по тях са погасени.
Фирма Х няма възможност да изплати тези начислени лихви и през м.12 2015 г. сключва споразумение за опростяване на същите от ЕТ У и от физ. лице /по втория кредит/.
На това основание фирма Х отписва тези задължения за лихви, подава декларация за дарение в двумесечен срок и заплаща съответния местен данък на Общината.
Въпроса ми е възниква ли задължение за ЕТ У и за физическото лице да подават годишна декларация за 2015 г. и къде трябва да отразят факта че са направили дарение /тълкувайки опрощаването на лихвите като такова/. Ако ЕТ У за 2015 г. не е имало дейност, а е подписало споразумението, това води ли до задължение за подаване на годишна дан. декларация? Аналогично за физ. лице собственик на ЕТ У подписването на споразумение за опрощаване на лихви води ли до задължения за лицето?/декларират ли се от дарителя/? Не съм сигурна, но предполагам, че фирма У не е осчетоводила вземане  от фирма Х, когато са начислени лихвите и при тях счетоводно няма да намери отражение самото опрощаване. Длъжни ли са да ги начислят като вземане и след това да ги отпишат на база споразумението?

Здравейте!
Фирма, която е ЕТ има кредитно салдо по 493 и то в голям размер. Всяко година от тази сума се намаляват вноските за осигуровки за сметка на лицето чрез операциите 493/461; 493/462 и 493/463. Към момента се чудя тази сума има ли давностен срок и подлежи ли на регулация съгл. чл. 46 ал.1. Може ли да се закрие със сметка 117 други резерви?/В касата няма такава наличност за да се възстанови на лицето./

Здравейте!
В годишните декларации на ЕТ за 2010 г.- 2013 г.  имаме посочени в увеличение лихви, които са по кредити с физически лица и които не са били изплатени при начисляването им през тези години. Не знаем на какво основание са посочвани в увеличение, тъй като счетоводителят е напуснал и е в чужбина. Въпросът ми е - може ли да ги отпишем на приход през 2015 г. счетоводно, тъй като няма да бъдат плащани,/а главниците отдавна са платени/ и имаме ли законово основание да ги посочим същевременно в намаление по ГДД?

Да, точно така.

Приложение 4 вече не се попълва и е заменено с част VI към ГДД.

Оказа се че това са суми от годишно изравняване на осигуровки за 2007 г., които са платени през 2008 г. и е взето 493/503 с 1000 лв. При това положение може ли да ги отпишем с операция 609/493 и да се посочат в увеличение на резултата по ГДД?

Здравейте!
Искам да попитам за мнение по следния казус:
Фирма има стари остатъци по сметка 493 от 2011 г. /салдо Дт/ - които най-вероятно са от осигуровки на собственици/ за тяхна сметка /. Може ли сега през 2015 г. да ги закрием със сметка 609 и да ги посочим в увеличение на данъчния резултат или е задължително да се внесат в касата на фирмата за да се изчистят. Прочетох, че от счетоводна гледна точка няма давност както е за вземанията по ЗКПО /5 години/. Ако не се внесат от собственика до кога може да стоят на салдо и как се третират за данъчни цели - влияят ли на данъчната декларация?
Благодаря предварително!