Ами, ако не е СОЛ и работи на друго място и се осигурява, трябва да се осигурява и в това ООД, до достигане на максималния осигурителен праг. Поне досега... така знам да е. В случая, хората не  се осигуряват само за упражнена трудова дейност. И за управленската дейност също се дължат осигуровки. Тогава защо внасяме осигуровки на основание ДУК?

Хайде, хайде да не изпадаме в такива подробности... Намесихме и АД-та вече. Доколкото знам, доходът от ликвидационни дялове и разпределяне на дивидент, май се посочва в ГДД и се плаща ДОД поне. Не казвам всеки, на равна нога, да тръгне да се осигурява. Говорим за това, че има съдружник, който, щом подписва документи, значи извършва дейност. Дори юрисконсулта ни държеше на това нещо. Може минимално да е някакво, по вече възприет метод и основание, но трябва да има осигуровки. И моля, моля... това със СОЛ и заверяването на осигурителните книжки... виждали сме в НОИ... заверяват си ги, стига човек да докаже, а то има как, че е внасял осигуровките си. Има си документи за тази работа. Колко от СОЛица в България са регистрирани като СОЛ с личен труд? Май повечето са само СОЛ и не плащат ДОД. Внасят по 123. 06 лв, ако са с право на болничен, ако не - даже и по-малко, осигуровки и им заверяват и стаж, и всичко. Иди после доказвай откъде има доходи, откъде и защо се осигурява и какъв е във фирмата.

Е, благодаря, че ми изкарахте "логиката" грешна, но тук не говорим за това дали има кой да свърши работата във фирмата и дали това е основание за осигуряването на съдружниците. Първо, понятието "безработен" в контекста надолу в поста ми, беше употребен в качеството си на дума, която има по-развинтено значение, че все едно вие го изкарвате безработен, който обаче има фирма. Интересно как "безработен" и "има фирма" са еквивалент за едно и също лице, което "няма основание" за осигуряване.

По това, горното, което написах, сигурно бая има да ме чешете и очаквам какво ще напишете, защото не е въпросът дали аз съм прав или вие, а как се прави, как е законоустановено и е редно да се изпълни. Няма да набутваме жената тука сега с нередни неща.

Второ - Случайно, в практиката си на по-опитни от мен счетоводители, сигурно сте се сблъсквали с ООД-та, в които има по няколко съдружника.В някои ООД-та не се налага да се осигуряват тези съдружници, по други причини... може би се осигуряват на друго място, може би нещо друго... каквото и да означава "друго", но си има причина за това. Но има ООД-та, в които всички се осигуряват, имат персонал от над 30 души и всичко живо, работещо, фигуриращо по някакъв начин във фирмата, се осигурява и му биват внасяни осигуровки.

За конкретен пример, за да обясня по-нагледно...

Българска фирма, чийто собственик е чуждестранно физическо лице /гражданин на Р. Гърция/ има наети 30 работника, естествено на различни позиции и заплати... Лицето, което е собственик и управител на фирмата пребивава в Гърция, но и тук да беше, закона го облага... Осигурителният му доход там не надвишава този, които е максималния за България, одобрен от НС. Осигурява се и тук. Има съдружник, който подписва документи /най-малкото за приемане на някакво решение, чрез Протокол, за одобряване на ГФО, понякога за разписване на фактури или просто сключване на договори, когато се изисква съгласието и на двамата съдружници, въпреки че е записано, че управляват заедно и поотделно/...

Искате да кажете, че тези хора, които са собственици, управители... не следва да се осигуряват? Съдружието е в ООД - грък и българин. Да осигуряваме само 30те работника, защото те изпълняват поръчките, те произвеждат продукцията, която е предмет на дейност на предприятието?

Ще се съглася с Вас, за това, което казвате, че може единия да управлява ефективно, а другия да присъства на хартия само, като съдружник, и да не прави нищо... и да не се осигурява, ако на друго място се осигурява, при все, че най-лесно е, ако на другото място го осигуряват като СОЛ и тогава не е нужно по булстата на това ООД да си вкарва осигуровки. Но... другите неща, някакси ми стоят безпочвени.

Хайде да вкарам и малко битовизми. Решавам, че с братовчед ми, който ми се е навил на акъла, ще правим ООД. Аз ще се занимавам с всичко по фирмата и ще си работя за себе си, а ако остане нещо, като печалба, в края на годината, ще му давам и нещичко за него. Обаче сме решили, че, по една или друга причина, ми трябва съдружник и затова сме го създали това ООД. Следва, че аз ще се осигурявам и прочее ... Той, понеже ми е съдружник, но нищо няма да прави... въпреки че е вписан, че и той, заедно и поотделно с мен, ще управлява дружеството /интересно това дали не се тълкува като дейност/, няма да се осигурява, няма да получава заплащане, не работи никъде другаде и никъде другаде не се осигурява... и данъчните и ревизорите от НОИ ще го приемат за нормално? Основание за неосигуряване, според примера... - това, че брат'чеда ми се е вързал на акъла да станем ООД и аз да си работя, за да мога да си изкарам по някой лев, а на него, защото е преценил, че не му се дават пари или няма възможност да плаща, няма да се осигурява. ????!!!
Хора, тази фирма, нали ще работи, ще има паричен поток, ще се реализират приходи и т.н.... Няма ли да може да остане някой лев, минимална сума, с която да се платят на тези двама души осигуровките?

Според мен и двамата трябва да се осигуряват, просто да се избере най-подходящия начин. Ако има няколко варианта, тогава нека съблюдават това, което за момента, им е най-евтино и могат да си го позволят. Ама не може да имаш фирма, да се изпраскаш за управител и да не плащаш осигуровки за тази си роля. Това, доколкото знам, никъде го няма. То пенсионери, пък, дето се водят за управители или нещо ръководно във фирмите, пък си плащат поне здравното... камо ли този човек, който сигурно е поне над 25г., води се в дееспособна и трудова възраст... Не знам. Аз съм на това мнение.

В България, в чужбина... няма значение - нали жената поясни, че и двамата не се осигуряват на друго място. Ако е в чужбина, да речем, че нямаме данни дали в другата държава не се осигурява и дали не е регистриран там по някакъв начин за трудова дейност. Ако обаче си е тук, тогава какво? Как може, примерно, да няма регистрация за осигуряване по никакво основание, на никое друго място и тук просто да присъства на хартия като съдружник?! Сама знаете, че това не е коректно. Ако е СОЛ в друга фирма, може никъде другаде да не се осигурява. Подадена е декларация ОКд 5, примерно, тогава въпросът е решен. Но той не се осигурява никъде. Тук не е просто някакъв си, а е съдружник и искате да ми кажете, че би могло, по желание от негова страна, да не се осигурява?! Да не управлява по негово желание, а да бъде само собственик и да делегира правата за управление на другото лице - да, може, съгласен съм. Но да са и двамата управители... нещо не се връзва. Отделно, че управлението е едно, осигуряването на лицето - съвсем друго нещо. Би могло да се осигурява на друго място на друго основание, тук да е само съдружник, без управленски функции, тогава, да речем, че може да се допусне тази хипотеза. Ама, при все, че единият от тях ще движи изцяло нещата по фирмата и самата дейност и ще работи - със сигурност следва да се осигурява и да има ДОД от дейността и доходите, които ще  реализира - дали ще е по ДУК, като СОЛ с личен труд или по трудов договор - няма значение. Най-добре ще бъде за този от тях, който ще работи, да е като СОЛ с личен труд. Спорът с Вас обаче е за другото лице, което няма да се занимава, просто го има на протокола, че е съдружник. Ми хубаво, него какво го правим тогава? Остава си така?! Не смятате ли, че е нередно да остане така. Ако не беше съдружник и не работи, поне официално, няма реализирани доходи, не се осигурява никъде... тогава май в правния мир съществува понятието безработен. Този безработен човек може и има правото да се регистрира в бюрото по труда и да се следват другите неща, които са от този статут на човека. В случая искате да го изкарате безработен, но съдружник в ООД, в което няма да работи, ама ще е управител, а за да не плаща "излишни" осигуровки, защото няма пари, да не се осигурява...?! Така ли?

Следва да задам въпроса и по друг начин... Ако някой не се осигурява никъде, не иска да се осигурява и в дружеството, в което има участие като съдружник... Защо тогава ще се създава ООД, ще участва в него и ще чака какъв ли доход, след като може само единия човек да си направи ЕООД, да си работи, да си се осигурява на каквото прецени там и така?!

Колежке, считам, че не се изказвам неподготвен, просто явно сте подминали някои изречения от коментара ми по-горе. Да уточня, че не се заяджам, просто пояснявам. Обяснил съм на жената, задала въпроса и поискала съвет, че има разлика между СОЛ и СОЛ с личен труд и кое как се третира - дали има възнаграждение или не. Да, съгласен съм с Вас, че има разлика и това си го решава собственика.
Другото - казвате, че не е необходимо и двамата съдружници да се осигуряват, след като само единия работел. Да, ама на друго място не се осигуряват и двамата от тях. Следва някъде да бъде осигурявано, по някакъв начин, лицето. Ако зададем въпроса към НАП или НОИ... дали от там смятат същото? - Лице, което е съдружник във фирма и не работи на друго място, просто, защото така е решило, няма да се осигурява. Та те ще искат да го набутат по ДУК, най-малкото, защото е управител и съдружник и за тази си дейност, като управител, му струва доста по-скъпо, отколкото ако упражнява трудова дейност. Знаете, че праговете са доста високи, а от там следва и че осигуровките ще бъдат в по-голяма сума. Единият задължително ще се осигурява. За другия, подозирам, че също трябва. Кой е най-евтиният вариант - всички знаем - СОЛ. Дали е правилно обаче...?!

Може би е добре и двамата да се регистрират като СОЛ с личен труд и така - хем ще има по-малко осигуровки, каквато е целта, хем ще се покаже, макар и някаква малка сума, но ще има заплата, редовна, ще се показва доход на лицето, което е добре, хем ще има и разход за фирмата, което ще им намали от данък печалба, което е и донякъде целта им.

Еее, не може така - искам, не искам... Ако искам - ще се осигурявам, ако не искам - не. Така. Първо и много хубаво, че сте го изяснили, колежке, е това, че и двамата са съдружници и управители на дружеството и към момента не се осигуряват на друго място. Това изходно положение следва да ни покаже, че има голяма вероятност от задължително осигуряване и на двамата съдружници. Вече друг е въпроса по кой начин би могло това да стане. Ако беше само един, то тогава щеше да е ЕООД и веднага бих ви насочил към самоосигуряващо се лице за работа с личен труд. Тогава се признава разход на фирмата за заплата, осигуровките, в пълен размер, не се делят на осигурител и осигурено лице, изцяло са за сметка на осигуреното лице, но пък не са чак толкова голяма сума, следва, че лицето има заплата и ред предимства, като "компот" от няколко вида осигуряване. Така. След като са двама, може би единия ще предпочете да бъде просто самоосигуряващо се лице. Следва обаче да знаете, че от тук произхода само и единствено осигуряването за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки. Няма заплата, няма доход, няма нищо. Осигуровките са върху 420 лв, което е просто база за изчисление на осигурвките, сумата на които изцяло е за сметка на лицето и аджеба файда много не виждам. Трябва да чака, все едно, изтичането на годината, определянето на финансовия резултат и тогава да се прецени дали би могло това лице да получи доход под формата на дивидент. Ясно е, че когато стартира една фирма и тя няма такъв ресурс, трудно би посрещнала разходите, но... може наистина единия да бъде назначен по трудов договор, както и другите предлагат, но много трябва да се внимава - по кой член, защо и как бива назначаван. Най-добре се обърнете за консултация към някой от ревизорите в НОИ във Вашия град. Сега и с колежката в офсиа, като коментираме, съветва едното лице да бъде като самоосигуряващо се с личен труд, а другото - по трудов договор, за да е по-евтино. Иначе, ако питате в НАП, директно ще Ви препратят към ДУК.

Това, което пък шефката ми иска да проучим, е дали може изискуемостта да бъде променена... Тоест, дали в договора за заем може да се впише, освен срока за връщане на главницата и срок за изплащане на лихвата, примерно пет или десет години... и след изтичането на този срок да започне да тече давност от три години, както е по ЗЗД...

Здравейте, колеги! Имам един по-специален казус, който успя да ме затрудни и тръгнахме в полемика с другите в офиса... Става въпрос за следното:
 
Знаете, че в практиката често се случва собственик на фирмата да даде на заем средства на фирмата си. Третираме го като заем от физическо към юридическо лице с полагаема лихва по съответния договор. Ясно е, че трябва да се упомене срок на договора, когато главницата ще бъде върната. Уточнява се размера на лихвата и процента. Така... Ако всяка година, както е редно, начисляваме лихва, но не я изплащаме и главницата също не е върната, то тогава в ГДД, в колоната за увеличения, кл. 6, мисля, че се пада, се преобразува в посока увеличение на данъчния финансов резултат и се отчислява съответния данък. Ако на другата година изплатим тази лихва, под формата на доход за физическото лице, то тогава я посочваме в ГДД по ЗКПО в намаленията и лицето си я декларира в личната ГДД по ЗДДФЛ. До тук добре. Прочетох, че, съгласно ЗЗД, лихвите се третират като задължение с три годишен давностен срок и след това следва да се отпишат и да се посочат в увеличение на данъчния финансов резултат, което, за мен, си е като два пъти облагане на една и съща сума и е немислимо. Би трябвало да има някакво разяснение, но не успях да го намеря. В текстовете се посочва, съгласно ЗКПО, че неизплатени, но начислени доходи в полза на физически лица, са временна разлика в посока увеличение. Какво да им отписвам на тези лихви след третата година и така не става ли изкуствено нереално завишение на резултата? Може би този давностен срок започва да тече, когато главницата е върната, но не е изплатена, както се полага, лихвата и тогава в рамките на до три години, трябва да го направим. Мисля си и друго, хубаво, ако приемем, че закона ни задължава, след като сме начислили лихва, да я изплатим в тези три години... ако няма фирмата възможност да го направи? Какво се прави тогава?

Добър ден! Искам да задам един въпрос по отношение на наемането и осигуряването на чуждестранни лица като работници в българска фирма.

В новосъздадена българска транспортна фирма ще бъдат назначени за шофьори  граждани от други държави-членки на ЕС и по-конкретно – от Република Чехия. Предполага се, че местоживеенето на тези лица и основните им жизнени интереси ще бъдат приоритетно в друга държава-членка на ЕС, не в България, но все още това със сигурност не може да бъде определено.
Доколкото сме запознати, при всички случаи има значение дали тези лица ще пребивават повече от 183 дни в страната, къде се осъществява трудовата им дейност и това е водещият фактор, според който се определя къде и как да бъдат осигурявани тези лица. На втори план евентуално е и седалището на фирмата, където са ангажирани тези лица. Предвид спецификата на работа обаче, тъй като се касае за международен транспорт и тези наети работници няма да пребивават постоянно в страната, а реално ще бъдат транзитно преминаващи през територията на Р. България и ще покриват транспортни курсове и извършват превоз на територията на различни държави по различно време и пребиваването им ще бъде изцяло различно на различните места, как следва да бъде извършвано заплащането и осигуряването на тези лица? Трябва ли да се подават специални документи в ТД на НАП или някоя друга служба? По какъв ред следва да се облагат доходите на тези лица и къде следва да се внасят съответните осигурителни вноски и данък, в какъв режим, работодателят с какво се задължава спрямо тях?

Четох и СИДДО с Р. Чехия, но... не мога да се ориентирам.
Благодаря предварително!

Имам един много особен казус, колеги. Моля за крещяща помощ, ако е възможно! Имаме ЕООД, в което собственикът си е собственик, но сме назначили по ДУК лице, което осъществява управленски функции, подписва документи и със сигурност не е български гражданин. И двамата, собственикът и управителят, са чуждестранни лица, гърци, баща и син. На управителя му изплащаме заплата по банков път, осигуряваме го по ДУК за съответната стопанска дейност, както си му е реда. Въпросът е, че той е пенсионер в Гърция, а тук се налага хем да го осигуряваме, хем да му изплащаме възнаграждение и всичко останало... И двете лица, бащата и сина де, пребивават по-малко от 183 дни в страната. И сега... въпросите са ми:

1. Като е пенсионер в Р. Гърция, ще може ли, с документ от тяхна административна служба, да спрем осигуряването му в Р. България, след като той не извършва трудова дейност, а само е управител на фирмата и пребивава по няколко дни в месеца тук?
2. Ако, дори след представянето на този документ, ние сме длъжни да го осигуряваме по нашето законодателство, трябва това осигуряване да бъде само за дните на пребиваването му в страната или за целия месец, както си е по ДУК?
3. След като сме го назначили по ДУК, трябва ли фирмата да подава декл. по чл 55 от ЗДДФЛ, както почти сме убедени, че трябва, но ... срокът нещо ме притеснява и не мога да си изясня как да я подавам. Всеки месец му се удържа ДОД, а декларацията пише, че се подава в тримесечен срок, следващ месеца на начисляване/изплащане на възнаграждението.

Аджеба, ако има някой ориентиран в такива казуси, понеже вече и аз не знам като какъв да го третираме този пенсионер чужденец управител на българска фирма, чийто собственик е сина му, който също е грък и чужденец... нека ми помогне! СЕГА!

Българска транспортна фирма осъществява товарни превози на територията на ЕС. Сумите се получават в брой и искам да попитам, тъй като в една статия, публикувана в сп. "Експерт-счетоводител" - становище на ЦУ на НАП, пише, че касов бон от ЕКАФП се издава при получена сума на ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, а реално това плащане не е извършено на територията на България, а на друга държава-членка на ЕС... трябва ли да издаваме касов бон от касовия апарат или не е необходимо и съответно се издава друг, заместващ касовия бон документ, с който удостоверяваме, че сумата е платена и получена в брой.

 Втория ни въпрос е дали трябва да свържем касовите си апарати с НАП или въобще трябва да имаме такива.

Тоооо, това... всичкото - хубаво... И благодаря за отговорите и оказаната помощ, но... За изпуснатите декларации какво да правя? Че трябва да се подадат - ясно. Но как, като се плати данъка, ще има ли глоби или...?

Тоест, да разбирам, че все пак... по-добре е да си подадем декларация, независимо, че не сме платили данък до момента... Трябва да си я подадем за периодите, когато не сме подали и да си платим данъка в размера, който се дължи... Това исках да попитам и как да го направя точно, защото искат да се впише в декларацията тримесечието, за което се отнася данъка, но все пак... А реално данък не е платен, защото и сумата не беше изплатена на лицето и дали това има отношение съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ. Благодаря за отговорите!

Здравейте! Сега, сигурно аз съм изтървал влака, но все пак... да попитам...

Българска фирма, регистрирана на територията на страната, начислява лихви по суми, предоставени от чуждестранно физическо лице – гръцки гражданин. Получател на сумата е българската фирма, на която същото лице, предоставило сумата, е управител.

Доходът, който е облагаем, съгласно ЗДДФЛ, представляват изплатените от дружеството на чуждестранното физическо лице лихви. Същите тези лихви предполагат отчисляването на данък и платецът на сумата – предприятието, е длъжно да преведе данъка по съответната сметка на ТД на НАП по месторегистрация на фирмата.

Попадайки в чл 37, ал 1, т. 3 – “лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг”, имаме задължението да удържаме окончателен данък 10%, съгласно чл 46 от ЗДДФЛ. Съответно, подава се и декларация по чл 55 от ЗДДФЛ в законоустановения срок, когато данъкът е платен – месецът, следващ тримесечието на внасяне на данъка.

Чл. 65 обаче препраща към две хипотези и имам следните въпроси, тъй като не зная дали попадаме в обхвата на ал. 1 или ал. 9 от същия член, където е записано, че данъкът се плаща в едномесечен срок, като се следи месеца на начисляване / плащане на дохода.

При чл 65, ал 1 се казва, че данъкът се превежда в месецът, следващ месецът на начисляване на дохода, доколкото разбирам, а ал. 9 разрешава данъкът  да се преведе в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода, когато същото лице, което е получател на дохода, е местно за държава от ЕС, с която Република България има подписана спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Доколкото знам, Р. България и Р. Гърция имат подписана такава спогодба.

По отношение на така записаните текстове, имам следните въпроси:

Ако предприятието начислява лихви периодично, кога е редно да внесе и декларира съответния дължим данък пред ТД на НАП – в месецът, следващ месецът на начисляване на дохода или в тримесечен срок, следвайки датата на изплащане на дохода на лицето?

Пример – българска фирма начислява през м 09 / 2011г. лихва в размер на 10 хил лв на лицето Х – гръцки гражданин. Как трябва да се приложат съответните разпоредби съгласно ЗДДФЛ?

Ако данъкът се превежда по сметка на ТД на НАП, когато е изплатен дохода, то тогава подава ли се декларация по чл 55 от ЗДДФЛ за декларирането на сумата или такава декларация се подава, само когато е направен превод към съответната териториална дирекция и сумата е постъпила по сметките на НАП?

Ако е пропуснато да се плати данък, следвайки която и да е от двете хипотези – дали на начисляване или изплащане на дохода, какъв е реда за деклариране на този данък и съответно какъв период се посочва? Възможно е, предполагам, по-късно да се внесе дължимия данък?

Пример:
Ако сумата – доход на чуждестранното физическо лице, е начислен към 31 12 2010г, но данък не е платен до момента, а не е и деклариран, какъв е реда и може ли сумата да се преведе сега и да се декларира?

Ако сумата е преведена през м 11 2011г., то тогава, тълкувайки ЗДДФЛ, следва, че трябва да се подаде декларация по чл 55 през м 01 2012г? Какви последици ще настъпят за предприятието, предвид всички тези обстоятелства?

Какво да правя сега?
Благодаря предварително за съдействието и отделеното време!